Туристите в Рила харесват: най-горещия гейзер, парка за мечки, следите от пещерен човек

29.02.2020 Антоанета Маскръчка
Рядко някой от обитателите на мечия парк не спи зимен сън.
Рядко някой от обитателите на мечия парк не спи зимен сън.

3 курорта в Рила с леки писти за спокойна почивка. Семково е университетският спортен център. Картала - за семейства с деца.

Труднодостъпна в миналото, днес Рила - най-високата планина в България и на Балканите, е вече една от най-посещаваните от туристи и през зимата, и през лятото.

Три малки ски зони в различните части на планината посрещат любители на зимните спортове. Удобни шосета има до всички изходни пунктове към Паничище (на 10 км от Сапарева баня), Семково (на 18 км от Белица) и Картала (на 27 км от Благоевград). Десетки хижи, почивни бази и хотели посрещат гости и в трите центъра.

В Белица се гордеят,

че комплексът

Семково е един от

първите зимни

курорти у нас,

като началото е поставено през 1948 г. Носи му се славата и на университетски спортен център, след като през 1963 г. е построена първата база на тогавашния ВМЕИ “Ленин”, днес Технически университет. Няколко години по-късно е изградена високопланинската почивна станция и на УАГС. По-късно своя база прави и Софийският университет.

Семково е разположен на широка поляна, обграден от борови гори. Ски зоната е с площ от 12 хектара. За скиорите има 9 писти с обща дължина близо 4 км, които се обслужват от 8 влека. Няма оръдия за изкуствен сняг, затова се разчита на традиционно суровата зима в Рила и естествената снежна покривка.

От началото на този сезон подготвена бе само писта “Еделвайс”, защото нямаше сериозни и трайни валежи. В района има и места, които фрирайдърите не пропускат да обиколят в зимните месеци.

Ребрата на върховете Среден, Аладжа слап и Ангелов са предпочитани за екстремни ски и сноуборд.

Освен университетските почивни станции в курорта има няколко хотела, хижа, ваканционно селище с бунгала. Най-обширната ски зона в Рила е Паничище, в която са включени районите около хижа “Рилски езера” и “Пионерска”. Пред “Рилски езера”, където е горната станция на лифта, има широка писта с дължина 1200 метра, обслужвана от влек. Тя е лека и подходяща за начинаещи. Алпийската писта “Бекяра” е с дължина около 500 м и влек за 400 души на час и се намира в края на Паничище.

Пред хижа “Пионерска”, където е долната станция на лифта, също има писта за начинаещи, дълга 400 метра с влек, както и детска писта. В района има и писта за дълго бягане - 5000 м, както и за спускане с шейни.  

В района на Рилски езера има много добри условия за извънпистово каране. Там е едно от най-предпочитаните места за търсачите на силни усещания, има няколко

утвърдени

фрирайд трасета,

като Скакавишкия улей, склоновете над езерото Окото, Чочов връх и др. Зоната обаче е подходяща само за опитни скиори и сноубордисти. Има и висока лавинна опасност в зависимост от метеорологичната обстановка.

Курортната местност Бодрост Картала край Благоевград разполага с 4700 метра писта, има 1 кабинков лифт, 1 влек и 1 детски влек. Ски центърът бе открит преди 12 г. с обновена писта, кабинкова въжена линия и рехабилитиран път от града до курорта. Пистата е една, като долната част е равна и подходяща за обучение на деца и начинаещи.

Сериозен проблем и тук е липсата на оръдия за изкуствен сняг и заради това се разчита само на благосклонна природа. Този сезон любителите на зимните спортове едва преди дни започнаха да карат на малката ски писта, която е обработена.

При повече сняг

се очаква да бъде

отворена и цялата

голяма писта.

Дори и когато няма добри условия за скиори, но все пак е навалял сняг, много благоевградчани се качват в курортната местност, за еднодневна почивка. Мястото е идеално за детски игри в снега, спускане с шейни, както и за първи стъпки на малчуганите върху ските. Ски центърът предлага оборудване и екипировка под наем.

Туристите харесват: най-горещия гейзер, парка за мечки, следите от пещерен човек

Какво може да се види на 50 км от трите курорта

Едно от малкото места у нас, където човек може да се наслади на уникалното съчетание на гореща минерална и чиста студена планинска вода, е в Сапарева баня. Градът е известен с единствения гейзер фонтан в Европа, който се намира в градския парк. Гейзерът е

изригнал за първи

път през 1957 г.

при хидроложки

проучвания

на 73 м дълбочина. Минералната вода извира на височина 18 метра на всеки 26 секунди и е с температура от 103 градуса. Тази лековита гореща вода е дала и най-старото име на града Германея. Според траките, които са обитавали тази територия, името означава гореща вода.  

Откритите археологически паметници от тракийско време свидетелстват, че заселниците са открили и ползвали лечебните свойства на минералните води.

