Предлагаме ви едно прекрасно интервю на "24 часа",

направено с проф. Вълчев и дъщеря му Елена

по повод 88-ия му рожден ден през 2010 г.

- Професоре, кой е първият финансов съвет, който дадохте на Елена като баща, и кой - като банкер?

Тодор Вълчев: Аз съвети особени не съм й давал, тя не се нуждае. Но винаги съм твърдял, че

експанзията, която един човек прави,

не трябва да надхвърля възможностите му.

Не трябва да потъва в дългове, защото настъпват периоди на смущение и тогава тези, които са задлъжнели, не могат да изплуват. Аз имам пример от живота на моя баща...

Елена Вълчева: Разкажи как точно.

Тодор Вълчев: Той произлиза от търговско семейство. За неговия баща - Тодор Вълчев, се говори, че когато се роди дете, а той имал шест, внася по 3000 лева златни на всяко в банката. 3000 лева златни са 1 килограм злато. Но, разбира се, тези пари ги е стопила военната и следвоенната инфлация.

Моят баща успешно търгува и когато идва кризата от 1929 г., понеже няма никакви дългове към банките, се справя много лесно с нея. И не само изплува, а точно тогава образува недвижимото си имущество - в кризата имотите, материалите, работната ръка са евтини. И той строи сграда в София на 2000 квадратни метра, вила, офис сграда, хотел, малка фабрика.

Нямах възможност в онези години да работя нещо около баща ми, но имам много ценен опит от онова време -

премереност, граници на експанзията, никакъв стремеж към блясък, никаква демонстрация на имуществото и на общественото положение, което човек има, никакъв стремеж да влезе в хайлайфа.

Така беше. Ние живяхме в социалистически период и тогава беше друго.

- Но сте давали на Елена някои от тези съвети, предполагам?

Т. В.: Да, когато дойде вече преходът. Аз бях вече на 70 г. и човек не може да започне нова работа.

Е. В.: Идват ни на гости приятели американци. Тогава трябва да сме били на 55 г. и аз ходя всеки ден на работа. Те ме гледат и казват - ама защо ти работиш? Ами защото почнах бизнес на 40, отговорих.

Т. В.: А колко превратна е съдбата, личи, че пък нейният дядо по майчина линия (те са бежанци от Македония и Черна гора) също се изправят на краката си с един реномиран ресторант в центъра на София, външна някаква дейност. Но идват бомбардировките, които ги унищожават без остатък. А и ние преживяхме две революции в рамките на един живот. Не е малко!

- Ако бяхте наели Елена за пиар, как щеше да изглежда Тодор Вълчев?

Т. В.: Не знам, защото тази дейност навремето не се наричаше така.

Е. В.: Щеше сигурно да бъде по-въздържан в изказванията. Защото баща ми обича да говори.

- Напротив, публично той говори много рядко. А е толкова интересен!

Е. В.: Ако се върне човек назад, ще види, че той е бил гуверньорът на националната банка, който най-много е говорил. Ако аз му бях пиар, щях да го съветвам да бъде по-предпазлив, както сега от време на време съветвам Иван Искров. (Смее се.)И той много малко говори.

- Критикувахте ли Елена, когато направи първото икономическо телевизионно предаване в България по БНТ?

Т. В.: Не, но я съветвах.

Е. В.: Аз непрекъснато питах, когато можех да го хвана, защото тогава имаше много работа в БНБ. Бяха много наивни времената, много се люлееше икономиката, всичко беше нестабилно. И не беше ясно какво се случва. Трябваше на хората нещо да се обяснява.

И после изведнъж изчезна необходимостта да се правят такива предавания. 

Последните 10 г. - от 1999 до 2010 г., защото според мен това беше един "Долче вита БГ" - период, в който започна да нараства покупателната способност на хората - при някои прекомерно, имаше известен разгул.

Периодът, в който се роди чалга епохата. Но това са продукти, родиха се звезди на българската нация. Интересна епоха, която според мен постепенно ще отмре.

- Професоре, а какво вие запомнихте от тези 10 години?

Т. В.: Имаше един период на много бурен растеж с една много голяма слабост - едностранчиво развитие само на строителството и на притока на чужд капитал, които като фактори на растежа няма да ги има в същия размер. Мисля, че онова, което липсваше, бе достатъчната последователност и приемственост.

Не може всяко правителство да хвърля вина върху предшестващото, ще съди, ще вкарва в затвора...

Това не съществува в света!

Кой министър-председател се съветва с предишните министър-председатели? Но мога да кажа, че в централната банка не е така.

В БНБ предшестващите управители са на почит. Такава е традицията.

Е. В.: Тя защо не е загинала китайската цивилизация 4000 години?

От династия Мин досега нямат развенчан мит. Нито Мао Цзедун е развенчан, нито Буда. Седят статуетките в магазините една до друга и се продават. В България има много качествени хора, влезли в политиката, направили нещо, и жалко, че излизат, без да се използва опитът им.

- Кой е днешният Тодор Вълчев сред банкерите?

Т. В.: Всеки от управителите на банката преди мен и след мен си има образ и лице. И няма защо да повтаря определена фигура. Гаврийски, Иван Искров, Любомир Филипов, всеки си има своите особености, няма защо да искаме всички да приличат на определено лице. По моя преценка те са достойни хора.

Е. В.: Но нямаме Буров.

