Йеромонах Серафим от Кръстова гора: Пандемията засили вярата ни

14.09.2020 Иво Ангелов

На Кръстовден в църквата ще влизат по 2-3 души 

КОЙ Е ТОЙ

Йеромонах Серафим от дълги години служи и живее на Кръстова гора. Считана за българската и родопската Света гора, тази благословена местност пази частица от Божия кръст, а множество свидетелства на миряни разказват за чудодейни изцеления на най-тежки заболявания.
"България Днес" разговаря с него за празника Кръстовден. Днес кръстът се изнася в средата на храма, за да се поклонят вярващите. Прави се водосвет и свещениците ръсят с кръст по домовете за благословение. По традиция се поръсват със светена вода къщата и харманът, поднася се трапеза, на която свещеникът полага църковния кръст върху нова тъкана покривка. Стопаните даряват свещеника с варива и зеленчуци и най-вече с жито от новата реколта.

- Отче, днес почитаме Въздвижение на Светия кръст Господен, или по-популярното Кръстовден. Как православните българи отбелязват един от дванадесетте велики християнски празника?
- Това е голям празник, който се почита от всички християни. На този ден е намерен кръстът Господен - символ на нашата вяра.


- Очаквате ли и сега да дойдат много миряни, както е било в минали години?
- Както всяка година, очаквам многохиляден народ да изпълни поляните на Кръстова гора. Мисля, че дори тази година ще бъде по-многолюдно.
- Живеем във времена на зараза. Ще предприемете ли някакви мерки, за да запазите здравето на хората?
- На много места сме поставили дезинфектанти за ръцете и обувките. Спазили сме всички изисквания. Направили сме организация хората да влизат в църквата на съвсем малки групички - максимум 2-3 души. Всичко ще става малко по-бавно и ще има опашки, но молим всички за търпение, защото е за общото благо.
- Какво очакваме да се случи на Кръстовден?
- Кръстова гора е свещено място, в което човек намира утеха в скръбта, надежда и упование в беди, радост в тъгата и мъдрост да изживее спокойно земните си дни. За вярващия християнин Кръстова гора е божествен подарък. А тези, които се колебаят във вярата, мога да кажа, че родопският въздух е пречистен и доброхранителен. На Кръстовден има поверие, че небето се отваря и Господ чува молитвите ни, като идва Божия благодат (това е спасително въздействие върху хората на Светия Божи Дух).
- Казвате, че хората намират утеха и радост, но мнозина идват и с надежда да им се случи чудо - за изцеление или дете например. Мислите ли, че отново ще има такива миряни?
- Разбира се. В книгата ни има много такива записани случаи. Хората идват и собственоръчно пишат какво им се е случило. Има много чудеса, които са станали, а и продължават да се случват. Наскоро имахме случай, в който болно детенце проговори, а жена е родила след измолване от Бога. Имаме много случаи на излекувани онкологични заболявания, след като миряните са посетили храма и аязмото и са отправили молитвите си към чудотворния кръст.
- Очаквате ли хора от чужбина?
- Може би ще има, но вероятно ще са по-малко заради ограниченията в пътуването.
- Във времена на пандемията българинът засили или отслаби вярата си?
- Според мен всяко бедствие, което идва, засилва човешката вяра. Понеже се обръщаме към Бог, нашия баща, и очакваме помощ и закрила в трудни времена. Историята помни много такива случаи. И в Кръстова гора хората не идват само заради кристално чистия въздух, а защото тук Бог е постоянно с нас. В храма християните се молят горещо и се извисяват духовно, забавили суетата на всекидневието. Не мога да уверя, че молитвите на всички са чисти, идвайки от дълбочината на сърцето им, но мнозина могат да потвърдят, че са се сбъднали техните молби.
- Отче, за края на разговора ни ще отправите ли благопожелание към българския народ?
- Нека българите да бъдат благословени и винаги да носят в сърцата си огън и спомена за Кръстова гора. По-често да си повтарят думите на св. цар и пророк Давид Псалмопевец - "Господ е светлина моя и избавител мой; от кого ще се боя?". Искам да пожелая на всички на добър час. От храма към дома пътят винаги е по-лек, защото са паднали тежестите на греховете и хората са получили духовна храна за по-нататъшни житейски изпитания.

Спазва се строг пост и не се яде червено

По традиция на Кръстовден се спазва строг пост - "говее се за кръста", и не се хапва нищо червено, като червен пипер, домати, репички, червени ябълки и червено грозде. На трапезата има само постни храни. Яде се зелник с праз лук, печена тиква, грозде. Най-възрастната жена в домакинството опича Кръстова пита (кръсташка) - обреден хляб с украса от кръст върху него. За празника се раздават пресни пити.
На този ден професионален празник имат огнеборците и чакръкчиите, а имен ден: Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана, Кана, Кънчо, Криста, Кристин, Кристина, Кристиян.

Наричат го още Гроздоберник

Според фолклорните представи от Кръстовден слънцето "тръгва назад" към зимата и денят се "кръстосва" с нощта - изравняват се.
Времето застудява, водите на морето и реките изстиват. Настъпва краят на летния и началото на есенния селскостопански сезон. От Кръстовден или от Симеоновден (1 септември) може да започне сеитбата на зимните житни култури. На Кръстовден се "осветява" семето за посев. В някои райони на България празникът е наречен Гроздоберник, защото започва гроздоберът, а първото откъснато грозде се освещава в църква и се раздава за здраве и плодородие. На този ден жените "кръстосват" (загърлят) многогодишните цветя в градинките си - за да не се "пресекат" китките им, защото вече може да се очакват и първите слани. А мъжете си пазят кръста (опасват го с пояс) поради захлаждането.