Ужасна вест е кончината на Наум Шопов на 18. април 2012 г.! Човек става фаталист - защо толкова много прочути актьори напуснаха за кратко време този свят?!

Наум Шопов не само е част от династия актьори, която започва от майка му Мара Шопова, работила в Старозагорския театър. Жена му Невена Симеонова дълги години играе в театър "Народна армия". Синът му Христо и дъщеря му Лиза също са актьори, като Христо има европейска слава в киното.

Заради оригиналния си стил на игра  Наум Шопов стана учител и образец на мнозина актьори, които днес дават жизнените сокове на театъра и киното в България. Частици от стила на Наум има в играта на Ицко Финци, Мариус Куркински, Стоян Алексиев, Ивайло Христов, Валентин Ганев, Христо Гърбов ...

Духът на театъра бди над Наум още когато майка му играе на сцената бременна с него. Няма на кого да остави бебето и се обръща гърбом към публиката, когато й го подават, за да го кърми. Няма нищо случайно и Наум, още незавършил училище, кандидатства за артист в Старозагорския театър. Възхищават му се, талантът му е подарен от природата.

Момчето изминава класическия път на начинаещ актьор в който и да е театър по света. След Стара Загора се премества в Пловдив, после отново се връща в родния град. Още по това време възпитава у себе си качества, които цени до последните си дни - винаги разчита на себе си, никога не моли за милост и ходатайство, поставя театъра над каквито и да са идеологически съблазни, обещания и заплахи.

Да издържа на ударите под кръста също привиква. Във ВИТИЗ е приет на едно от първите места и той вижда името си. След това името му изчезва. Но Наум ще цени свободата на съвестта си повече от компромисите за оцеляване. И скромността. Никога в плен на хвалби и величаене.

Когато е стажант в Пловдивския театър, го гледа комисия, даваща звание "артист" и на незавършили ВИТИЗ.

Няма как да си затворят очите пред

мощния талант

на стажанта Шопов,  смаял всички с изпълнението си на Фердинанд от "Коварство и любов" на Шилер. И може би единствена бъдещата му съпруга Невена Симеонова, която с приятелки съученички го гледа в тази трагическа роля, ще усети прословутото раздвоение в актьорската природа на Наум, станало запазена негова марка - смеха през сълзи и риданието в смеха. И Невена ще си спомня как не спирала да се смее, докато гледала Наум Шопов.

По-нататък професията среща актьора със сцена, на която ще остане близо четвърт век - Театър "Българска армия". Най-прочутите образи в кариерата си Наум Шопов извайва на тази сцена - Лука в "На дъното" от Горки, Робеспиер в "Делото Дантон" от Пшибишевска, Хамлет в "Хамлет" от Шекспир, Гаев във "Вишнева градина" от Чехов... В киното през тези години върховете му са "Цар и генерал", "Време разделно", "Бедният Лука", "Граница", "Иконостасът".

Наум заразява Невена със своя неконформизъм и двамата нерядко срещат трудности, които биха съборили по-слаби от тях. След "Хамлет" избухва скандал и партийните чиновници уволняват двамата актьори. Започва ходене по мъките, докато ги върнат обратно в Армията. През 1985 г. Наум напуска военната трупа и отива в Народния театър, където работи до пенсионирането си.

Великият актьор напусна живота и театъра

без онази почит, която заслужава.

Колкото и да казваме, че е бил обичан от зрителите, в живота му мъката е била повече от радостите. Ако бе жив в този миг, щеше да отрича, че е така. Благ, добронамерен, отзивчив, готов да помогне на брата актьор. Непощаден от съдбата, като всички велики хора из тези земи.