Животът ни е даден не за да скърбим, а за да се радваме
За всичко следва да благодарим на Бога, дори и при неуспех.
Защото ако не е била помощта свише, делото можеше да се развие и още по-зле.
Скърбите следва да търпим тайно, както и всеки подвиг. Тогава ние не се лишаваме от небесните награди. Само с духовния отец можеш да говориш за скърбите си, изпросвайки неговите съвети и молитви, за да понесеш търпеливо всяко изкушение.
Животът ни е даден не за да скърбим, а за да се радваме, и
затова всеки трябва да се старае винаги да бъде весел;
това освежава всички сили на човека: въображението, паметта, ума.
А при унилото, мрачно и печално настроение всичко в душата е отпаднало, подтиснато, а само това и е нужно на дявола:
той напада особено мрачно настроените, униващите и навъсените.
(Иеросхим. Николай)