Бедното изоставено селянче става една от най-влиятелните личности на XX век. Момичето, което мнозина намират дори за грозновато, диктува стандартите за женска красота вече почти 140 години след раждането си.

“Едновременно благоразумна и дива, женствена и мъжествена, нежна и хаплива, тя е изтъкана от противоположности. А това буди у мъжете, а и у жените непреодолимо влечение”, пише Мари-Доминик Льолиевър в “CHANEL & CO: Коко и нейното обкръжение”.

Противоречивост, връзки и тайни белязват пътя на ненадминатата Шанел. И макар днес милиони жени да копнеят за творенията й, малцина я познават. "Имат ли представа, че преплетените кръгове всъщност са отличителен знак на първите християни? Че се прекланят пред глиф, който в езическите времена е бил свързван с Венера? Че логото на Шанел в действителност представлява изображение на женски полов орган? При християните мандорлата символизира вулвата на Дева Мария", подчертава Мари-Доминик Льолиевър.

Авторката описва тежкото детство на роденото като Габриел Шанел момиче и как това повлиява на стремежа й да даде на жените не просто модерни дрехи, а независимост.

Майката на Шанел почива на 32 години, бащата оставя синовете в близки ферми, а момичетата – в манастир. Обещава им, че ще се върне, но всъщност никога повече не вижда дъщерите си. Габриел го чака години наред и описва разочарованието си с думите: "Отнеха ми всичко и сега съм мъртва."

Според нейни биографи това изоставяне е причината за пораждането на вечното й желание да е харесвана, да е забелязвана, да е обичана. И именно то, а не просто амбиция, завист към богатите или желание за пари я води към върховете на кариерата й.

Габриел Шанел още от малка се чувства ужасно заради това, че винаги - и в манастира, и по-късно в интерната - носи униформа. Всъщност именно тези години на задължение да бъде еднаква с другите подклаждат желанието й винаги да търси различността, да изпъква, да бъде екстравагантна по свой начин.

Модата от бел епок превръща дамите в натрупани вързопи с дрехи, с огромни шапки и безкрайно количество дантели и финтифлюшки. Коко намира това не само за много смешно, но и за абсолютно неудобно. Самата тя се запалва по ездата и още тогава осъзнава, че най-важното нещо е удобството.

Животът с богатия наследник жокей Етиен Балзан не й носи брак, но нещо много по-ценно – Шанел открива красотата на жокейското облекло – панталони, сака, ботуши, и сама започва да преиначава дрехи за себе си. Тя взема кожените якета на любовника си, присвоява си вратовръзките и ризите му, като просто ги прекроява за себе си. Но не иска единствено да е държанка, освен това осъзнава, че много от мъжете, които могат да й дадат охолен живот, никога не биха се оженили за селянка като нея заради аристократичните си семейства.

От друга страна, Шанел се ужасява от мисълта да остане затворена в златна клетка. Тя желае охолство, но и свобода.

И защото винаги е различна, Коко първоначално буди неодобрителни погледи, но много бързо всички искат да й подражават.

“Нейната стратегия е да се явява със семпла рокля там, където всички останали жени са натруфени до крайност, и по този начин да бъде възприета като екстравагантна”, обяснява Льолиевър.

Съпруги на богаташи, певици и актриси започват да си поръчват шапки и рокли от Шанел.

Но дори това не носи така желаната свобода и Коко отново си намира богат любовник – Артър Кейпъл. В светските среди дори започват да я наричат “лека жена, която иска да се издържа сама” – невиждан дотогава феномен.

Дори и да не се жени за нея, Кейпъл й дава най-големия дар – помага й да отвори собствено ателие в Париж. Всъщност двамата имат изключително силна връзка, дори и формално да не са семейство. Когато Кейпъл загива неочаквано в катастрофа, Коко изпада в тежка депресия и боядисва стените на спалнята си в черно.

Шанел натрупва състояние и идва време за реванш.

