“На 24 март 2016 г. Йохан Кройф (68) почина мирно в Барселона в обкръжението на семейството си след тежка и трудна борба с рака. С голямо прискърбие ви молим да проявите уважение към близките и да не ги безпокоите в мъката им.”

Това кратко съобщение в сайта worldofjohancruyff.com за броени минути стана най-споделяната новина в света, а и в България, където студеният мартенски следобед съответстваше на настроението на всички, които обичат футбола.

За днешните фенове великият холандец е преди всичко гениалният треньор, който изгради съвременната “Барселона”, създаде първия футболен

“Отбор на мечтите” - дриймтийма с Христо Стоичков в състава,

но всъщност футболистът Йохан Кройф е

крайъгълният камък

на модерния футбол

Именно от неговата игра - първо в “Аякс”, а след това и в холандския национален отбор, беше вдъхновена системата, получила в средата на 70-те години названието “тотален футбол”. Именно водените от Хендрик Йоханес Кройф, както е пълното му име, “червено-бели” или “оранжеви” негови съотборници за първи път започнаха да играят по целия терен, от аутлиния до аутлиния, от тъч до тъч, без значение дали са защитници, халфове или нападатели.

Сигурно всеки влюбен във футбола, роден в средата на 60-те или по-рано, си има любим момент от играта на Кройф. Моят е от мача с Бразилия на световното през 1974 г. в тогавашната ФРГ. Валеше дъжд, резултатът беше 1:0 за холандците с гол на Неескенс. В един момент топката беше в малкото наказателно поле на “лалетата”, последва дълъг пас към лявото крило, оттам центриране в наказателното поле на бразилците, където вече се намираше

холандският №14,

за да направи 2:0

с един полукаратистки удар от въздуха с вътрешната страна на десния си крак.

Може би най-голямата несправедливост бе, че онази Холандия не спечели никаква титла, а стигна само до два световни финала (втория без Кройф) и едно трето място на европейското в Югославия през 1976 г.

Футболистът Йохан Кройф беше един от първите, от които светът научи, че не е престъпление да се откажеш да играеш в националния си отбор, както той го направи преди световното през 1978 г., нито пък да преминеш в най-големия футболен враг на родния си клуб.

През 1981 г. Кройф напусна испанския “Леванте” след завръщането си от Америка и бе посрещнат като месия в “Аякс”, където започва кариерата си. Спечели две шампионски титли, но се скара с ръководството и треньора и като че ли напук подписа с кръвния враг “Фейенорд”. Резултат - дубъл още през първия сезон. За наше щастие - в компанията на Андрей Желязков, който в интервю за “24 часа” каза:

“На Господ да се молиш

да играеш с Йохан Кройф,

едва ли ще стане. А при мен - сбъднат сън!”

Като треньор Кройф също тръгна с летящ старт. Познайте къде. В “Аякс”, разбира се. Вярно, за трите сезона там не успя да стане шампион, но спечели две купи на Холандия, купата на носителите на европейски купи, но най-важното - даде пътен лист в големия футбол на друг велик холандски футболист, също трикратен носител на “Златната топка” като него. Става въпрос за Марко ван Бастен.

Логично след това дойде поканата да поеме “Барселона”, след като и като футболист извървя този път. Каталунците, колкото и да се пъчеха като основна футболна опозиция на “държавния” отбор “Реал” (Мадрид), нямаха никакъв европейски довод. Затова беше поканен Кройф и той си свърши перфектно работата.

Купата на носителите на купи през 1989 г. беше репетиция, но през 1992 г. дойде онова, което поколения каталунци очакваха с трепет, скърцайки със зъби на шестте европейски титли на “Реал”, макар и спечелени 30 години по-рано.

Има такова понятие - “ефектът на пеперудата”. Според американския математик и метеоролог Едуард Лоренц трепването с крила на пеперуда в щата Айова би могло да предизвика потоп в Индонезия.

Аз, а и много българи вероятно приемат привличането от Кройф на българина Христо Стоичков в “Барселона” именно като

онази пеперуда от

споменатия ефект

Да, в бъдещия дриймтийм имаше невероятни футболисти - вратаря Субисарета, европейския шампион с “Айндховен” и Холандия Роналд Куман, датския маестро Михаел Лаудруп, испанските любимци Бакеро, Салинас, Гойкоечея, Надал, че дори и съвсем младия Хосеп Гуардиола. Но все пак именно балканският хъс и българската непримиримост на Камата добавиха за “Барселона” от първата половина на 90-те години към съществителното “отбор” определението “супер”.

Ако говорим с библейски понятия, Христо Стоичков беше най-блудният син на Кройф. Хич не е случайно, че българинът е може би единственият футболист, който е напускал “Барселона” (когато отиде в “Парма” през 1995 г.), а след това му е позволено да се върне обратно. Мислих, гледах, сравнявах - поне от големите имена друго такова няма.

Релацията Кройф - Стоичков винаги извиква в главата ми спомена за една снимка. Тази, която е направена минути след спечелване на четвъртата поредна титла в Примера дивисион през 1994 г.

На нея Стоичков държи огромна близалка. Тя е в

отговор на подигравките

към Йохан  Кройф,

който смени цигарите с близалки заради прекаран инфаркт. Както и благодарност от Камата към Ел Мистер заради подкрепата през тези четири години, включително при онова настъпване на съдията още в първите дни на българина в “Барселона”.

Именно затова Кройф дойде на последния мач на Стоичков в националния отбор, именно затова водеше “Барселона” при прощаването му с футбола на “Ноу Камп” през 2004 г., затова щеше отново да е на “Васил Левски” на 20 май, когато десетки световни звезди се събраха за 50-годишнината на Христо.

Почивай в мир, Йохан Кройф! Ти промени футбола и направи Христо Стоичков носител на “Златната топка”. Поклон от България и за двете!