Марко Тотев бил блестящ адвокат и нямал нито едно загубено дело. Името му обаче станало нарицателно за лош късмет, разказва nationalgeographic.bg.

Марко Тотев е български общественик, роден през 1858 г. във Велико Търново. Бил е единствен син в богатото и уважавано семейство на Тотьо и Кръстина Петкови. Баща му притежавал хан, намиращ се на мястото на днешния паметник на обесените в старата столица.

Марко Тотев бил началник на канцеларията на руския губернатор в Търново, съдия в Търново, инспектор към Министерство на правосъдието, депутат в Четвъртото народно събрание през 1893 г. и окръжен управител на град Бургас през 1900 г.

Бил блестящ адвокат и няма нито едно загубено дело.

Той придавал на словото си писмен вид и го раздавал предварително на съдиите, като казвал: „Тия старци дремят, не слушат внимателно какво говори адвокатът, а така като дам писменото слово, те щат не щат трябва да се запознаят детайлно с него“. Такава „волност“ много рядко си е позволявал друг негов колега.

Марко Тотев бил известен с перфекционизма и педантичността си относно работата. Дори осъжда тогавашното народно събрание заради една буква: буквата „й“ в закона за обезщетяване на учителите не била изписана правилно и това променяло смисъла.

Негови пледоарии години наред били пример за блестяща защита за студентите в Юридическия факултет на Софийския университет. Заради изключителната му компетентност е поканен от представители на международната параходна компания „Холанд Америка“ да защитава интересите на компанията в България.

Въпреки забележителния му живот, в българския език името му е станало нарицателно за лош късмет и несполука,

поради липсата му на късмет при игра на покер.

Една от прословутите му фрази е

„На Марко Тотев все тъй ще се случи!“

Хазартът бил необичайно за времето си явление, но постепенно станал модерен в старата столица. В търновските кафенета от края на XIX век, включително и в емблематичното за града кафене „Дарданели“ вече се играело, но Марко Тотев сменил мястото на покера от кафенетата в читалището. Той въвел хазарта там като нов вид европейско занимание.

Марко Тотев бил изключително ерудиран човек.

Ползвал свободно руски, френси, румънски, английски и е имал завидна правна библиотека. Обичал музиката, както и да чете, бил бохем.

За великотърновеца има много любопитните анекдоти. В един от тях се разказва как влязъл в една кръчма в града и обявял, че черпи всички, защото спечелил голяма сума пари - 100 лева. Питат го откъде ги има. Той казал:

„Срещнах един познат, който се слави с вземани пари на заем, които никога не връща. Аз отказах да му заема 100 лева. Сега тези пари ще ги използвам за почерпка, защото той при всички случаи нямаше да ми ги върне“.

Марко Тотев умира на 26 юли 1936 г. Днес неговите правнуци и наследници живят във Франция и Америка.

През 2007 г. във Велико Търново гостуваха негови наследници. Внукът му Асен Марков и правнуците Юлита Цонева и Николай Марков дойдоха в старата столица за откриването на изложба, посветена на 150 години от рождението на техния дядо.

За Марко Тотев разказват и специалисти от Историческия музей във Велико Търново, които бяха организатори на изложбата. Правнукът Николай Марков донесе във Велико Търново личната пътна чанта на прадядо си, с която той е обиколил цялата страна и Европа.

Не е тайна, че точно тази чанта е носел Марко Тотев в пътуванията си, когато е ползвал два файтона. В единия се возел само той, а във втория - чантата и бомбето му.

Залата на Историческия музей във Велико Търново се оказа тясна, за да побере всички желаещи, които искаха да видят

личното бюро на Марко Тотев,

на което той си пишел адвокатските дела, както и 130-те тома правна литература на три езика, ползвана от него.

Още около 150 експоната бяха подредени от историците, между които и оригиналните карти за игра и жетони за покер, с които Марко Тотев е печелел и губел в игрите. На масата можеше да се види дори и

известната кралска кента,

която се падала веднъж в живота и Марко Тотев я уцелил,

но не успял да я изиграе.

Точно в момента, когато трябвало да я обяви, покрай кафенето, в което играели, преминало траурно шествие и противниците му скочили от масата, за да видят кой е умрял. Така играта се провалила и Марко Тотев успял само да възкликне:

"На бай Марко все така ще му се случи!"

Неговите наследници разказаха и друг

прословут анекдот, за който се твърди, че е истински случай.

По време на негово дело адвокатът на ответната страна бил неподготвен и се чудел как да отложи заседанието. Противникът тогава станал и започнал да фъфли пред съдията, обявявайки, че си е забравил изкуственото чене и не може да говори достатъчно добре.

Марко Тотев от своя страна, без да се замисли, станал, извадил изкуствените си зъби, сложил ги пред съдията и обявил, че вече са равнопоставени с другия адвокат и няма проблеми делото да продължи.

Правнукът на Марко Тотев - Николай, разказва, че нито един от наследниците на прочутия търновец не е получил голямо наследство от него. Парите, които спечелил от хазарт, били от продажбата на двата му имота във Велико Търново и отишли най-вероятно за дарения, а част от тях Марко Тотев дал на двама евреи, които да играят от негово име в Монте Карло и да му донесат печалбата.

Това обаче никога не се случило.