Тя винаги държи кръг от близки приятелки около себе си, които си споделят не просто дрехите и бижутата, но и партньорите. “Това е техният реванш за годините, когато са били подчинени на мъжките пари – пише Мари-Доминик Льолиевр. – В техния клуб мъжът е колективна собственост и бива преотстъпван по мълчаливо споразумение.”

Шанел има публична връзка и с княз Дмитрий Романов. Единайсет години по-млад от нея, разорен и в изгнание. Тя не пести средства – урежда му апартаменти в най-скъпите хотели в Париж, води го на почивки в Монте Карло и финансира увлеченията му по-хазарта. Това е триумф за малката бедна селянка – да може да си позволи да издържа не само себе си, но и млад любовник, и то не какъв да е, а с царско потекло. И сякаш не е достатъчно, защото Шанел подправя документите си за самоличност, за да си спести едно десетилетие.

За да финансира вечните пътувания и луксозните почивки, Коко работи още повече. Тя взема важното решение да лансира свой парфюм. Свързва се с известния парфюмерист Ернст Бо, който й предлага няколко варианта без имена, а само номерирани. Шанел избира петия пореден, но така и не му дава име. Тя смята, че нейното е достатъчно известно, за да се превърне този аромат в любим на жените. И е права.

Но знатните дами не само са любимите клиентки на Шанел, а и нейни служителки. Княгиня Мария Павловна, също като брат си Дмитрий в изгнание и разорена, не се свени да работи при Коко. Вера Бейт, дъщеря на херцог, поема връзките с обществеността. И това не е случайно – благодарение на тези свои служителки със знатно потекло Шанел има достъп до аристокрацията.

И въпреки че тя вече няма нужда от благодетели милионери, става любовница на херцог Хю Гросвенър. За него се говори, че е най-богатият аристократ на Британската империя. Дали затова, или защото той й носи така липсвалото й в детството чувство за сигурност и закрила, но Шанел за първи път пожелава да сключи брак.

Някои биографи дори твърдят, че тя прави всичко възможно да забременее от Хю, за да може най-накрая да стане официално благородничка. След години Коко признава, че е преживяла тежък аборт, след който никога повече не е успяла да забременее. Затова прикрива болката от липсата на деца зад привидното си пренебрежение и дори отвращение от малчуганите.

До брак така и не се стига и Шанел се отдава все повече на страстта си към езотериката и наркотиците. Нейни приближени разказват, че тя редовно организира спиритически сеанси, а вечер не може да заспи без инжекция с морфин.

Връзките й обаче стават причина Шанел да бъде следена от разузнавателните служби. Близката й приятелка Вера се омъжва за приближен на Мусолини. През 1939 г. Шанел затваря модната къща, под предлог че не може да прави рокли по време на война, но според мнозина става агент на нацистите. Дори се говори, че участва в шпионски мисии.

Въпреки всичко след войната Коко успява да възвърне доброто си име и славата. Тя създава своя емблематичен костюм “Шанел”, символ на еманципираната жена. Той дава на тялото на жените така желаната свобода. Свобода, която те вече са извоювали през 1945 г. с правото да гласуват и да имат равно заплащане като мъжете.

Свобода, която ще затвърдят през 1965 г., когато най-накрая ще бъде официално разрешено да работят и да си откриват банкови сметки, без да имат нужда от разрешение от мъж. Костюмът "Шанел" не е просто мода, а оръжие за жените – начин да излязат от ролята на домакини и да се превърнат в професионалистки.

"През целия си живот тя нито веднъж не проявява ревност или завист - пише Льолиевър в CHANEL & CO – недостатъците й са свързани по-скоро с прекомерната й войнственост."

Въпреки че ежедневието в манастира е свързано с много тежък труд и строги правила, в Обазин Шанел получава много. Монахините й поверяват да обработва вълна за тъкане и я научават да шие – скучни и еднообразни облекла, но изпипани до перфекционизъм.

