Петима от старата столица слизат на Козлодуйския бряг с войводата.

За първи път паметта за Ботевата чета е отбелязана в Търново през 1887 г. по инициатива на един от оцелелите герои от нея - Йордан Йорданов Инджето. "Той е един от петимата търновци участвали в Ботевата чета. Останалите са неговият брат Петър Йорданов, Сава Пенев, Киро от Търново и Никола от Търново. Последните двама четници фигурират в списъците на Захари Стоянов само с лично име и място на рождение и за тях лисва информация", разказва доц. д-р Светла Атанасова от Регионалния исторически музей.

Сава Пенев е сред най-колоритните възрожденски личности. Роден е в Търново през 1850 г. Учи в местното училище. По-късно започва работа при брат си, като търговец, бакалин и ханджия. Много често в Пенeвия хан отсядат революционни дейци. Повлиян от идеите на Васил Левски и отец Матей Преображенски, Сава обикаля търновските села, за да подготвя селяните за голямата борба. По време на Старозагорското въстание е заподозрян и арестуван от турската власт в собственото му лозе. Успява да се отскубне от заптиетата и да побегне.

От Търново заминава за Свищов и с помощта на Христо Бръчков се прехвърля в Румъния. Участва в сформирането и подготовката на Ботевата чета през 1876 г. Заедно със свои другари обикаля българските дюкяни и събира пари за закупуване на раници, цървули, калпаци и колани. На парахода „Радецки” Сава Пенев се качва от последното пристанище в Бекет заедно с Никола Обретенов и други трийсетина четници. Той ръководи акцията по овладяването на едно от предните крила на парахода.

След стъпването на Козлодуйския бряг четата води поредица от сражения с преследващия ги башибозук. Търновският революционер е един от приближените на войводата.На 20 май (1 юни) след поредица сражения Христо Ботев пада убит. Сава Пенев е сред малцината бойни другари, свидетели на неговата гибел. Сформират се малки групи от четници, които в продължение на един месец скитат из Балкана. "В дружината на Никола Войновски попадат Петър Йорданов и Сава Пенев. Те потеглят към Етрополе. За по-голяма безопасност остават да нощуват близо до града. Неколцина от четниците се отделят, за да търсят хляб. Нападнати са от потеря. В битката загива Петър Йорданов. Оцелелите достигат до село Шипково, Троянско. След предателството на двама братя говедари са обградени в един необитаем хан. Сава Пенев, Никола Обретенов и Димитър Тодоров са заловени", разказва доц. Атанасова.

В Търновския затвор Сава Пенев облича нови дрехи, колосана риза и обувки, донесени от неговите близки. Когато го извеждат от подземието, неговите другари остават учудени, очаквайки да го видят пръв увиснал на бесилката. Поведението му удивлява заптиетата, които се чудят как може да се шегува човек, който „на въжето отива, главата си под мишницата носи.”

По-късно е изпратен на заточение в крепостта Акия. През 1878 г. се завръща в освободеното отечество. Оцелелият Ботев четник е сред първите защитници в Сръбско-българската война през 1885 г. Участва като знаменосец в доброволческата чета „Левски – Раковски” под командването на Христо Иванов – Големия. Умира на 25 януари 1915 г.

Йордан Недев Йорданов - Инджето е роден през 1845 г. в Търново. Завършва взаимното училище в родния град. Участва в подготовката на Хаджи Ставревата буна през 1862 г. Установява контакти със Стефан Караджа през 1868 г. и за подбуждане на търновските младежи към бунт е затворен от местната власт. След залавянето на Караджата и довеждането му в Търновския затвор, двамата се срещат. Освободен е след осем месеца и поема тежкия път на емигрант. Служи три години в румънската армия. При създаването на Търновския революционен комитет е активен участник. Записва се в състава на Ботевата чета. При овладяването на кораба „Радецки” заема мястото на машиниста. След разгрома на четата е заловен в близост до Берковица. Осъден е на доживотна каторга. "Освободен е по време на политическата амнистия през 1878 г. В Сръбско-българската война участва в сраженията при Пирот. Заедно с Йордан Странджев сформират втората доброволческа чета „Ботев”. В мирно време Йордан Инджето се занимава с търговия, наемател е на градската баня Башхамам. Избиран е неколкократно за народен представител. Умира на 29 май 1918 г. в Търново. Погребан е в двора на манастира „Св. Никола” в село Арбанаси", допълва калейдоскопа на личностите около Ботев изследователката.

По-малкият му брат Петър се включва в редовете на революционната емиграция в Румъния. Член е на революционния комитет в Зимнич. Участва в подготовката на въстанието от 1875 г. Влиза в щаба на Ботевата чета през 1876 г. и загива трагично в Етрополския балкан.

В Търновския музей се съхраняват реликви на Ботевите четници. В музейната експозиция могат да се видят снимки и лични вещи на Сава Пенев – семеен портрет, очила, писалка, личен дневник, търговски печати, ордени и медали за участието му в Априлското въстание и Сръбско-българската война. Те са дарени през 1857 г. от сина му Богдан Пенев. Показани са и две оригинални снимки на братята Йордан и Петър Йорданови, дарени от техни родственици.