Уникални стенописи на свети Пимен Зографски и чудотворни икони, за които легенди твърдят, че носят изцеление, крият манастирите в Софийската Света гора. На по-малко от час път с кола от столицата има над 40 манастира. Повечето обаче са трудно достъпни за миряни и туристи, защото до тях водят само черни пътища или липсват указателни табели.
По времето на Второто българско царство в Средец (София) са построени много църкви. Така възникнал манастирският комплекс Мала Света гора. Смята се, че тогава Средец е бил опасан с огърлица от 14 йерархично организирани манастира, като главен е бил Бистришкият "Свети Георги". Днес от него не е запазено нищо, но на мястото му се издига църквата на село Бистрица, строена през XIX век.
Атонският монах зограф Пимен стенописал 40 храма през XVI-XVII век и създал Софийската книжовна и художествена школа. Негово дело са стенописите в църквата на Сеславския манастир "Свети Николай", както и тези в eлешнишкия, курилския и др. По-късно Българската православна църква го канонизира за светец.
16 от манастирите се намират едва на 40-50 км от центъра на София. Повечето от тях обаче са скрити в планините и до тях няма хубави пътища. Лесно откриваеми са едва 7 манастира от Софийската Света гора. Обрадовският "Свети влкм. Мина" е един от тях. Намира се в столичния квартал Обрадовци. До него се стига лесно както с кола, така и с градски транспорт. Има и паркинг. Светата обител привлича много миряни заради чудотворната икона на свети Мина. Манастирът е отворен целогодишно. За него легендата разказва, че съществува от античността. Твърди се, че през Средновековието там е имало християнски комплекс с 40 параклиса, който постепенно изчезнал след кръстоносните походи и османското нашествие.
Приятна разходка в планината може да се съчетае с посещение в Кремиковския манастир "Свети Георги Победоносец". До него води хубав асфалтов път. Там също има паркинг. Манастирът е разположен високо в планината, откъдето се открива прекрасна панорамна гледка към София. Той е сред най-посещаваните храмове в Софийската Света гора. Манастирът се състои от 2 църкви.
В тях може да се види портрет на семейството на местния болярин Радивой, който през XV в. в памет на децата си стенописал храма.
Семейният портрет е сред най-старите образци на светски лица в стенната живопис. Там могат да се видят и реставрираните стенописи, които представляват сцени от житието на свети Георги и "Богородичен акатист".
Елешнишкият манастир "Успение на Св. Богородица" е на около 30 км от София в Западна Стара планина. До него се стига само с кола. Манастирът е отворен, но без монашеско братство. Църквата е възстановена, жилищните и стопанските постройки обаче са в лошо състояние. В църквата има 3 стенописни слоя, най-старият датира от XVII в.
Друг действащ манастир е девическият Лозенски "Св. ап. Петър и Павел". Освен с кола до Германския манастир "Свети Иван Рилски" може да се стигне и по екопътека, която тръгва от село Герман. През 1928 г. манастирът е преотстъпен за стопанисване на Зографския манастир в Атон. Предполага се, че някога е бил голям мъжки манастир, разрушен при нахлуването на османците през XIV в. Сега на негово място има църква, която е осветена преди няколко години. В нея има чудотворна икона на Света Богородицаи и се пазят мощи от свети Харалампий.
В полите на Витоша и в рамките на София е Драгалевският манастир "Света Богородица Витошка". Той се споменава още във Витошката грамота на цар Иван Шишман. Старата църква е обновена и изписана през XV в., за което свидетелстват надписите при портретите на ктиторите Радослав Мавър и Вида. От същия период са и фреските в притвора. Там са изобразени старозаветни сюжети и изпращане на монах извън стените на манстира, за да се бори с изкушенията. През 1932 г. до старата църква е пристроена нова.
Друг такъв манастир е Горнобанският "Св. Св. Кирил и Методий", който е близо до квартал Горна баня. Той е наричан още “Свети Крал”, защото през XV в. в него са се пазили мощите на канонизирания за светец сръбски крал Стефан II Урош Милутин. Днес от манастира е останала само църквата, която е отворена постоянно за вярващите. Едва на 10 км на изток от него се намира и Боянската църква.
Въпреки че е в квартал Илиянци, манастирът "Свети пророк Илия" е трудно достъпен. До него се стига по лош черен път, липсват и указателни табели. Той обаче е един от малкото български манастири, разположени в полето и близко до къщи. Край него са открити кости и черепи, които свидетелстват за масово клане при кръстоносните походи.
За автор на стенописите в него се сочи свети Пимен Зографски. Обителта е отворена само в празнични дни.
Затворен за посетители е друг манастир от Софийската Света гора - Курилският "Свети Иван Рилски", за който също се смята, че е изографисан от Свети Пимен Зограф. Той попада на територията на психиатричната болница в Курило и затова посетителите не се допускат до него. В манастира има евангелие, писано от отец Матей, и каменен свещник със старобългарски надписи от 1497г.
Пасарелският манастир "Св. Св. Петър и Павел" е на 36 км югоизточно от София, до село Долни Пасарел. До него обаче трудно се стига с кола, затова от селото тръгват пешеходни маршрути. Чудотворна икона на Света Богородица крие Дивотинският манастир "Св. Троица". Той се намира в пернишкото село Дивотино. Наричан е царският манастир, защото цар Фердинанд обичал да го посещава. Клисурският манастир "Света Петка" е на 4 км от Банкя. Освен великолепната архитектура красиви са и фреските по фасадите и текстовете от Евангелието.
Бистришкият манастир "Св. Йоаким и Ана" се намира на 21 км от центъра на столицата, във витошката местност Мали дол, на около 2 км югоизточно от Бистрица. Изграден е на мястото на манастира "Св. Петър", съществувал през IX-X в., върху могилен некропол. Под наоса има антична гробница от IV-V век, отворена за посетители.
Кокалянският манастир "Свети aрхангел Михаил" се намира на трудно достъпна тераса над пътя за Самоков. Великолепни стенописи от XVII век на Пимен Зограф има в Сеславския манастир "Св. Николай Мириклийски". Той е на 25 км от София. Манастирът е изоставен, а сградите са полуразрушени. Съхранена е само църквата.