Още там, в манастира, бъдещата Коко създава уникалната си представа за красивото. Години по-късно тя ще настоява, че не се впечатлява от натруфени рокли и величественият стил за нея е единствено изчистеният – той ще се превърне в нейна запазена марка. "Престоят на Шанел в Обазин не я оставя безразлична. Добросъвестна и чувствителна, тя е дълбоко повлияна от това вълшебно място", пише Мари-Доминик.

Смята се, че именно от осмоъгълната форма на камбанарията Шанел черпи вдъхновение за уникалната форма на капачката на своя вечен "№5".

Но в манастира никой дори и не си представя, че малкото плахо момиче ще се превърне в пример за подражание на милиони жени по света. Тогава алтернативите пред Габриел са да стане прислужничка, фермерка или монахиня. Всъщност сестрите виждат потенциал и силен характер у нея и дори се надяват, че я чака бъдеще като игуменка.

Габриел обаче има други планове за себе си. Тя мечтае да се справя сама, не да бъде обикновена шивачка цял живот, да отиде да живее в Париж и най-вече да буди възхита в очите на другите.

В епоха, в която за всяка жена се смята за най-важно да се омъжи изгодно, Шанел се чувства не на мястото си. Осъзнава, че това, да си просто съпруга или любовница, не е достатъчно. И повечето момичета от обкръжението й дори не я разбират.

Да не говорим, че тя съвсем не отговаря като визия и държание на стандартите за времето си. Но вместо да се нагласи към стила, който е модерен, създава свой собствен.

“Как да се справи, след като разполага само с дребничко тяло, при това без гърди и задник във време, когато именно те са основните аргументи? – пише Мари-Доминик Льолиевър. – Със стил. Габриел е твърде горда, за да подражава на богатите, и затова сама си изгражда образ, който предизвиква интерес и уважение.”

Убедена сама да изкарва прехраната си, Коко дори решава да опита шанса си във вариетето. Тя се записва на уроци по пеене и мечтае да стане известна изпълнителка. Готова е на всичко само и само да не е зависима от мъж.

Именно това нейно вечно желание за независимост я прави уникална и в бъдеще – защото тя не просто създава революция в модата, но и в концепцията на женствеността. Коко е една от първите, които налагат образа на независимата, самоиздържаща се, бореща се жена.

Коко – символ, талант, манифест… Великата Мадмоазел продължава да завладява сърцата на дамите по цял свят години след смъртта си. Казват, че успехът на марката се дължи само и единствено на страстта на Шанел –

страст към живота, към дрехите, към мъжете, а и към жените.

Дълъг и интересен е списъкът с официални и неофициални любовници на Коко и в него фигурират както господа, така и дами. Няколко години Шанел живее с Етиен Балзан – милионер плейбой, богат наследник, който за разлика от другите в семейството си не иска да се занимава нито с търговия, нито с политика, а само да харчи наследството си.

Именно той проправя пътя на Коко във висшето общество. Запознава се с нея, докато тя се опитва да пробие като кабаретна певица, и я взема за своя официална любовница.

В неговия дом Шанел не само развива идеите си за стила, който иска да наложи, не само намира първите си богати клиентки, но и се запознава с Артър Кейпъл – само на 30 години, а вече милионер, известен като умел търговец на какво ли не, дори на оръжие.

Коко не си поплюва – тя не крие от Етиен за увлечението си към Артър и се говори, че тримата дори живеят заедно за известен период, докато Шанел прецени кого обича повече.

Но след това, когато Коко и Артър вече официално са заедно, той решава да се ожени за друга. Кейпъл дори пише открито на бъдещата си съпруга:

"Колко е досадно да обичаш едновременно няколко жени". Твърди, че бракът му е просто по сметка и дори и Коко да му се обижда, не го показва, а шие рокли за съпругата му – срещу завидни суми, разбира се.

