Легенда за градушката

Имало един човек, който какъвто и просяк за минел при него да проси, гребвал с котела жито и му давал. Никого не връщал, без да му даде. Когато се задавал град, чувало се отгоре глас да вика на облака:

- Върти, върти, Въртоломей, бий Германе, Котлюва нива да увардиш!

И градът, като убивал наоколо вред, само нивите на този човек, който давал всекиму милостиня, оставали досущ неповредени. Градът бил до самите слогове на неговите ниви, ама тях прескачал.