Майка му не давала да види шоуто на Факира Мити - бащата на Емил Димитров.

Астор още от дете знае, че иска да се занимава именно с фокуси и магия. Първият му досег с тях бил благодарение на баба му. Тя взела един пръстен и го сложила по средата на показалеца си. След това само за секунда покрила пръстите си с дланта на другата ръка, а бижуто незнайно как се озовало на средния ѝ пръст. “Това е първият фокус, който научих като 5-годишно дете”, казва той. И до днес Астор носи пръстен в джоба си, макар и да не е същият, който видял в онази магия.

Когато бил на 9-10 години, посетил магическо шоу в Шумен. То било на бащата на Емил Димитров - Димитър Димитров, известен с прозвището Факира Мити. “Майка ми не ме пускаше, защото било опасно - имало хипноза, не знам какво си ставало. Такива неща се говореха тогава. Хитрата ми баба купи билет чрез чичо ми, за да мога да ида да го гледам следобедно от 18,00 ч, а в 20,00 ч да съм се прибрал”, спомня си илюзионистът. 

Въпреки това, когато съобщил на родителите си, че иска да се занимава с магия, те не го спрели. “Майка ми нямаше думата, тя беше много добро същество. Баща ми беше строг, думата му беше закон, но

нито един път не ме

попита: “Абе, какви

са тия глупости,

дето ги правиш?”,

защото на много мои приятели така щяха да им кажат вкъщи”,

разказва Астор.

Освен магията той има и други дарби. Като бил малък, баща му оставил един мотор и му заръчал да го занесе на майстор. “Връща се вечерта и пита: “Занесе ли мотора?” Викам му: “Не”. А не можеше да стане такова нещо - той да ти е казал, а ти да не го направиш”, спомня си Астор. “Как не си? Ами сега?”, учудил се баща му. “Моторът е готов, аз го оправих”, отвърнал му малкият фокусник. Макар че бил само в 8-и клас, успял да смени частта, която се била развалила. Баща му оставил и пари, които да даде на майстора. Малкият Астор, разбира се, му ги върнал. “Не, моето момче, те са за теб. Ти си го поправил”, отвърнал той. 

Един от примерите през детските години на Астор бил илюзионистът Ник Дин Кос - Николай Димитров Коцев. “Той отива в Аржентина да работи като стругар, фрезист, монтьор - много добър майстор. Мои допускания са, че велик аржентински магьосник го усеща, хваща го и му поръчва разни неща. Той прави и за себе си същите. Така научава тайната на магията. Отива като техник, а се връща като магьосник”, казва Астор.

Коцев много го обичал, но и много му се карал. “Такъв скандал ми направи защо на фрака си носех ръчен часовник. Е, аз откъде можех да знам, че не трябва? Най-голямата ми награда е неговата хвалба. На един фестивал дойде наведен, с ръце, хванати зад гърба, и ме огледа какво правя. След това ми

каза: “Добре”,

а той дотогава

не е произнасял

тая дума, нищо

не харесваше.

Викам си: “Леле, той ми каза, че е добре!”, направо бях на седмото небе”, спомня си Астор. Коцев направил още две крачки, обърнал се отново към младия илюзионист и допълнил: “И то много добре”. “Това беше повече от наградата, която ми дадоха”, разказва магьосникът. 

“Като дете бях същият като сега - много палав. Исках да няма по-палав от мене. Не съм правил тъпи бели обаче”, уточнява илюзионистът. Баща му, макар че бил строг, никога не вдигнал ръка срещу Астор. Може би точно защото в белите му се прокрадвали хитрост и логика, макар и детска.

Когато великият илюзионист бил едва на 8 години, запалил първата си цигара. “Защо ли? Да видя колко възрастен изглеждам пред огледалото. Усетих обаче, че това е грешка, и за да омаловажа белята, научих още 2-3 момченца да пушат. Така да мога да кажа: “И те пушат цигари, не съм само аз”. Това, за да го мисли едно 8-годишно дете, значи е магаре”, шегува се фокусникът. Така и не разбрал какво толкова им харесват на цигарите възрастните.

Един от най-незабравимите моменти за Астор без съмнение е спечелването на златния оскар от Международното братство на маговете. Тогава, за да пътува до Америка заедно с бившата си съпруга, отделил 5000 долара, които били страшно много пари. Най-добрият му приятел от Шумен се учудил как може да дава толкова средства само за една седмица, а не за купуване на собствено жилище. “А аз бях заврян зет тогава. Викам му:

“Аз, че съм луд, луд

съм, ама ако стане?”

И то взе, че стана.

Кое шуменско хлапе ще се осмели с цяла Америка да се бори за наградата и да я спечели”, казва Астор.

Номерът му бил само 6 минути. На представянето му след втората усетил, че не може да хване вниманието на публиката. “Какво виждам - в залата стои един великан. Това е последователят на Худини - удивителният Ренди. Той е огромен мъж с брада. На всички млади магьосници им е интересен точно той, а не Астор от Шумен. Когато обаче не те забелязват, не те гледат, не ти ръкопляскат, ти увисваш”, казва магьосникът.  

Дошло време на тази част от номера му, в която къса в средата на вестник дупка, а след това я прави цяла. “Идва жена ми важно, важно. Тя не знае, че мисля как загивам. Изведнъж се сещам! Слизам в публиката, отивам при Удивителния Ренди. Скъсвам вестника и му го давам. Казах: “Сложете го тук”. Смачках го и изкарах вестника цял, след което го смачках още един път и от него извадих чаша за шампанско, пълна с питие. Евала на този пич! Стана на крака и чувам да говорят около мен: “Ренди му стана прав!”. Никога не съм слизал в публиката, но ако не го бях направил, щях да бъда 25-и или 32-и”, казва Астор.