Всъщност Шанел е толкова търсена, че някои дами са готови да си затворят очите за забежките на съпрузите си с красивата моделиерка само и само тя да им прави роклите.

Коко се появява в компанията на не една семейна двойка и се говори, че споделя леглото на някои от тях.

Носят се слухове, че Мадмоазел има авантюри с Пикасо, художника Пол Ириб, режисьора Лукино Висконти, композитора Игор Стравински, поета Пиер Рьовери ...

През Втората световна война Шанел открито приема немски офицери в хотелската си стая. Обвинена е, че е шпионин на нацистите, че има връзка с Гюнтер фон Динклаг, член на германското разузнаване. Тя обаче хитро се оправдава с това, че просто харесва млади мъже в униформи.

Коко не крие нито многото си авантюри, нито факта, че харесва и жени. Един ден, когато писателят Пол Моран отива да я изведе на разходка, я заварва с млада манекенка в леглото. Говори се дори, че Коко е имала кратка авантюра с Роми Шнайдер, на която е ментор и стилист.

Близка на Шанел е и лейди Абди, която споделя за нея:

"Винаги е обичала изцяло

само един човек: самата себе си и всичко, което е създала,

тоест модната къща.

Останалото бяха увлечения, слабости, мимолетни авантюри, но преди всичко користни връзки".

Най-важното наследство на Шанел е удобната мода. Жената, родена на село, расла в манастир и обичаща да язди, създава модели, които не затормозяват женското тяло, не стягат талията до крайност, не притискат дупето и не повдигат прекалено гърдите.

Коко крои рокли и костюми, които са колкото красиви, толкова и удобни. Именно тя поставя края на дрехите, които деформират женските тела, и създава такива, които не спъват движението, не ограничават и носят комфорт.

Мода, която е в унисон с еманципацията на жените – това е манифестът на Коко.

Тя проповядва изчистен стил и класа. “За всичко – от модата до цветята, има само четири цвята: черен, бял, златен и червен”, обича да казва Мадмоазел. Наистина нейните модели следват този изчистен стил.

Неслучайно едно от творенията на Шанел е малката черна рокля – без излишни финтифлюшки, без панделки и драперии, без корсет. Рокля, която да подчертава тялото на жената в неговото съвършенство, а не да го деформира по измислени стереотипи за красота.

Шанел е известна с думите си: “Когато създавам една рокля, винаги мисля дали аз самата бих я носила. Ако отговорът е не, просто се отказвам.” Това е нейната тайна – не предлага на другите това, което сама не би приела.

Друга известна сентенция на Шанел е, че всяка дреха трябва да е така скроена и да се носи така съблазнително, все едно че жената е чисто гола под нея.

Но освен малката черна рокля подарък за дамите от Шанел е и

панталонът.

Тя "открадва" тази толкова съществена част от мъжкия гардероб и я превръща в женска дреха. Емблематично наследство от Шанел е и малката дамска чанта с дълга дръжка.

Въпреки че днес някои го смятат за проява на ужасен вкус, Шанел е тази, която налага модата на фалшивите бижута. Коко е новаторка в този област. Тя създава т.нар. бижута от Тампъл – накити, копия на истински, но които тя превръща в произведения на изкуството.

Коко не се колебае да комбинира истински перли с обикновени панделки и имитации на скъпоценни камъни, както и златни или сребърни елементи с фалшиви перли. За Шанел това е просто поредната провокация – начин да си ексцентричен, да изпъкнеш сред всички богаташи, които и без това разполагат с пищни бижута за милиони. За Коко, която години наред се е чувствала чужда в света на аристократите, това е начин да им натрие носа.

Нейна е и фразата: "Жената, която не използва парфюм, няма бъдеще." Ето защо тя създава вечния “Шанел №5”, който и днес е един от най-продаваните.

