"Защо сме такива, че си забравяме гениите. Трябваше да се намери паспортът на Милен, за да се сетим за него след 19 години."

Това каза актрисата Красимира Василева, близък приятел на починалия при мистериозни обстоятелства актьор и режисьор Милен Пенев. През 2010 г. неговият идеално запазен паспорт бе подхвърлен в градинка пред Пазарджишкия театър, където Пенев работи близо 20 г.

Приятелите му са категорични, че той е пребит на пейка в Докторската градина в София, където е намерен в края на 1991 г. Няколко дни е в кома, на 1 януари 1992 г. умира, без да дойде в съзнание.

На поклонението колегите му виждат, че по лицето му има синини и рани.

Има и друга версия, в която никой от най-близките му колеги и приятели не вярва. Тя обаче е приета за официална. Идва от близка позната на Милен Пенев на име Марина, която в онези години работела в бразилското посолство.

"Марина ни разказа, че Милен пристигнал в дома й видимо пийнал. Имала гости, но той развалил компанията и си тръгнал. Малко след това тя погледнала от терасата и го видяла да лежи в градинка до блока. Обадила се на "Бърза помощ". При качването му обаче медиците ударили главата му във вратата на линейката. Тази жена твърдеше, че от това били раните на Милен", спомня си Красимира Василева.

Тя заедно със Стефан Данаилов настоявала за разследване. Не след дълго обаче от Съюза на артистите я помолили да престане да рови. Така всичко приключило. Тялото на Милен Пенев било кремирано по настояване на брат му и прахът му бил погребан в родната Варна.

"Малко хора знаят, но

Милен си направи гроб приживе.

Той имаше невероятно силна връзка с майка си. Тя идваше на премиерите и представленията му от Варна. Когато почина, той направи двоен гроб. В едната му част бе погребана майка му, другата запази за себе си. Когато умре, да бъде положен до нея.

Много му говорех, че това не е правилно, но той не слушаше никого",

разказва Красимира Василева.

Въпреки че завършва актьорско майсторство в средата на 70-те години, Милен Пенев се отдава на режисурата. Обсебен е от Методи Андонов. Смъртта на учителя му е първият голям удар в живота му.

Няколко години преди това обаче той е преживял голямото разочарование да не бъде разбран от критика и публика във филма "На живот и смърт", където играе ролята на Ботев.

За да се подготви както трябва, разрешават на Милен Пенев да се запознае със секретни материали за живота на поета. Пенев в продължение на години пише пиесата си "Мечта с въпроси" по стихове на Ботев. Сам изиграва поета революционер с невероятен успех на камерната сцена на Пазарджишкия театър през сезон 1980-1981 г.

"Запознах се с Милен през 1970 г. в Клуба на културните дейци в Пазарджик. Станахме близки приятели. Идваше в кабинета ми в следствения отдел на прокуратурата и ми диктуваше пиесата си, която аз пишех на пишещата си машина. Бяха страхотни дни", споделя известният адвокат Хари Хараламбиев.

В онези години Милен Пенев не близвал алкохол. Двамата с актрисата Адрияна Палюшева били единствените от компанията, които стоели настрана от бутилките.

"Въпреки че не пиеше, той организираше сбирките. Правеше ги с много фантазия, смях и изненади. Колеги от София пристигаха специално в Пазарджик за купоните на Милен", разказва и Красимира Василева.

По това време той вече е изиграл ролите си в "Иконостасът" и "Козият рог", но не се главозамайва. Има невероятната способност да се сприятелява с всеки, когото срещне. "Беше любимец на Златю Бояджиев. Милен ме заведе в ателието му в Пловдив. Златю вече бе много болен, но работеше. Като видя Милен, го прегърна и целуна по челото като син. Беше нарисувал двоен портрет - Милен с брада и без брада", спомня си Хари Хараламбиев.

"Людмила Живкова много го обичаше. Изпрати го в "Гьоте институт" във Ваймар, беше ги побъркал с познанията си. Известни актриси от цяла Европа, с които се беше запознал, му идваха на гости в Пазарджик", разказва Краси Василева.

Спектаклите, които режисира Милен Пенев, се превръщат в театрални събития. Освен в Пазарджик поставя и в столичните театри. На режисьорския си изпит се представя с "Призраци" от Ибсен, шеф на изпитната комисия е Крикор Азарян. Увлечен е по испанската драматургия, любимият му автор е Лорка. Категорично отказва да играе. Дори Леон Даниел му се молел, но Милен Пенев бил непреклонен.

