Писмата до св. Серафим са уникална традиция

09.09.2020 Спомен
В криптата на Руската църква е гробът на архиепископ Соболев, считан от много православни християни за чудотворец.
В криптата на Руската църква е гробът на архиепископ Соболев, считан от много православни християни за чудотворец.

Едно от нещата, с които Руската църква в София е най-прочута е това, че хората пишат желанията си на листчета и ги оставят там, за да се сбъдната. Но знаете ли, откъде води началото си тази традиция и до кого всъщност се пишат желанията?

Предлагаме ви откъс от книгата „Чудотворните икони на България”, от който ще научите как е създадена църквата, кой е отец Серафим, на какво е учел последователите си и какви чудеса са се случвали на хората помолили се пред неговата икона.

Свети Серафим в Руската църква в София

Иконата на свети Серафим, както и мощите на наскоро канонизирания архиепископ могат да бъдат посетени и почетени в храма „Свети Николай Мирликийски”, или още известен като Руската църква в София. Опашки от вярващи, които искат да се помолят над мощите на светията се извиват в църквата.

Къде се намира:

В криптата на храма е гробът на архиепископ Соболев.

За какво помага:

Множество вярващи решават да посетят гроба на свети Серафим преди важни дела. Те го молят за чудодейна помощ, която е дошла при много от тях. Традиция е студенти да ходят там, за да оставят писмо на светията с молба за помощ преди важен изпит.

Интересни особености:

Самият владика Серафим приживе окуражава учениците си да му пращат писма, след като почине. Това се превръща в традиция сред вярващите след кончината му, които го молят за помощ в трудни моменти.

Св. Серафим сам заръчва да му пишем писма

В криптата на Руската църква е гробът на архиепископ Соболев, считан от много православни християни за чудотворец. Той бе канонизиран на 26 февруари 2016 г. в катедралата „Св. Александър Невски”, като за първи път в историята и на Руската и Българската православни църкви един светец е канонизиран от две църкви едновременно.

Легендарният Серафим Соболев е знаел датата, на която Господ ще го прибере, разказва историята за светеца. Преди кончината си успокоил събралите се при него ученици:

„Ако имам дръзновение пред Господа, няма да ви оставя.”

Тогава едно от момичетата се разплакало и попитало на кого оттук нататък духовните му деца ще споделят мъките си. Тогава владиката казал:

„А вие ми пишете писма”.

Това поставило началото на една традиция, която продължава и до днес. Всеки вярващ, който отива да се поклони на мощите на светеца в криптата на Руската църква докосва гроба, казва своята молитва, а след това прилежно пише писмо до Свети Серафим и го пуска в урната, която е поставена там. В традиция се е превърнало вече и студентите да отскачат до църквата преди важен изпит, за да се помолят и напишат писмо до светията.

Процедурата по канонизацията на Серафим Соболев продължава дълго време. Съставя се житие на владиката, изследва се богословското му наследство, като също се прави и запитване до руските и българските служби дали не е сътрудничил на Държавна сигурност. Накрая през декември 2015 г. съвместна българо-руска църковна комисия, начело с Волоколамския митрополит Иларион и Варненския митрополит Йоан решава, че няма пречки за канонизацията на владика Серафим, който носи името Свети Серафим Софийски Чудотворец, архиепископ Богучарски.

Иконата на свети Серафим Софийски чудотворец бе носена по време на литийното шествие от Руската църква до катедралния храм „Св. Ал. Невски” в деня на канонизацията му. Тя е нарисувана в Санктпетербургската духовна академия и дарена от Московския и на цяла Русия патриарх Кирил. Тя е осветена, всички руски архиереи са изпели величание пред нея. Изображението на светеца бе предадено на патриарх Неофит по време на канонизацията, като то ще остане в катедралата „Св. Александър Невски”.

Има още две икони с лика на свети Серафим – едната е изработена за руската общност в България и ще остане в Руската църква. Трета икона пък патриарх Неофит отнесе като подарък на руския патриарх при посещението си в Русия през март 2016 г.

„Прославлението на праведник и причисляването му към лика на светиите е дивно доказателство за това, че светостта е възможна и постижима във всяко време и на всяко място – в пустинята и в стихията на големия град, ако имаш Бога за образец на своя живот и Църквата за прибежище. Днес, когато ставаме свидетели и съучастници в този велик, свещен акт на неговата канонизация, ние ликуваме с небесна радост, че в лицето на св. Серафим архиепископ Богучарски имаме още един светител, който от небесата благославя своите духовни чада и всички, които се обръщат към него с молитва и вярват”, се обръща към вярващите в деня на канонизацията патриарх Неофит.

Служил дори и като се разболял от туберкулоза

Бъдещият архиепископ Серафим Соболев има славата на чудотворец още приживе. Роден е в руския град Рязан със светското име Николай на 1 декември 1881 г. Той е единадесетото дете на Мария Николаевна. Като студент в четвърти курс, през 1908 г. той приема монашество с името Серафим в чест на прославения преподобен Серафим Саровски. От деня на своето подстрижение до самата си смърт той не вкусва месо, а в продължение на много години се храни само веднъж на ден. 10 години отец Серафим преподава в различни духовни училища, преди да стане ректор на Воронежката духовна семинария.

