Вълци, овце и овен (басня)
Овцете в едно село живеели мирно и кротко в кошарата си. А около оградата обикаляли кучета и гонели вълците надалече. Ядосвали се вълците, че не могат да стигнат до овцете, и решили да си послужат с
хитрост. Изпроводили пратеници при овцете уж да сключат “вечен мир”.
– Ние винаги сме ви харесвали много – започнал един от вълчите пратеници, – но кучетата са причината да не ни обичате.
– Добре ще бъде да убием всички кучета и да заживеем заедно в мир – добавил друг вълк.
– Да, съгласни сме – изблеяли две овце. – И на нас са ни омръзнали тези все лаещи кучета!
– Не! Не трябва да го правим! – отсякъл обаче един стар овен.
– Защо? Защо? Нека да сключим мир с вълците и да заживеем спокойно. За какво ще са ни тогава кучетата? – заблеяли една през друга овцете.
– Защото – изправил глава старият овен – дори когато кучетата ме пазят, не съм спокоен, докато вълците обикалят наоколо. А представяте ли си какво ще бъде, когато останем насаме със зверовете?
Поука: Човек не бива да изоставя приятелите си,
заслепен от лъжите на враговете си!