Преди 31 години почина един от най-известните диригенти на 20 век - Херберт фон Караян.
Музикант, който приживе определяше насоките в изпълнението на класическа музика, налагаше стила си на интерпретация и създаваше около себе си шум подобно на попзвезда, починалият на 16. юли 1989 година Караян остави огромно наследство от записи на класически произведения, които и до днес са тема на разговори и обсъждания, пише "Дойче Веле".
Заедно с Мария Калас, Херберт фон Караян е може би най-обсъжданата и противоречива фигура в сферата на класическата музика през 20 век. Бихме могли да го сравним с Ференц Лист или Николо Паганини. Караян беше
диригент от висока класа и с популярността на попзвезда.
Почти 40 години продължи работата му с може би най-важния оркестър за развитието на музикалната култура в Германия - този на Берлинската филхармония. Караян беше император на пулта, но се отнасяше с уважение към музикантите.
"Вижте, понякога човек си мисли, че отпред стои някой с камшик в ръката, чиято единствена грижа е да ръководи оркестъра като стадо магарета. Това не е така, но диригентът трябва да знае кога да остави свобода на музикантите и кога е наложително да се намеси."
Силата на Херберт фон Караян беше музиката на 19 век, романтическата музика, от Бетовен през Брамс, Брукнер и Вагнер до Чайковски и Рихард Щраус. Композиторите на 20 век не му бяха любими. Обичаше да дирижира опери и
винаги разполагаше с най-добрите вокални изпълнители.
С мецосопраното Криста Лудвих Караян работи няколко десетилетия. Тя потвърждава, че Караян удивително добре успява да извади най-доброто от един певец, прикривайки слабостите му.
"О да, спомням си как заедно правехме "Фиделио", което ми струваше големи усилия, защото моята част е за сопран и ми е нужно темпо, за да се справя. Караян усети това и забърза темпото заради мен...или ако му кажете, че някое място в партитурата ви затруднява и ви е нужен повече въздух, той винаги се съобразяваше. Ако пък ви помолеше да пеете съвсем тихо, самият той намаляваше изпълнението на оркестъра до невъзможно тихо".
Дали Виенската държавна опера или Миланската Скала, Херберт фон Караян
упражни своето влияние във всички музикални центрове на Европа
и дори успя да осъществи мечтата си за собствен Вагнеров театър, създавайки Салцбургските великденски тържества.
"След напускането на Виенската Опера исках да продължа с работата си върху творчеството на Рихард Вагнер. Това е един от центровете на моята работа оттогава насам."
Потребността на Караян от значимост, неговата работоспособност, както и влечението му към лукса и богатството, бяха безкрайни. Ръководил е всички важни европейски оркестри, натрупал беше състояние и ръководеше цяла медийна империя.
Общо четири пъти записа всичките Бетовенови симфонии,
използвайки все по-модерната звукозаписна техника. Но с възрастта интерпретациите му отстъпваха на тези от по-младите му години. Въпреки това винаги успяваше да демонстрира заедно с оркестъра си високо майсторство на изпълнението.
"Най-хубавите неща се получават тогава, когато две души, в случая масовата душа на публиката и тази на изпълнителя, пулсират в един такт. И това е щастие, което не се случва всеки ден. Но когато се случи и когато усетиш това единство, тогава е достигната съвършената хармония."
Но в края на живота си Херберт фон Караян се раздели след скандал с оркестъра си и умря разочарован и огорчен в къщата си в Арниф до Залцбург. Той не беше аналитичен като Тосканини, нито екзалтиран като Бърнстейн или пък революционер на звученето като Стоковски.
Но Херберт фон Караян беше
икона на класическата музика и една от
най-влиятелните фигури в историята на музиката през 20 век.
В България е гастролирал няколко пъти. Ето какво си спомня
бившият министър на културата Георги Йорданов в
книгата си "Притаени мигове, кн. 1 СРЕЩИ"
на издателство "Захарий Стоянов".