Всичко се срива след смъртта на майка му.

"След всяка премиера идваше вкъщи и й звънеше. Обясняваше й с подробности всичко. Когато тя почина, започна да пие", споделя Хари Хараламбиев.

Красимира Василева разказва, че на премиерата на пиесата му за Ботев майката на Милен била на първия ред. В един момент той приседнал и зарецитирал монолог по "Майци си".

"Цялата зала остана без дъх. Майка му също. Имах чувството, че тази жена ще получи инфаркт. След това попитах Милен как му е хрумнало. Отговори ми: "Просто интуиция", споделя Красимира Василева.

Всъщност няколко дни преди да почине, Милен Пенев е освободен от Пазарджишкия театър.

"Тогавашният директор не поднови договора му. Най-лошото беше, че не го бе извикал в кабинета си, а заповедта бе залепена на таблото с програмата. Голямо унижение. Тогава Милен тръгна за София и ми каза: "Излизам от театъра, излизам от живота". След няколко дни ни съобщиха, че е мъртъв", разказва помощник-режисьорът Лили Малинова.

През годините след смъртта му в театъра в Пазарджик се случват странни неща.

"15 минути преди премиера изведнъж сцената се завъртя с метър и половина.Всички декори се сринаха. Останахме като гръмнати и без каквато и да е причина решихме, че това е дело на Милен", споделя Лили Малинова.

При друг случай открили омотана в завесата бутилка шампанско. И две кристални чаши, загънати в салфетка.

Той пръв откри за театъра Радичков

Милен Пенев е човекът, който първи разбира, че магията на Радичков може да звучи прекрасно и от театралната сцена.

Емблематичният сборник с разкази "Свирепо настроение" излиза през 1965 г. и буквално разпра хастара на българската проза.

По това време Милен Пенев е актьор второкурсник в класа на проф. Стефан Сърчаджиев е Методи Андонов. Състуденти са му Стефан Данаилов, Стефан Мавродиев, Марин Янев и др.

Милен прочита сборника и особено е впечатлен от "Свирепо настроение" - разказа, дал и заглавието на книгата. В него, да припомним, селянинът по прякор Бръмбара разправя на всички как му се загубило прасето и как той цяла нощ го търсил и мамил къде ли не. От патилата на Бръмбара остана култовата фраза "Мамка му и прасе!"

От този разказ Пенев прави моноспектакъл, на който сам е постановчик, режисьор и в главната роля. Състудентите му са ошашавани. Преподавателят им Методи Андонов - още повече. Такова нещо не са чели и гледали нито в класическата, нито в съвременната драматургия.

Андонов лично довежда Йордан Радичков да види моноспектакъла на своя студент. "Йордане, виждаш ли, че твоите текстове стават и за театър", казва той на Радичков. И през 1967 г. в Сатирата се появява тяхната "Суматоха".

"Милен беше изключително обаятелен, ярък и физически красив. Всичко у него беше някак различно, изненадващо. Правеше едни етюди, които не можехме да разберем, но те ни омагьосваха", казва Стефан Мавродиев, най-добрият приятел на Милен Пенев.

И двамата са варненци, след завършването на ВИТИЗ и двамата са разпределени в Пловдив. После пътищата им се разделят - Маврото идва в Сатиричния театър, а Милен отива в Пазарджишкия.

Стефан Мавродиев разказа и колко тежко приятелят му преживява неуспеха на филма "Свобода или смърт" В него Милен Пенев играе ролята на Христо Ботев - приликата им е поразителна. Но образът във филма не се получава така, както си представял актьорът. "Това беше голяма драма за Милен, чувстваше някаква лична вина за провала", спомня си Маврото.

За да излезе от кризата, Пенев прави моноспектакъл върху стиховете, статиите и фейлетоните на Ботев. Играе го при огромен успех в Пазарджик, София, Пловдив. Телевизионният център в града под тепетата уж снима спектакъла, но според Мавродиев филмът отдавна е загубен.

"Свобода или смърт" е третият филм на актьора. Преди това, още като студент, се снима в малки роли в "Неспокоен път" и "Човекът в сянка". Методи Андонов събира част от студентите си за филма "Козият рог". На Милен поверява ролята на Овчаря, в когото се влюбва Мария, героинята на Катя Паскалева. Любовните им сцени под водопада, заснети в черно-бяло от Димо Коларов остават вечна класика в историята на киното ни.