От години в класацията неизменно са Майстора, Златю Бояджиев, Цанко Лавренов, Мърквичка, Гюдженов

Голямата кражба на картини на Владимир Димитров-Майстора в намалото на 2019 г. беше повод да се заговори за пазара на българското изкуство. Чуха се гласове, че наследникът се е “самообрал” с цел да изнесе творбите на своя високоценен родственик в чужбина и там да ги продаде скъпо и прескъпо. Други възразиха, че те не могат да прескочат границата, защото са културно наследство.

Покойният акад. Светлин Русев беше един от хората, които най-много държаха точно да се формулира какво влиза в това понятие. Единият вариант беше това да са

картини отпреди

1900 г. и оценени

на 500 хил. лева Колко у нас са такива? Изобщо идеята, че ако някой изнесе творби на художници от “великолепната десетка”, то той ще се напечели на международния пазар, е много, много далеч от истината. Наистина на аукциони предимно в Русия, Германия, Румъния, Полша, Унгария се появяват и някои творби с български произход, но те са рядкост и се купуват предимно от наши сънародници - къде от носталгия, къде с идеята да ги върнат на нашите галерии. И това се случва.

Но все по-често се случва да се правят опити с картини (в повечето случаи фалшификати) да минат през търгове в чужбина и така да им се “изпере” произходът им. После се връщат в България и се предлагат като оригинали.

Една картина може да носи подписа на най-ценения и търсен художник - но например

Майстора никога

не е подписвал

платната си,

(освен когато е работил за американски меценат, и то тогава го е правил на латиница - б.а.), но цената ѝ зависи още от няколко субективни обстоятелства.

На първо място - произход - документирано и сертифицирано, че е оригинал. У нас сертификати издават експерти от Националната галерия и НИМ.

Цената скача от факта, че творбата е монографирана или публикувана в специализирано списание или дори във вестник. Особено ако около нея има някаква родова или друга любопитна история. Картина на Владимир Рилски е открадната от наследниците му. После е открита и върната на собствениците. Когато вече легално се продава на търг, цената ѝ стига 30 хил. евро.

Пазарът не трябва да е “наводнен” от картини на даден творец. Производителността играе лоша услуга на авторите.

Затова ранопочиналият Иван Милев (намерете в портфейла си банкнота от 5 лева, за да научите кой е - б.а.) държи изключително високи цени, негови работи много рядко могат да се намерят и са блян за колекционерите. Това важи и за акад. Иван Ненов, който отдавна е потънал в колекциите на мастити колекционери.

Обратно - ранният Генко Генков гони сериозни суми, но в по-късния си период той е доста продуктивен.

Лоша шега на аукционна къща “Ракурси” изигра предлагането на търг на няколко платна на Майстора. Картините станаха обект на грозни слухове и въпреки, че имаха сертификати, дошли са от сбирката на известен колекционер чрез неговия наследник, а и името на галерията е вече гаранция за почтени продажби, то търгът от 5 декември се провали.

Говори се, че е

продадена само

картината “На нивата”

с начална цена

88 хил. лв.

Другите - “Мома с круши” и “Мома с гергини” тръгват от 76 хил. лв., “Мома с грозде”, “Почивка” и “Мома с плодове” - от 69 хил. лв., - а рисунката “Ръкоцелуване” е предлагана за 4900 лв. Те не са кой да наддава за тях.

На този съвсем не нисък ценови диапазон особено за нашите доходи на този търг се появява една “Майка Македония” на Ян Вацлав Мърквичка (1856-1938), неподписана, със сериозни размери, с начална цена 128 хил. лв. Много високи суми се искат и за картини на Ярослав Вешин.

“Грешка е да се предлагат толкова картини на един голям художник накуп. Всеки истински колекционер ще се огледа и ослуша накъде вървят цените”, твърдят познавачи.

Тук е мястото да кажем, че според наблюденията на галеристи и водещи на търгове цените на

нашите класици

неизменно, макар и

леко, вървят нагоре

Тоест все още си остават сериозно капиталовложение, което в бъдеще ще носи дивиденти. Но е време да се отвори пазарът и за нови имена.

“Начинът една картина да бъде продавана все по-скъпо е да бъде купувана скъпо. Това се прави в Румъния или Чехия - правилото е “чехи купуват чехи”. Картините на техните ценени художници стигат немислими за нашия пазар суми, но това им гарантира да пробият с високи цени и на европейския пазар”, казват наблюдатели на състоянието на чуждестранните парични артпотоци.

В средата на март вече излизат класациите на европейските аукционните къщи, от които може да се научи всичко - автор, цена, история на творбата, купена - прекупена, от кого (ако няма опция анонимност), за какви суми, направен е анариз на пазара с графики, сравнения и таблици за години назад. Наблюдатели и критици правят анализи, дават съвети.

Всичко това го няма у нас. Затова и фактите, които ще се опитаме да обобщим, са на базата на разговори с аукционните къщи у нас и с галеристи, които излагат стари майстори не само в представителни или юбилейни изложби, но и с цел продажба. Те не са много - “Лоранъ”, “Нюанс”, “Сезони” и др.

“Моля, уточнете, че крадените платна на Майстора не са купени от антиквари - тези хора никога не са имали магазини, а от най-обикновени съмнителни прекупвачи. Така се хвърля сянка върху целия сектор, а ние проверяваме и препроверяваме произхода на всяко нещо, което предлагаме”, помолиха от аукционните къщи.

Сметките показват, че

на нашия артпазар

се въртят скромните

около 500 хил. лв.

За сравнение само на един търг в Румъния са продадени произведения на изкуството за над 1 млн. евро.

