Осем месеца не достигнаха на режисьора Никола Рударов да окръгли 80 години живот. Преди 10 години в края на месец март сърцето на Руди, както всички го наричаха, не издържа на болестите и той ни напусна. Останаха филмите му:

"Да изядеш ябълката" "Хора отдалече", От нищо нещо", "Вик за помощ", "Комбина", Бронзовата лисица", на които е режисьор, и "Вчера", "Адио Рио", "Карнавалът", "Лагерът" и др., в които е и актьор.

Никола Рударов е роден в София от родители бежанци от Македония. Неграмотни хора, дошли в столицата да търсят хляб. "Те ми създаваха усещането, че сме от прослойката, която е създадена да бъде тор, за да цъфтят другите. Баща ми се беше примирил с това.

Но майка ми беше много амбициозна жена и искаше да направи нещо, да пробие в живота, каза ми веднъж Руди.

Той завършва кинорежисура в Държавното училище за кинематография.

Но 22 г. чака да му дадат правото сам да режисира филм. Причината: през 1957 г. брат му Георги Рударов заминава на лечение в Германия и не се връща. Той е един от най-добрите тенори в България, лауреат е на Димитровска награда, но заболяват гласните му струни. Властите трудно го пускат да замине зад граница, макар че сам си плаща лечението. Обиден от това, тенорът остава в Западна Германия.

Въпреки политическите бариери пред него, Никола Рударов не губи надежда. Мнозина може би биха се примирили със съдбата си, но той е непоправим оптимист и не се съмнява, че един ден ще му разрешат да режисира филм. За да оцелее, му помагат много колеги и най-много Борислав Шаралиев.

Няколко пъти аха да му дадат да снима и в последния момент всичко се проваля. Може би малцина знаят, че Рударов е трябвало да режисира филма "Инспекторът и нощта". Той дори се среща със сценариста Богомил Райнов и написва режисьорската си книга. Но дават филма на друг.

В последните години от живота си Никола Рударов се изявяваше само като актьор. Но всъщност точно така започва професионалната му кариера. През 1967 г. се снима в "Шведски крале", играе фотограф. Следват "Един снимачен ден", "Признание" и др.

Никола смяташе единствената си дъщеря си Мина за свой талисман. Тя се ражда през 1973 г., през 1974 г. той снима "Да изядеш ябълката" по сценарий на Свобода Бъчварова.

През 1982 г. филмът му "Комбина" печели наградата на публиката на кинофестивала във Варна, а през 1987 г. "Вик за помощ" е отличен с голямата награда в Авелино, Италия.

"Сега ще видите кон боб яде ли?". Тази реплика, изречена от учителя по математика Баръмов във "Вчера" сигурно няма да бъде забравена никога.

А въпросната реплика произнася Никола Рударов, който изигра ролята на консервативния даскал Баръмов. Бях истински щастлив, когато през 2004 г. Никола Рударов се съгласи да се снима в сериала ми "Едно дете в повече". Партнираше с любимия си актьор Иван Иванов, чиято звездна кариера допълни с ролята му на Вас в "Комбина".

Тогава с Руди разговаряхме много за българското кино и нерадостната му съдба след 1989 г., за професионалната амбиция и границите на таланта, за приятелското рамо в трудни моменти... От тогава съм запомнил

житейския му девиз:

"Ако можеш да помогнеш някому, направи го без да чакаш отплата".