Светлана Цветкова живя кратко, но страхотно интензивно. Едва 47 години....
Последните скици на художничката - известен сценограф, са за "Полковникът птица" от Христо Бойчев. Постановката е в Германия. Правени са в Университетската клиника в Майнц, където на 31 май 2001 г. Светлана умира от левкемия.
Житейският път на Светлана отрано е белязан с емоционално и географско движение. Родена в Берн през 1954 г., където баща й Борис Цветков е дипломат. Когато майка й Росица Емануилова пее в Берлинската държавна опера, Светлана играе в детска градина в ГДР.
Учи в Алжир, София, Франция, събира опит в Ню Йорк. Завършва специалност сценография в Държавния институт по изкуствата в Берли - Вайсензее (ГДР).
"Но може би решаващ е контактът с леля й Васка Емануилова (известна наша скулпторка - бел.ред.). В годините до завършването на Френската гимназия в София Светлана често гостува в нейното ателие. Поетото с майчиното мляко познание за театъра, както и примерът и ореолът на известната леля определят художественоизобразително театрално решение за професионалния й път". Така мисли съпругът й Дирк Фрьозе, самият той реализирал се в много измерения на театъра.
В своето творчество Светлана взема висок тон и го поддържа до края на живота си. Винаги е била благодарна, че от българската сцена е получила заряд, който я прави устойчива по чуждите подиуми. Навремето Леон Даниел я привлякъл в трупата на театър "София". Директор тогава е писателят Кольо Георгиев. Светлана е работила успешно с Вили Цанков, Николай Ламбрев, Пантелей Пантелеев.
И днес сред театралите у нас името на Светлана се помни и се свързва с нещо силно, красиво, интересно и неуморимо. Много често си говорим за нея, казва Роза Радичкова, драматург на Сатиричния театър "Алеко Константинов". Работила е и с Димитър Гочев, отдавна признато име в Германия.
В професионалния си живот Светлана Цветкова е осъществила около 100 спектакъла - количество, респектиращо дори за автори с много по-дълъг стаж. С качество, характерно за малцина - индивидуален стил.
"Светлана Цветкова - живот през рисунката", която вече е факт, е книга на български и немски език. Съдържа рисунки, скици, проекти на декори и костюми от най-ранните прояви на Светлана Цветкова до последните работи преди кончината й. Анализът на творчеството на театралната художничка е от Дирк Фрьозе, неин съпруг - инициатор и съставител на това издание.
Той сподели, че ще дари монографията на Театралния музей в Германия, защото смята, че творчеството на съпругата му има място в него и ще бъде полезна за бъдещи театрали и изследователи. Не пести гордостта си, че българската художничка, неговата любима съпруга е приета с голям интерес в театралния свят на Германия. Виталният дух, струящото чувство за хумор, модерният сценографски прочит на велики немски, руски, български и световни автори страхотно допаднали в културната европейска страна и там я смятат за свой творец.
Заради високата й литературна подготвеност и категоричен талант я забелязали веднага. На театралния фестивал в Хага тя прави силно впечатление със сценографията и костюмите във "Филоктет" от Хайнер Мюлер, поставена от Димитър Гочев в театър "София". Веднага получила покана като гост-сценограф в Дармщад и Крефелт. Скоро след това я ангажирали за постоянно. Светлана Цветкова е била предпочитана от най-известни режисьори. Понякога работела по две пиеси едновременно.
Пътувала постоянно до различни театри в Берлин, Дрезден, Хановер, Кьолн, Бремен, Бон, Дюселдорф, Франкфурт.
Поставяла е в Национален театър "Дьо ла Колин" в Париж, в швейцарския град Базел. Последната й постановка е в най-големия немскоговорящ театър във Виена "Академи", филиал на легендарния Бургтеатър.
"Свободни, живи и необременени от клишета - рисунки с остра и дълбока характеристика", казва за нейните работи акад. Светлин Русев.
"Светлана бе една тайна сензация. Тя живееше живота с голяма яснота, нямаше нищо смътно, неуловимо за себе си... Думите на Светлана "Животът е истинска радост", казани сякаш измежду другото, се запечатаха в сърцето ми",убеден е за дарбата й унгарският режисьор Андраш Фричай Кали Сон.
"През своите седем български сезона Светлана осъществи 20 сценографски проекта. Беше много самостоятелна, не знам - може би краен индивидуалист по природа, - но заедно с това обичаше екипната работа. Можеше да бъде рязка и уморително настоятелна, когато искаше да осъществи намеренията си, но и отзивчива и топло предразполагаща в отношенията с приятелите", е мнението на видният драматург Константин Павлов за художничката.
А Димитър Гочев смята: "Трудното, но прекрасно търсене на възможни театрални пространства, в които двамата се съпротивлявахме на тесногръдието на 70-те и 80-те години в България и си нашепвахме и крещяхме своите театрални пространства... Трудни времена! Хубави времена! Огромното усилие да се прокара Мюлер за първи път в България. Репетициите, пот и кръв, но всички пияни от щастие..."
Близките й дариха цялото й творческо наследство на фонда на Народната библиотека "Св.св. Кирил и Методий".