Около 400 велики народни песни записва легендарният изпълнител. Чуйте ги, звучат разтърсващо и до днес. 

Борис Машалов (30 януари 1914 – 16 юли 1962) е роден в Севлиево в семейството на потомствени певци и занаятчии. Още прапрадядото по бащина линия Димитър Зенгията се славел като сладкопоен певец, четем в сайта на БНР.

Всички се възхищавали на песните му и когато го срещали, възкликвали:

„Маашала, маашала!“

Оттук и прякорът – Димитър Машалата,

което става потомствена фамилия. Гласовити и пеещи са не само предците, но и родителите на Борис, който е четвърто дете (от общо шест) в семейството на Елена и Никола Машалови. През 1929 г. многочленното семейство се премества в София с надежда за по-добро препитание. Сладкарство, бояджийство и … борба. Това са част от заниманията на младия Борис. Любопитен и малко познат факт от биографията му е, че през 1932 г. той е приет за член на „Клуб на българските борци аматьори“, има десетки излизания на тепиха у нас и в чужбина, а през 1934 г. печели шампионска титла…

Макар да израства с народните песни и да проявява таланта си още като дете, тласък за професионални занимания с музика му дава оперният певец Събчо Събев. Ето какво разказва Борис Машалов след години: „Работех заедно с баща ми и братята на една сграда тъкмо на ъгъла на „Алабин“ и “Лавеле“. Боядисвам и пея. Отдолу се събрала публика и изръкопляска. Провесих глава през прозореца, махнах с ръка и като бис им изпях „Зън, зън, Ганке ле“. Един господин ми извика: „Момче, я слез малко при мен!“ Помислих, че ще ме пазари за бояджия и веднага изтичах. Той ми се представи: „Аз съм оперният певец Събчо Събев. Ти имаш великолепен и сладък глас. Започвай да работиш с гласа. Хвърляй четката, бояджии ще се намерят, певци с такава дарба няма!“

През 1937 г., заедно с прочутата по това време певица Наста Павлова, Борис Машалов заминава за Прага, за да записва шлагери. Звукозаписната фирма решила да направят предварителна реклама на плочите си и импровизирали малък концерт на открито – без сцена, без озвучаване. Борис Машалов изпял няколко от записаните шлагери, а накрая – и любимата си бащина песен:

„Денчо буля си думаше:

– Ще ида, буле, в Самоков,

голяма кярбя да правя

ковачи нямат желязо,

пък букакчии стомана…“

Емоционалното изпълнение и мекият глас впечатляват слушателите. Сред насъбралите се хора излязъл мъж на средна възраст и на чист български език попитал: „Господине, кой сте и откъде са тези хубави песни?“ И се представил: „Аз съм директорът на Радио София Сирак Скитник. Щом се върнете в България, явете се в Радиото. Но само с народни песни, с тях ще разтърсите света. Тези шлагери и канцонети нека да си пеят италианците. Нам ни трябват народни песни.“

Така през есента на 1937 г. Борис Машалов прави своя блестящ дебют пред микрофона на Радио София. И това определя по-нататъшното му развитие, посветено на народната песен. Получава огромна популярност, обикаля из страната, участва в концертни турнета заедно с певци като Атанаска Тодорова, Мита Стойчева, Гюрга Пинджурова, с група „Наша песен“, с инструменталния състав на Борис Карлов, с Угърчинската група на Цвятко Благоев. Ето как оживява Борис Машалов в спомените на колегите си, съхранени в Златния фонд на БНР в запис от 1964 г.

"Заблеяло ми агънце", "Мятало Ленче ябълка", "Вино пият 50 юнака", "Либе, ако дойдеш" и още 20-ина песни прозвучаха на живо в Севлиево преди 5 години за 100-годишнината от рождението на Борис Машалов. Тогава на концерт се събраха севлиевски музиканти, организирани от колегата си Веско Самуилов по инициатива на кмета д-р Иван Иванов.

Самуилов е ръководител на формация "Веселина", която спечели титлата "Най-добрата от най-добрите" (Best of the Best) на международен конкурс в Китен. Формацията изпълнява само

северняшки народни песни, като голяма част от тях са на Машалов. 

Община Севлиево откри барелеф на Машалов и провежда ежегоден конкурс за северняшка народна песен по идея на Самуилов. Той самият е подготвил сборник със северняшки песни, в който ще бъдат публикувани текстовете заедно с нотите им.