Истината е, че си го купуват дори дами, намиращи аромата му за прекалено тежък. Но искат да го имат, защото вярват, че всяка истинска жена трябва да притежава „Шанел №5" – поне така е твърдяла Коко - дали за да отиде на работа, или за среща с любим, е без значение. Неслучайно Мадмоазел е съветвала: "Парфюмирайте се навсякъде, където очаквате, че могат да ви целунат."

И до днес специалистите се питат защо Коко не е дала име на парфюма, а го е оставила само с номер. "Защо пет? – пита Мари-Доминик Льолиевър в "CHANEL & CO" – Пет като петте деца в семейство Шанел? Като 5 февруари 1895 г., сетния ден на този свят на Жана Дьовол, нейната майка? Пет като квинтесенцията? Или като петте сетива?”

Факт е, че пет винаги е било важно число за Коко. Неслучайно е представяла всяка своя нова колекция на 5 февруари.

Шанел оставя и вдъхновението да се експериментира със стила. Известно е изказването й: "Модата отминава, стилът остава". Тя самата никога не рисува модели на роклите си, а ги изпробва върху манекенка, следвайки предварително изградена представа или вдъхновение.

Тя дава пример как всяка жена трябва да спазва стил и в любовните си отношения. Когато Хю Гросвенър вместо за Коко се жени за Лелия Понсонби, Шанел не прави сцена, не се превръща в ревнива истеричка, дори не го отблъсква, а остава негова близка приятелка години напред.

И не е случайно, че когато той купува имението Ла Пауза – достойно за кралска резиденция – за шест милиона франка, в нотариалния акт е вписано единствено името на Коко.

Това се казва раздяла със стил.

Най-важното, което Шанел оставя в наследство на дамите, е съветът да са уверени в своята женственост, да бъдат дръзки и да се стремят да привличат внимание независимо на каква възраст са.

За нея Льолиевър пише: “На двайсет години тя е красива, на четирийсет – очарователна, на седемдесет – неустоима. Тя позира. С юмрук на хълбока като завоевателка. С издаден напред ханш като леко момиче. С цигара между устните. Начумерена. За Габриел Шанел всичко е спектакъл, на който тя е постановчик. Тя е жена, привързана към представлението и аплодисментите. Модата на Шанел разказва една история – нейната собствена."

“CHANEL & CO: Коко и нейното обкръжение” вдига по увлекателен начин завесата зад невероятния успех и главозамайващ талант на една от най-големите личности в модата. Мари-Доминик Льолиевр показва Габриел Шанел (Коко) по пътя към славата, заобиколена от хора, които я подкрепят и вдъхновяват да се превърне в икона.

Книгата разкрива тайната магия на Шанел, която и днес завладява милиони жени по цял свят. Оказва се, че зад успеха не стоят само амбиция, безумно упорство да се измъкнеш от бедността и да станеш част от елита, а чисто и просто искреното желание да бъдеш обичана. Авторката ни показва как малката Габриел, изоставена от баща си в манастир, копнее единствено за семейство, обич и близост. И може би защото винаги е водена от любов – наистина в някои случаи единствено към себе си, – Коко успява да създаде империя на женствеността, която вдъхновява вече почти петдесет години след смъртта й. Все пак самата тя е казвала: “По-добре мъртва, отколкото демоде.” А Шанел никога няма да бъде демоде.

Но Коко все пак не стига сама до титлата “една от най-влиятелните личности на XX век”. В тази книга е отделено място за всичките й важни спътници по пътя към успеха – от монахините, които я учат да шие, до великата княгиня Мария Павловна; от Сергей Дягилев до Лукино Висконти; от Игор Стравински до Роми Шнайдер...

Това е роман за непрекъснатия стремеж на Габриел Шанел да бъде различна; за решението й не да се впише в налагания образ на идеалната за епохата жена, а сама да го редактира. Тя създава мода, предоставяща на дамите възможност да бъдат красиви и желани независимо дали са в малка черна рокля, или в костюм с привидно мъжка кройка. Но освен стил им подарява и много повече – свободата да бъдат себе си.