В играта на асоциации Колумбия изглежда безвъзвратно обречена държава, защото при споменаването й всички се сещат първо и единствено за кокаин.

Може да пробваме и с имена. Габриел Гарсия Маркес, Фернандо Ботеро, Хуан Пабло Монтоя, Шакира... Според интересите си всеки би могъл да добави нещо. Но ако, да речем, обичате повече да четете книги, а нямате никаква представа от Формула 1 или пък сте фен на парчета като "Уака, уака", но не и на фигуративното изкуство, няма как да свържете всички тези хора.

Единственият именит колумбиец, безотказно разпознаваем и асоцииран с родината си, е Пабло Ескобар. Макар отдавна да е мъртъв, страховитият бос на наркокартела в Меделин се е превърнал в легенда. Което още веднъж показва какви трайни поражения върху имиджа на страната са нанесли производството и търговията с кокаин.

Интересно обаче - шмъркането на бял прах съвсем не е толкова любим спорт на местните, колкото може да се предполага. Иначе по нощните заведения и барове в Богота не е такъв проблем да се намери. Най-големият проблем е да се намери в достатъчно малки разфасовки.

Защото срещу нормалните за Европа 100 долара за грам в Колумбия рискуваш да получиш 50 или дори направо 100 грама достатъчно чиста субстанция, която да се чудиш какво да правиш.

Като цяло колумбийците не са почитатели на белия прах.

Вероятно защото знаят как се прави. Технологията, по която от зелените листа на растението Erythroxylon coca се произвежда т.нар. кокаинова паста, е много отблъскваща.

Шумата се събира в брезентови вани и се залива с вода, след което тумба цветнокожи младежи с немити крака почва да се разхожда из нея. След като масата е добре накисната, изливат вътре един-два бидона дизелово гориво или керосин и пак започват да бъркат. Ако бензинът е малко, доливат още, след което турят и сярна киселина. Точно така! Сярна киселина. В сместа се добавя още натриев карбонат и бъркането продължава. В някои случаи сипват и ацетон. След като всичко това преседи известно време, течността се претака. Шумата се изхвърля някъде в дерето, а извлечените от нея съставки заедно с керосина, киселината и всичките допълнителни химии се събират в един варел. Добавят се още киселина и препарати, от което течността се сгъстява и става мръснобяла на цвят. Прецежда се и се оставя да изсъхне. Това е базовият продукт, който трудолюбивите стопани продават на прекупвачите срещу съвсем немного пари.

Ако реколтата на кока е била добра и са имали достатъчно пари за бензин и сярна киселина, селяните изкарват с 50 до 100 долара повече от това, ако например биха гледали кафе или орхидеи.

Малко хора знаят, но Колумбия е

на първо място в света не само по производство на кокаин, но и

на цветя, изумруди и банани.

В страната растат 3500 вида орхидеи, а колумбийското кафе е признато за най-богатото на аромати кафе на планетата.

Територията на страната е изключително впечатляващ като разнообразие биорезерват. Там могат да бъдат наблюдавани около 14 хиляди вида пеперуди и 456 вида бозайници. И още един рекорд - в разнообразието на птици и жаби Колумбия се смята за най-облагодетелстваната част на земята.

В държавната рекламна кампания, която цели да промени имиджа на Колумбия и да докара повече туристи, се казва: "Това е страна с население от 42 милиона души, като 99% от тях са добри, гостоприемни и трудолюбиви хора. И те не произвеждат кокаин!"

Факт е, че колумбийското общество съвсем не толерира шмъркането на кокаин вероятно защото всички разбират, че по-голямата част от бедите на държавата идват заради наркопроизводството, а парите от дрогата отиват в ръцете на наркокартелите и бунтовниците от партизанското движение ФАРК.

Има, разбира се, и много по-практично обяснение, което няма нищо общо с патриотизма и будната гражданска съвест. Кой би си завирал в носа и устата нещо, което знае, че се прави с бъркане на бензин и сярна киселина?

Световната консумация на кокаин вероятно би спаднала драстично, ако най-запалените шмъркачи отидат на една кратка екскурзия до джунглите на Колумбия. Но не за да се любуват на биоразнообразието, а просто да наблюдават процеса на производство на кокаинова паста.