Има и следи от римската епоха, като тогава изворите са били каптирани и е изграден своеобразен санаториум за оздравителни процедури на граждани, воини, пълководци и императори. В Германея е роден и Флавий Велизарий, бележит пълководец на император Юстиниян. В началото на VI век укрепителната система на града била подновена и усилена.

Стените достигали дебелина до 3,5 м и били подсигурени с изкуствени ровове, пълни с вода. Днес останките на този град лежат под Сапарева баня.

Има данни, че на олтарния камък в храма “Св. Никола” в центъра на града са изсечени имената на пълководеца Велизарий. Църквата е построена през XII-XIII век. При опит за построяване на нова църква през 1838 г. са разкрити стари основи и стълбове от друга, по-голяма църква.

Друг интересен храм е възрожденският “Свети Георги” в кв. “Гюргево”, построен през 1840 г. Той е вкопан в земята на дълбочина повече от метър и е уникален със своята вътрешна дървена архитектура.  

Умален модел на църквата в Рилския манастир пък представлява храмът “Успение Богородично” с камбанария и часовник в с. Сапарево, на 3 км от града. Само на няколко километра от Сапарева баня в подножието на Рила е действащият женски манастир “Покров на Пресвета Богородица” край с. Ресилово. Възстановен е в началото на XX век. Внушителните постройки се виждат отдалеч от пътя между Сапарева баня и Дупница.

Сред интересните

икони има две

чудотворни на

Божията майка

Изложени са частици от мощите на св. Варвара, св. Харалампи, св. Екатерина, св. Пантелеймон и св. Серафим Саровски. Малко преди входа за манастира са аязмото и параклисът “Св. Дух”.

Хайдушки чети, както и Васил Левски са били чести гости на манастира “Св. Стефан” на десния бряг на р. Джерман в Северозападна Рила. Освен многото културно-исторически и религиозни паметници районът на Сапарева баня е привлекателен център за туристи и заради планинските преходи в Рила. От града тръгват популярните маршрути за Скакавица, Мальовица, Рилския манастир, но безспорно най-голям интерес представляват Седемте рилски езера.

В резерват “Скакавица” в северната част на Национален парк “Рила” е най-високият водопад в планината - Скакавица, разположен на 1950 м с височина на водния пад 70 м. През зимата водите му замръзват и предлагат отлична възможност за ледено катерене и тренировки на алпинисти.

Овчарченският водопад Горица пък е каскада от седемте Овчарченски водопада в северното подножие на Рила над с. Овчарци.

Сапарева баня дава уникална възможност за съчетаване на планински, спа, религиозен и културен туризъм, като за гостите има добра база за настаняване в семейни къщи и хотелски комплекси.

До курорта Семково се стига от Белица по живописен планински път. По река Белишка се виждат няколко водопада - Казаните. Те са с различни форми, вливат се един в друг и образуват цяла верига.

Най-интересното

място в района

е паркът за

танцуващи мечки,

но през зимата той е затворен за посетители. Затова пък наоколо има други забележителности, които е добре да се видят, като тракийските светилища Белишка чука и Бабяшка чука. В местността Белишка чука е изследвана тракийска надгробна могила с дървен саркофаг. Намерени са следи и от пещерния човек.

Белица е обградена от планински склонове и местните вярват, че всеки от тях е под покровителството на християнски светец - св. Илия, св. Спас, св. Атанас, св. Мина и св. Петър. На името на всеки има параклис. В близост до града има 8 параклиса.

Малкото градче се слави и с многото си паметници на герои. През 1959 г. е изграден паметникът на загиналите през 1923-1944 г. и Отечествената война. Беличани са почели и паметта на децата ятаци Васил и Сава Кокарешкови с паметник, открит през 1967 г.

Интересен портретен паметник има и Владимир Поптомов - депутат, министър, журналист, учен, който е сред най-значимите политически личности от града. Не са забравени и жертвите от Илинденското въстание. В центъра на Белица през 2003 г. бе изграден паметник на илинденци. По повод 100 г. от освобождението на Белица през 2012 г. бе открит паметникът на Васил Левски.

При подходящо време туристите могат да се разходят по

маркираните

6 екопътеки в

Мусаленския

дял на Рила

Всяка от тях е посветена на отделна тема - храмът на вечността, очарованието на торфището, следите на ледника, властелинът на планините, пазителката на живота и летящите цветя.

Разбира се, наблизо е и Банско с над 130 архитектурно-исторически паметника на културата, музеи, изложбени зали, уникална възрожденска архитектура на старите бански къщи и една от най-големите църкви у нас - “Св. Троица” с часовниковата кула камбанария в двора.

В южните поли на Рила е известното село Добърско със своята уникална църква “Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат”, в която Иисус е изобразен в капсула, наподобяваща космическа ракета. В двора на храма е лековитото аязмо, където според легендите ослепените след битката през 1014 г. Самуилови войници са намерили изцеление.

А с. Баня - в разложката котловина, между Пирин, Рила и Родопите, със своите над 70 минерални извора е добър вариант за релакс след каране на ски.