По време на Октомврийската революция през 1917 г. болшевиките започват гонения срещу църквата. Серафим преживява трудно едно от зверствата на новата власт – няколко монаси са погребани живи. През 1919 г. Руският патриарх Тихон благославя ръкополагането му за втори викарий във Воронежката епархия. Отец Серафим обаче се колебае дали да приеме и търси съвет от стареца Аарон. „Не се притеснявай, ти ще попаднеш в хубава малка страна”, предсказва му старецът за неговата по-нататъшна съдба. Така и става, тъй като през 1920 г. той решава да напусне болшевишка Русия.

След кратък престой в Цариград архиепископът е назначен за настоятел на храма „Свети Николай Мирликийски Чудотворец” в София, а след три месеца му е поверено цялостното управление на руските църковни общини в България. В 1934 г. с решение на Руската задгранична църква владиката Серафим е издигнат в архиерейски сан с титул Богучарски.

До края на живота си той обитава скромно жилище на ул. „Велико Търново” 30 в София. Той бил известен с въздържанието си, както и с щедростта си. Често подарявал дрехите си на случайни бедняци, които срещал. Вече смъртно болен, дава указания къде да бъде построен Княжевският девически манастир.

Издъхва в неделята на Светото православие, на 26 февруари (13 февруари стар стил) 1950 г. По решение на българския синод е погребан в криптата под олтара на Руската църква в София.

Приживе той прави богослужението ежедневно, без почивен ден, сутрин и вечер. Пренебрегвайки прогресиращата туберкулоза, често служил сам, като в средата на седмицата четял акатиста на св. Николай Чудотворец, покровителя на храма.

Заветите му:

Трябва да различаваш човека от греховете му. Греха трябва да мразим, а човека да обичаме и съжаляваме.Истинска любов ще придобиеш тогава, когато отхвърлиш себелюбието.Помни думите: Постави, Господи, стража на устата ми (Пс. 140:3)! Не поучавай, ако не те питат!Винаги прави всичко по съвест!Себелюбието носи тъга и се лекува с мълчание.Да пускаш шегички, да вземаш на подбив – това е проява на фино тщеславие!Самоукоряването е началото на спасението, а самооправданието за човека е погибел.Бъди простичък като дете, доверчив като гълъб и мъдър като змия.

Помага на болни и бездетни

Вярващи не престават да записват своите послания към Свети Серафим и да ги оставят в урната до гроба му. От дълги години се записват и документират чудесата, случили се по молитвеното застъпничество на „дядо владика”. Две от тях, публикувани в

книгата „Живот, чудеса и завети на архиепископ Серафим”,

са за изцеляване от рак и помощ при проблеми със зачеване.

„Съпругата на д-р К.Я. от Нова Загора – Р., се разболяла от рак на стомаха. Като лекар мъжът й се погрижил да бъдат направени всички необходими изследвания и след като диагнозата била установена, я изпратил на операция в София. Когато пристигнала в столицата, тя първо отишла на гроба на владика Серафим, когото много почитала. След това постъпила в болница. Преди самата операция отново й направили пълни изследвания. Но анализите показали, че тя няма никакъв рак!”, гласи едната история.

А ето и другата: „Една жена, шофьорка на такси, дълги години нямала деца. Една нощ тя сънувала, че в колата й лежи бебе и плаче. Когато с недоумение попитала в съня си откъде е дошло детето, чула глас: „От булевард „Руски” 3”. На сутринта тя отишла да провери какво има на този адрес и с изненада установила, че това е адресът на Руската църква. Тя влязла вътре и разказала съня си на църковните служители, а те я посъветвали да се помоли на гроба на владика Серафим. Скоро тя се сдобила с детенце и прославила Бога и неговия угодник владика Серафим”.

Чудесата на Свети Серафим са многобройни, като те са записвани и документирани. Били са нужни и за решението за канонизацията му. Едно от тях е за спасение от уволнение:

„През 1995 г. се очакваше съкращение на клиничното училище в Пловдив. Като разбраха за това, всички учители, които бяхме православни, написахме писмо до владика Серафим с молба да запази училището. Само една колежка – евангелистка, отказа да го подпише. Не след дълго научихме, че на съвещанието в Министерството на просветата са взели решение да запазят целия щат. Уволниха само онази служителка, която не подписа писмото.”

Ето го и разказа на Е.П. от Пловдив: „На дъщеря ми през 1996 г. поставиха диагноза саркома (злокачествен тумор). През същата година й направиха операция и химиотерапия, а през ноември получи масиран сепсис и се бори със смъртта почти месец. В безизходното си положение написах писмо на владика Серафим и Бог чу молбата ми. Неочаквано дъщеря ми се поправи. Не пренебрегвам грижите на лекарите за нея. Но стабилизирането на състоянието й започна внезапно от онзи момент, когато написах писмо на владиката. Благодаря ти, Господи”.

Монахините от Покровския манастир в Княжево също пазят спомена за Софийския чудотворец. Покойната вече игумения Серафима Ливен (1913–2004 г.) заедно с монахиня Серафима Ястребова и други сестри от обителта са записали десетки страници с молитвени чудеса, извършени от владиката Серафим. Вътре в основания от светителя манастир е построен храм, който носи неговото име.

Една от историите на благодарни на Свети Серафим вярващи е на Г.П. от София: „Като свърши университета, синът ми дълго време не можеше да си намери работа. Обърнах се към владиката и помощта дойде на другия ден. Сега той е учител в училище „Николай Островски” и преподава там до ден-днешен. Лично на мен владика Серафим много ми е помагал и ме е спасявал от мрежите на лукавия”.

Из „Чудотворните икони на България” на КК Труд