На сутринта Старшията влязъл при отбора и обвинил този и този, че са нарушили спортния режим и са обикаляли по нощните заведения. Посочените щангисти наистина са прескочили през прозореца и по въжета от чаршафи са се спуснали до земята. Операцията е минала при пълна секретност и тренерът просто няма откъде да е научил за техните нощни подвизи.

Много дълги години Иван Абаджиев криеше от своите питомци как е успявал да ги разконспирира. Когато вече нямаше смисъл да пази тайната, легендарният треньор по щанги си призна един простичък номер. На лагерите той излизал към три-четири на разходка с кучето и опипвал предните капаци на колите на състезателите. Тези с топли капаци явно са били ползвани за разходки до

пълните с изкушения дискотеки.

Този и още куп нестандартни методи на работа превърнаха Иван Абаджиев в

Папата на българските щанги.

На 24. март 2017 г. той си отиде от този свят на 85-годишна възраст. Половината спортен свят го боготвореше, другата го наричаше химика заради големите допинг скандали, избухнали по негово време.

Самият Абаджиев през 2015 г. с ръка на сърцето се закле пред "168 часа", че никога не е използвал забранени вещества, които могат да застрашат здравето или дори живота на неговите състезатели. Той категорично отричаше и да е допингирал щангистите с цел постигане на

по-високи спортни резултати.

"Веднага след първите ми успехи на европейски и световни първенства, а след това и на олимпиада, се намериха хора да ми завидят. И тази злоба никога не си отиде. Постоянно се борех с врагове, които искаха да ме стъпчат в прахта. Получих много удари под кръста, много лъжи чух по свой адрес, но никога не изгубих самоуважението си. За себе си знам, че успехите ми се дължаха единствено и само на моята уникална схема за тренировки", обясни в едно от последните си интервюта удостоеният с орден "Стара планина", I степен треньор.

Системата на тренировки, за която говори Старшията, също му

докарва немалко главоболия.

Той първи решава, че човешкият организъм може да бъде подлаган на още и още физически натоварвания, когато много други на негово място биха пратили момчетата под душовете. Абаджиев въвежда двуразовите тренировки, които са негов патент, както и системата на триразовите тренировки, съчетани с адаптация на организма и възстановяване. По-простичко казано,

щангистът е разсипан

от вдигане на по-големи и по-големи тежести. Много от неговите състезатели ще се оплачат по-късно, че са преживели истински ад, за да станат европейски, световни или олимпийски шампиони под ръководството на Иван Абаджиев. Папата на българските щанги обаче никога не призна своя вина за издевателствата си над телата и психиката на своите подопечни. Треньорът на младини сам се подлага на почти непрекъснати физически натоварвания и вярва, че човек винаги може да понесе още малко в името на успеха.

Като момче Абаджиев жъне по пет часа на нивата в сравнение с което тренировките в залата били фасулска работа. Като състезател бъдещият треньор на националния отбор успява да

стигне до сребърен медал на световното

в Техеран през 1957 г. Притежава достатъчно физическа сила и за нещо повече, но физиологическите му особености го спират от големите подвизи в тежката атлетика.

"Ръцете ми бяха

твърде криви,

за да бъда сред звездите на спорта. След това и синът ми имаше същия проблем. Искаше да тренира щанги, но го разубедих и той завърши живопис. Дъщеря ми стана успешна цигуларка, но моята истинска гордост са внуците", хвалеше се гордият дядо пред "168 часа". И до днес бивши щангисти от националния разказват любопитна случка, свързана с треньора им и неговата дъщеря.

Младото момиче е поканено за участие, а гордият татко закарва целият национален отбор в залата. Започва концертът, а младите спортисти, за да се покажат на тренера, бурно аплодират в най-неподходящите моменти. Абаджиев ги скастря да престанат и нарежда на отбора да пляскат само по негова команда. И момчетата изпълняват, защото тогава всяка дума на Старшията е като закон.

Назрява бунт единствено когато тренерът предлага да се тренира на 31 декември

и след това наученото да се затвърди на 1 януари. Националите протестират, че имат семейства и личен живот, но наставникът им предлага всеки да вземе по нещо сготвено и да си празнуват заедно новогодишния празник. По време на лагерите преди големи състезания Иван Абаджиев се превръща в истински диктатор. Смазва от тренировки своите подчинени, следи ги какво ядат и пият, забранява им да мислят за нещо различно от вдигането на щангата.

През всичките години го обвиняват, че е

станал причина за десетки тежки контузии,

че много големи таланти са избягали от залата заради драконовските му методи на работа. И все пак именно благодарение на тях се раждат толкова много шампиони. Първият му успех е на европейското първенство във Варшава през 1969 г., като отборът завоюва два златни медала. След това няма върхове, които да не са покорени от треньора и неговия тим. Успехите обаче притесняват сериозно държавните ни ръководители, тъй като България се готви да отнеме лидерството на Съветския съюз в тежката атлетика. Фаталният сблъсък на Абаджиев с безпощадната руска мечка се случва точно преди олимпиадата в Сеул.

Години по-късно Старшията ще разкаже, че представители на съветския отбор са дошли при него и са му предложили да си поделят медалите. Той обаче отказва с мотива, че

българският отбор е суперподготвен

и няма как насила да натиска главите на момчетата си само и само да не спечелят златото. Братушките си тръгват със заканата, че ще вземат необходимите мерки. По време на олимпиадата двама наши щангисти - Генчев и Гръблев, са заловени с диуретика флорентрил. Скандалът е голям и целият отбор по щанги е спрян от по-нататъшно участие. В родината ни не се намират хора, които да подкрепят тежкоатлетите. ЦК на БКП твърде сурово порицава провинилите се, те са

оставени на произвола на съдбата

Съветските щангисти получават зелена светлина да оберат всички отличия.

Старшията преживява трудно скандала, но остава на поста си и продължава да произвежда шампиони. Следващият голям допинг скандал на игрите в Сидни му коства твърде много. След блестящ старт на отбора по щанги пристига лоша вест – в урината на вече спечелилата олимпийската титла Изабела Рифатова е открито забраненото вещество фуросемид. Същото го има и в пробите на сребърния медалист Иван Иванов и бронзовия Севдалин Минчев.

В последното си интервю през "24 часа" Иван Абаджиев споделя: "Още преди игрите се е знаело, че няма да ни дадат толкова медали, колкото може да спечелим."