В края на август 1976 г. 44-годишният начален учител Мабало Локела се прибира с треска в родното си село Ямбуку от екскурзията си из Северен Заир.

След преглед в местния медицински пункт тамошният лекар решава, че става дума за малария и изписва хинин.

Предписаното лекарство сякаш дава резултат и Мабало е изпратен да оздравява вкъщи. В началото на септември обаче

състоянието му рязко се влошава

и семейството му го кара обратно в болницата. Той повръща, оплаква се от ужасно главоболие и диша трудно. Кръв тече от носа и ушите му. Лекарят, лекувал го с хинин, е заминал за друго село и болният е оставен в ръцете на две медицински сестри. Те правят всичко по силите си да му помогнат, но на 8 септември 1976 г. учителят умира в страшни мъки, а еболата взима първата си документирана жертва в Екваториална Африка.

Няколко дни по-късно със същите симптоми в болницата се връща жената на Локела, както и някои от хората, присъствали на погребението му. Непознатата все още зараза поваля и една от сестрите, грижили се за първия пациент. Заболелите започват да умират един по един с шокираща скорост. Много от хората, влезли в контакт с тях бързо развиват симптомите. Жителите на Ямбуку изпадат в паника. Според местните зла магия тегне над селцето им. Скоро обаче непознатата

болест покосява хора и от съседни села

"Всички ще кървим до смърт", чуват първите европейски медици, пристигнали да разследват заразата в Заир, който днес се нарича Демократична Република Конго. Така преди повече от 40 години започва първата вълна от смъртоносната болест, причинена от страховития вирус ебола, който през 1976 г. отнема живота на стотици души в Заир и 151 в Судан.

През 2014 г. болестта върлува отново, а човечеството е на тръни заради вероятността смъртоносният вирус да се пренесе из цялата планета. В някои страни психозата е толкова голяма, че медиите предават на живо по минути как се развива критичната ситуация. Интерактивни карти показват как се увеличава броят на заразените. Болестта тръгва от Гвинея и вече е достигнала три други страни от региона - Либерия, Сиера Леоне и Нигерия. Смъртността е плашещо висока - над 55% от заболелите умират, въпреки всички грижи, които се полагат за тях.

Стотици умират и през лятото на 2019 г.,

като цифрата набъбва всекидневно. Медицинският персонал също е в голяма опасност - няколко от водещите лекари в областта загубват живота си, докато се борят със заразата. Има и много доброволци от Германия, които са на първата линия най-вече в Конго. 

Всичко това се случва въпреки всички усилия, които медицината полага, за да овладее вируса и които датират още от

откриването му през 1976 г.

Тогава белгиецът Петер Пиот получава по пощата в лабораторията си в Антверпен обикновен термус, който не е пълен с топло кафе. В него от Африка са му изпратени проби от кръвта на заболели от нова мистериозна болест. Когато го отваря, той вижда, че една от пробите се е разляла из термуса. В този момент д-р Пиот не подозира в каква смъртна опасност е, но все пак действа предпазливо. След като обезопасява работното си място, младият биолог започва да изучава заразената кръв. Още с първия поглед през микроскопа той разбира, че наблюдава непознат досега за човечеството вирус.

И тук естествено следват конспирациите. 

Ебола не е вирус, а е специално създаден, за да може да отвори път за чуждестранни военни до ценни територии в Западна Африка и възможност за контрол на диамантени и нефтени находища.

Докато Световната здравна организация пуска доклади с увеличаващ се брой на жертвите от ебола, в интернет се появяват все повече конспиративни теории за смъртоносния вирус. Най-новото твърдение, което взривява социалните мрежи, е това на Нана Кваме от Гана, който пише, че вирусът ебола всъщност е пълна измама. Мъжът от столицата Акра изтъква в публикация, появила се само в независими сайтове, социални мрежи и лични блогове, че хората в Западна Африка не са жертва на вирус, а на финансови интереси.

„Хората по света имат право да знаят какво реално се случва в Западна Африка - пише Нана Кваме. - Лъжат ви! Ебола не е вирус и не се разпространява от само себе си. Изкуствено създадената зараза е донесена съвсем съзнателно в Западна Африка с конкретни цели. Разболяват се и умират само онези, които са преглеждани и лекувани от медицинските лица."

Ганиецът обвинява дори служителите на Червения кръст, че разпространяват заразата

Според теориите основните причини са няколко. На първо място ганиецът изтъква факта, че Сиера Леоне е един от най-големите производители на диаманти в света. Затова винаги е била апетитна хапка за някои страни и епидемията е прекрасна възможност да се контролира.

От една страна, нахлуването на войски, привидно за да се отцепи епицентърът на епидемията, дава възможност за контрол на огромни територии от страната, обяснява Кваме. От друга - при едно евентуално затваряне изцяло на границите, каквото неведнъж бе предлагано, износът на диаманти ще става единствено под контрола на военните.

Факт е, че американският президент Барак Обама подписва наредба, с която разреши на Пентагона да мобилизира американски военни за участие срещу ебола в Западна Африка.

Освен това е поставен санитарен кордон от военни, който отцепва епицентъра на заразата. В столицата на Сиера Леоне се правят специални акции и дни наред на жителите се забранява дори да излизат от домовете си. По улиците могат да се движат единствено здравни служители и военни, имащи право да влизат във всеки дом и да проверяват всеки човек.

В призива си Нана Кваме казва, че този контрол не може да не събуди съмнения. И че именно чрез страха от евентуална зараза цялото население на Западна Африка е лесно да се манипулира и ръководи.

Той подчертава също, че чрез военното присъствие е сложен край на дълга миньорска стачка в страната за по-добри условия на труд и по-високо заплащане. Миньорите са

принудени да работят при още по-тежки условия

и без право на никакви искания.

Защо в Нигерия? Ако в Сиера Леоне апетитни са диамантите, в Нигерия борбата е за контрола над нефтените находища. Контрол, който в ситуация на хаос и епидемия лесно би могъл да бъде поет от чуждестранни военни.

Интересен е фактът, че след като се появява в няколко сайта, призивът на Нана Кваме е обявен за измислица, дори съществуването на такава личност е поставена под въпрос. Странното е, че

призивът изчезва от много от сайтовете, на които първоначално е публикуван.

Някои възприемат това като доказателство за несъстоятелността му. На страницата на The Event Chronicle обаче се появява съобщение: „След публикуването на този призив сайтът ни беше жертва на кибератака и бяхме принудително поставени в режим офлайн."

Официалните медии също не остават слепи за теориите на жителите на Западна Африка. В The Liberian Observer е публикувана статия на д-р Кирил Бродерик, роден в Либерия и по-късно практикуващ в САЩ.

В материала той твърди, че ебола е биологично оръжие, разработено от военни с цел контрол над популацията в Африка и обезлюдяване на определени райони. Той нарича разпространението на заразата биотероризъм.