“Цените у нас са прекалено ниски. Не правим галерийна и гилдийна политика - опитахме се, не заработи. Не се опазваме от скандали, все някой друг ни е виновен, казва Павел Тодоров от галерия и аукционна къща “Виктория”, който е в този бранш над 25 години. - Цените ни са прекалено ниски. Работим с 200-300 имена, реално се продават 100-ина, а 10-15 са най-спряганите имена на нашия пазар. Около тях има митове и легенди. Особено за цените им. А

художниците в

България са

няколко хиляди,

но често са пренебрегвани и не им се обръща внимание. Наблюденията ми от аукционите са, че високи реални продажби има при творби на Мърквичка, Вешин, Сирак Скитник, Иван Милев, но продажби за 10-15 хил. евро за редки и епизодични”, казва експертът.

Артцентър “Форум” също работи със стари майстори и там в момента може да се види изложба от интересни и познати имена. Цените са дискретно изписани в списък при проявен интерес. Според Спартак Атанасов - директор на центъра, се продават добре картините на Димитър Казаков-Нерон от ранния му маслен период (по-късно заради алергия към боите художникът рисува с акрил - б.р.) - 3-7-8 хиляди евро, Елиезер Алшех, чиито картини са рядкост на пазара - тръгват от 12 хил. евро стартова цена. Монографираният Цанко Лавренов отива към 50-60 хил. евро. Майстора - от 25 хил. евро нагоре, Бенчо Обрешков - 12-13 хил. евро и нагоре, Никола Танев - 17-18 хил. евро и нагоре. (Данните са от реални продажби - б.а.) Жорж Папазов - име, наложено и търсено и на европейските аукциони, стартира от 40-50 хил. евро и го търсят колекционери от цял свят. Много рядко се появяват работи на Жул Паскин, но техните цени са още по-високи. Акварелните произведения на родения във Видин творец се продават от 20 000 евро и стигаха 80 000 евро в Европа доскоро.

Реални продажби реализират работите на Димитър Киров 2-3 хил. евро), на Георги Божилов-Слона (6-7 хил. евро), на Васил Стоилов (5 хил. евро).

В галерия “Лоранъ” отчитат реална продажба на Майстора за 140 хил. лв. Но както уточнява галеристът Лаврен Петров, вече нищо не може да се купува с пачки. Всяка продажба точно се документира. В неговата галерия с добри цени са се продали картини на Никола Танев, Златю Бояджиев, Кирил Цонев, Давид Перец, Константин Щъркелов, който е стигнал от 5-6 до 15 хил. евро.

Пазарът е на приливи и отливи. Изключителен интерес имаше и има към платната на Никола Танев, които много бързо изчезват от пазара. Някои от творбите му дори надхвърлят цените на Майстора. Другите най-търсени имена са Бенчо Обрешков, Данаил Дечев, Илия Петров, Стоян Венев, Борис Иванов, Иван Ненов, Кирил Цонев, Цанко Лавренов и Златю Бояджиев. За авторите, които са рисували през втората половина на ХХ век, продължават да се водят сериозни спорове.

В България някои майстори от по-новото време дълго време бяха пренебрегвани, но в момента хитове на пазара са творби на Иван Вукадинов, Иван Стоилов-Бункера, Иван Кирков, Атанас Яранов, Стефан Гацев, Минко Пиндев, Христо Йончев-Крискарец, Наум Хаджимладенов, проф. Илия Петров, сочат някои наблюдения.

На кои художници да

заложим на сигурно

(не претендираме за изчерпателност, а редът на подредбата в този списък е условен):

- Златю Бояджиев

- Цанко Лавренов

- Владимир Димитров -

- Майстора

-  Мърквичка

- Вешин

- Бенчо Обрешков

- Иван Ненов

- Димитър Гюдженов

- Жорж Папазов

- Елиезер Илшех

- Генко Генков

- Димитър Казаков-Нерон

- Димитър Киров

- Ненко Балкански

- Стоян Венев

Оглеждайте се обаче за нови имена. Наддавайте, купувайте, за да ги наложите на пазара. Класиците са на изчерпване, а търсенето е като магнит за майсторите на ментетата, съветват галеристите.

Топ 50 от най-търсените съвременни художници

Греди Асса, Дора Бонева, Георги Баев, Георги Божилов - Слона, Свилен Блажев (1953) Милко Божков, Димитър Буюклийски - Мичи, Иван Вукадинов, Стефан Гацев, Генко Генков, Иван Георгиев - Рембранда, Андрей Даниел, Едмонд Демирджиян , Ваня Дечева, Любен Диманов, Иван Димов, Анета Дръгушану, Златка Дъбова, Кеазим Исинов, Ганчо Карабаджаков, Йордан Кацамунски, Димитър Киров, Димитър Казаков - Нерон, Йоан Левиев, Георги Лечев, Петьо Маринов, Иван Милев (1957), Стоил Мирчев, Христо Нейков, Иван Нинов, Станислав Памукчиев, Ана Петрова, Енчо Пиронков, Лиляна Русева, Светлин Русев , Христо Стефанов, Стоимен Стоилов Сули Сеферов, Румен Скорчев, Теофан Сокеров, Иван Стоилов - Бункера, Емил Стойчев (1935) Калина Тасева, Ненко Токмакчиев, Тома Трифоновски , Ванко Урумов, Стоян Цанев, Николай Янакиев, Лика Янко, Атанас Яранов

Имената са подредени по азбучен ред на фамилиите. Като всяка класация, и тук сигурно ще има много бележки, но в спора (често и от цените), се ражда истината.