"Нямам спомен за друг, но за Александър Лилов твърдеше, че той е човек, изграден само от мозък - твърди пред "168 часа" треньорката Нешка Робева. - Двамата с леля Ванга бяха приятели, с Лилов сме ходили заедно при нея. Тя често казваше колко съжалява, че България няма повече такива управници."

Тезата на Нешка Робева е, че Тодор Живков отстранява Лилов след смъртта на Людмила Живкова. "И Людмила, и Лилов бяха хора от друго измерение. На високо духовно ниво. Но истината е, че 

Живков периодично

сменяше хората,

които го застрашаваха.

Александър бе изключителен интелект, несравним", спомня си Нешка Робева.

Според нея също като Людмила Живкова и Ванга и той имал дарбата да предвижда бъдещето. Може би на тази база тримата били изключително близки.

"Помня, че още в самото начало на демокрацията

той предсказа какво ще стане, цялата разруха по време на прехода.

Когато гласуваха закона за връщането на земята, за разбиването на ТЕКЕЗЕСЕ-тата, той много се тревожеше. Все питаше: Какво става? Може да не сме много богати, но да стигнем дотам хората да няма какво да ядат?" Според нея червеният стратег стоически понесъл сатанизирането си. Робева през цялото време се учудвала на неговата мъдрост и търпение и как не произнесъл нито една лоша дума за БСП.

Всъщност Лилов, Людмила Живкова, писателят Богомил Райнов и известният художник Светлин Русев били един приятелски кръг. И същевременно били близки с Ванга.

"Всички те направиха много за културата", казва Робева. Обединявали ги високият морал и духовните ценности.

Според треньорката Ванга била една от великите посветени.

"Не на всеки му е дадено да знае, както на нея - казва Робева. - Тя е от избраните, както някой е избран да бъде виртуозен цигулар или балерина. Много малко са тези докоснати от горе хора. В този смисъл леля Ванга е посветена в тайни, в които ние не можем да проникнем. Целият й живот бе такава тайна, но някои го признаваха, други - не."

Често пророчицата споделяла пред известната треньорка: "Толкова много зло, но нямам на кого да го кажа."

"Татко угасна. Беше много зле. Организмът му не издържа. Рак. Болестта го победи". Тези десетина думи каза Десислава - дъщерята на Александър Лилов, преди 8 години. Все още не беше на себе си - бяха минали едва 2 часа след кончината на баща й.

Болката в гласа на Десислава беше осезаема. Сякаш не вярваше, че баща й вече го няма. Тя помоли всички да уважат загубата и скръбта на семейството . "Моля ви, моля ви, той заслужава да помълчим в негова памет, нека го сторим, просто да почетем паметта му", през сълзи каза тя пред "24 часа".

Александър Лилов е първият лидер на БСП в годините след тоталитаризма и стратег на реформирането на бившата комунистическа партия в социалистическа.

"С болка мога да кажа, че неговата партия, за която той даде всичко, не му обърна достатъчно внимание и не беше до него с тази подкрепа, с която можеше. Ще се разделим с него с голяма болка и с усещането, че си отива един титан на лявата мисъл, който даде много на обществото и на партията с ясното съзнание, че няма да получи и няма да търси нищо в замяна", заяви Румен Петков след новината за кончината на левия Стратег през 2013 г.

Лилов е роден на 31 август 1933 г. в с. Граничак, община Белоградчик, област Видин. Завършил е българска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и "Естетика и теория на изкуството" в Академията за обществени науки в Москва.

Политическата му кариера тръгва от ДКМС във Видин. От 1963 г. е в ЦК на комсомола. През 1969 г. започва да работи в БКП. До 1989 г. е член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП.

Лилов поема ръководството на партията през януари 1990 г. Той е първият председател на Висшия партиен съвет, след като БКП се преименува на социалистическа. През декември 1991 г. на 40-ия конгрес на БСП Лилов сдаде партийната власт в ръцете на Жан Виденов, който бе определян като неговото любимо партийно протеже.

Като председател на БСП Лилов е и един от главните участници в Кръглата маса. Народен представител е в 4-ото, 6-ото, 7-ото и 8-ото народно събрание до 10 ноември 1989 г. От 1990 до 1998 г. е депутат в 7-ото ВНС, в 36-ото, 37-ото и 38-ото НС с листата на БСП. През 1993 г. става ръководител на Центъра за стратегически проучвания към БСП.

Лилов вярваше в бъдещето на БСП.

В последното си интервю за "24 часа" през май 2012 г. той казва: "Партията върви във вярна посока - модернизацията. Само така ще се превърне не в партия на миналото, въпреки че корените са там, а в партия, която гледа напред и е фактор за развитието на страната. Това е нашето Тао (пътят) - да продължим да се модернизираме, да сме адекватни, факторите за това са лява политическа стратегия и единство на БСП."

Лилов издаваше и списание "Понеделник".

"Достатъчно беше да чуеш 5 мин слово от него или да прочетеш пет изречения, за да разбереш, че той не е апаратчик от миналото и не е скучният оратор от пленум и прочее", спомня си историкът проф. Андрей Пантев.

"Лилов беше един от малкото хора, които не се паникьосваха, не почувстваха угризения през съдбоносната 1989 г. - поддържаше една позиция, която можеше да му нанесе и вероятно му е нанесла личностни огорчения. В това отношение мога да кажа, че, стоящ между две епохи, той не трепва нито пред изкушенията на първата, нито пред заплахите на втората", казва още Пантев.

Държавник с изключително чувство на отговорност и с много висока чуваемост за общественото мнение, за обществените нагласи, за обществените очаквания, Лилов направи много за левицата, за социалистическата партия, преведе я през изключително трудни, може би най-трудните години. Честен, достоен и почтен, духовно извисен  човек, така го определят както съратници, така и врагове.

"Проф. Александър Лилов е един от ярките български политици и държавници в последния половин век от новата ни история. На неговите усилия дължим не само съхраняването на БСП, но и първите дълбоки промени на партията. Той беше един от архитектите на гражданския мир", споделя Георги Първанов.

Огромна роля за мирния преход в България

"Александър Лилов пое ръководството на БСП в един от най-трудните моменти в преходите към демокрация и изигра много голяма роля за мирния характер на прехода и затова новата българска конституция да има подчертано социален характер. Всички социалисти ще го запомним с висок личен морал, мъдрост и търсещ съгласие. Той беше автор на първата програма на БСП "Нови времена, нова България, нова БСП", казва Сергей Станишев.