Всъщност наркоиндустрията и природното богатство са свързани с отрицателен знак. След извличането на кокаина суровините се изхвърлят в природата, нанасяйки и ужасяващи поражения. Всяка година пък все нови и нови гори се изсичат, за да се отворят полета за кока насажденията.

Единствената връзка с положителен знак между наркобизнеса и биоразнообразието в Колумбия са хипопотамите на Пабло Ескобар.

Хасиенда "Наполес" в Меделин е голям имот с резиденция, обитавана от наркобарона Ескобар и семейството му през 80-те години на миналия век. След като Пабло е застрелян, а родата е изселена и подложена на свирепо разследване, хасиенда "Наполес" е изоставена на произвола на съдбата, буйната увивна растителност и иманярите, които търсят забравено скрито злато.

Имотът е имал и зоологическа градина, за която навремето от Африка са докарани четири хипопотама. Изоставени в началото на 90-те години, животинките необезпокоявано увеличават популацията си четири пъти, макар и далече от родния континент.

С това приятно и забавно изключение останалата част от наследството на Ескобар е доста мрачна.

Днес по закон всички мотористи в Колумбия са задължени да носят светлоотразителни жилетки с номера на регистрацията си.

Това правило е въведено от властите заради стотиците наемни убийци, които Ескобар навремето използвал срещу полицията. Повечето от тях били младежи, които, след като застрелят поредния униформен, подкарвали мотора към някой от офисите на наркокартела, за да си получат кървавата надница.

Дон Пабло плащал повече за екзекуцията на по-високопоставени полицаи и военни. Един 16-годишен младеж успял да спечели доста пари, елиминирайки 32-ма офицери.

Звучи като легенда, но е истинска история, която екскурзоводите в музея на полицията в Богота разказват.

В приземния етаж на сградата е събрана колекция лични вещи и оръжия на Ескобар.

Там са любимият му "Харлей Дейвидсън" със златни спици, швейцарският часовник и очилата "Рейбан", с които бил, когато спецотрядът полицаи успява да го приклещи на покрив на къща в Меделин.

В музея има дори една окървавена керемида, на която Пабло Ескобар паднал, след като го застреляли.

През годините на своето могъщество кокаиновият бос води истинска война с държавата. Освен уличен терор с наемни убийци той взривява самолети и финансира терористичното движение М-19, което обстрелва с танкове сградата на Върховния съд в колумбийската столица.

Ескобар става известен и с това, че построява затвор за самия себе си, баламосвайки всички, че е лишен от свобода, докато в същото време живее в пълен разкош. Без съмнение тогава той е истинският господар на държавата.

Дълго след смъртта му за него се разказват невероятни легенди, а Колумбия си спечелва име на една от най-корумпираните и бандитски държави в целия свят.

Повечето от всички насложени през годините митове са отблъскващи. За да открие истинското лице на тази страна, човек трябва да забрави страхотиите, които е чувал, чел или гледал по телевизията, и да отиде на място.

Богота е изненадващо приятен и културен град с интересни галерии, музеи и библиотеки, заради които преди няколко години бе обявен от ЮНЕСКО за световна столица на книгата. След нобеловия лауреат Маркес художникът и скулптор Фернандо Ботеро е може би най-известният колумбийски творец. Прочул се с т.нар. дебели форми и постигнал истински фурор в Париж, той подарява през 2004 г. цялата си колекция на Богота.

Единственото му условие е

музеят да е напълно безплатен за всички посетители.

Благодарение на което днес колумбийската столица има прекрасна картинна галерия, в която освен творби на Ботеро има и платна на Пикасо, Салвадор Дали, Реноар, Моне и още няколко прочути майстори.

В Музея на златото се пазят повече от 30 хил. екземпляра, сред които невероятни шедьоври на индианското изкуство и обработката на злато още от епохата преди Колумб.

В една от залите се изложени мумиите на индиански шамани, използвали листа от кока. За да усилят стимулиращия ефект, докато дъвчели листата, те слагали в устата си с помощта на тънка златна пръчица и малко калциев карбонат, изстърган от черупки на охлюви и яйца. Коката се смятала за свещено растение, храна за духовете, чрез която шаманите лекували, предсказвали и влизали в света на трансмутациите.

Със сигурност обаче не са я примесвали с киселини и химикали, като се има предвид колко добре изглеждат мумиите им.