Т. В.: Е, не знам какъв е бил Буров точно. Около него има ореол някакъв.

Е. В.: Има митология, ама нека да има. Ние сме царе да развенчаваме митове, а България има нужда от митове - специално за туризма. Трябва ни вдъхновение. Ние все сме по-песимистични, по-тъжни. А трябва повече да вярваме, че ще успеем.

- Познавате много личности в политиката и икономиката. Мислили ли сте да пишете мемоари?

Е. В.:  Аз съм го карала, но той не иска.

Т. В.: Не, няма да напиша. Бях само за 5 г., и то в много специфична сфера, която не ти позволява да се бъркаш в политиката, и не съм искал да се бъркам, какво мога да разкажа особено?

- Каква дъщеря е Елена?

Т. В.: Добра, а непослушна и непокорна е била винаги. Но едновременно е сериозна и сега се грижи много за майка си.

Тя сама си е изграждала характера и кариерата. Външните влияния не са били много силни от семейството.

Е. В.: Защо да не са били силни?

Т.В.: Тя се утвърди в работата сама. Не чрез нечии протекции, включително не и наша. Каквото си е направила в телевизията, се дължи главно на нейния труд. Каквото е направила в бизнеса си, се дължи само на нея, аз нямам никакъв поглед върху тези неща, не мога да й дам съвет.

Е. В.: Преди да отида в телевизията, той беше любимият коментатор по "Панорама". И като отидох , никой не ми знаеше името, а казваха "дъщерята на Вълчев". И много до късно. 

- Карате ли се двамата, кой ви помирява в такива моменти?

Т. В.: Особени спорове нямаме. Иначе имаме различни възгледи. Мисля, че тя е дясно ориентирана. Аз винаги съм бил за левия център и продължавам така да мисля, говоря за социалдемокрацията. Тези неща не могат да се примирят двете.

Е. В.: Да, но и децата са десни.

Т. В.: Моля? Моля?

Е. В.: Ние сме тройка - трима срещу един.

Т. В.: Ще видя колко далече ще стигнете. Докъде стигнаха, показа последната криза. Тези,

които вярваха в тоталния либерализъм,

във всемогъщата сила на пазара, който създава хармония,

надробиха на човечеството такава каша,

която продължаваме вече 3 години да сърбаме и

чийто последици ще чувстваме още дълго.

Това са те. Крайната десница.

Е. В.: Не крайна. Защо крайна? Е, десницата.

Т. В.: Либертарианците, пълната свобода на пазара, пълната свобода на личността и други такива неща. Тотален индивидуализъм.

- Като спора за пенсиите сега?

Т. В.: Той не е само наш, целият свят не може да го разреши. По-рано е било лесно - много работещи, малко пенсионери.

Е. В.: Сега е обратното.

Т. В.: Малък растеж, много възрастни, малко работещи, парите не достигат. Какво да правим? Хайде не искайте от мен отговор. Старата система не може да издържи.

Е. В.: Трябва да се раждат много деца, трябва всяко семейство да има по три деца. Трябва да се образова обществото, изключително много да се образова и трябва да има иновативен дух.

Не да се връща все назад, а да се гледа напред и да има план поне 25 години. А ние работим от мандат на мандат. И сега, ако

Борисов направи в този мандат магистрали - браво да му кажем и да не го съдим. Но трябва да има план за години напред, тогава ще се реши и пенсионната система, и нацията ще се развие, и образователната система, и всичко.

Т. В.: Може да се запише едно правило - умереност в претенциите. Трябва да знаем какво искаме и какво можем да искаме.

- Тези неща се случват в семейството, а вашето върху какво градите?

Т. В: Моето с жена ми (Лилия)е изградено върху една голяма любов и тя играе голяма роля. Но по-нататък нещата се изграждат върху

чувството за отговорност и дълг.

И те не бива да се забравят. Ако човек помни тези неща и ги знае, не е необходимо кой знае какво, за да се поддържат хармонични отношения.

Е. В.: Децата гледат и виждат все пак. Не че не сме се карали или че не сме имали спорове, но когато трябва да се заяви отношение и уважение, то трябва да се заяви от младите към старите.

- И двамата сте красиви с възрастта си. Как се постига?

Е. В.: Трябва да има планове, идеи, движение.

Т. В.: Обикновено в края на живота си човек прави равносметка и тя рядко е благоприятна.

Е. В.: Баба ми, неговата майка, казваше - много хубав живот сме живели. За себе си поне досега бих казала - много хубав живот съм живяла. Интересен и динамичен, интересна среда, интересни приятели. Добри деца.

Елена Вълчева: Дъщерята на професора, известната РR специалистка и продуцентка, празнува рождения си ден само седмица след него - на 4 ноември. Тя е учила история на изкуството във Виена и статистика в Икономическия университет в София.

22 години работи в БНТ, ръководила е предаванията "Световна икономика","Плюс-минус","Бизнес закуска","Успели българи".

Проф. Тодор Вълчев: На 28 октомври 2010 г. навърши 88 години. Бивш управител на БНБ от 1991 до 1996 г.

Ето какво ни каза още: "Понеже съм вече на 89 г., уреждам последни въпроси около семейно наследство, отношения с държавата, плащане на данъци..."

Професорът е член на Римския клуб. Дълги години е работил в БАН. Научните му изследвания са насочени към икономическата роля на държавата и интеграцията й със Западна Европа.