"Гениалният диригент Херберт фон Караян беше тясно свързан с българското музикално-изпълнителско изкуство. Под диригентската му палка в продължение на десетилетия пяха световноизвестните Николай Гяуров, Анна Томова-Синтова, Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Никола Гюзелев, Александрина Милчева, Маргарита Лилова и други. С хора на Софийската опера той осъществи блестящи концерти и оперни постановки.
В афиша на легендарния му Залцбургски музикален фестивал постоянно присъстваха имена на български таланти. Караян е работил с Борис Христов, Люба Велич, Елена Николай, Димитър Узунов, Любомир Панчев, с хора на Българското национално радио с диригент Михаил Милков и т.н. Негов ученик е заслужилият диригент Борислав Иванов.
Изключителният музикант Емил Чакъров му е асистент и го замества на големи сцени. Знайно е, че Караян е дипломиран с изпълнението на Концерт за пиано и оркестър на проф. Панчо Владигеров.
Заслугите на Херберт фон Караян към България бяха достойно оценени.
Великият Маестро пристигна у нас на 30 юли 1981 г., за да получи високо българско държавно отличие. Придружаваше го големият му приятел Пиер Сцинкулов – виден швейцарски адвокат, син на родолюбива българка. След като му връчих орден „Народна република България – I степен“, Херберт фон Караян произнесе забележителни думи за високото равнище на българската музикална култура.
В срещите и разговорите, които имах с него, заяви, че желае да направи в София гастрол със Западноберлинската филхармония. Разбираема бе радостта, с която посрещнах жеста му.
След гостуването на Миланската скала тоя концерт обещаваше да се превърне в поредно културно събитие. Определихме и времето – първите месеци на следващата година. Поканих Маестро Караян да посещава страната и неофициално – на почивка и лечение. Стана дума и за минералната вода в курорта Велинград – родното място на Николай Гяуров.
Маестро Караян изпълни обещанието си. В предварителните разговори пожела вторият концерт в голямата зала на новия Народен дворец на културата „София“ да бъде, както той се изрази,
„безплатен – за пролетариата“.
Два дни преди събитието долетя направо от Сент Мориц, пилотирайки своя личен самолет. Ала от Западен Берлин му съобщиха, че оркестърът не може да пристигне в София, защото има междудържавна договореност полетите за социалистическите страни да стават единствено от летище в Източен Берлин.
Последваха гневни реплики от негова страна; той заяви на администратора на филхармонията и на отговорен фактор в западноберлинската община, че това го обижда и злепоставя, защото е артист, а не политик. Настоятелно помоли да се потърси нова възможност за положително решаване.
След около час отново се свързаха с него и го обезкуражиха: не е възможно оркестрантите да летят до България. Успокоих го, предложих му да отложим концертите. Той бе непоколебим: концерти ще има! От моя телефон се свърза с Виена и уреди веднага да пътува Виенската филхармония, с която вече бяхме във връзка и имахме уговорка да бъде евентуален резервен вариант. Бях изумен от неговата решителност. Ала това бе той – най-бележитият диригент на столетието.
Концертите на 8 и 9 март 1982 г. в НДК бяха блестящи, незабравими...
Караян реагира скромно на изразената му благодарност и заяви, че сътрудничеството му с България ще продължи и с други начинания. Оплака се, че има страдания в гръбначните прешлени. Отново го поканих на почивка в България.
Наскоро след това дойде у нас. Устроихме го в лечебната станция на Министерския съвет във Велинград. Той бе впечатлен от условията. Лекуваше го проф. д-р Димитър Шойлев. Така бе и при другите гостувания на Маестро Караян. Спомените ми от срещите и разговорите с великия артист са незаличими. Научавах неизвестни истини за невероятния му творчески път, за семейството и приятелите му, които ставаха и наши приятели. Силно ме впечатляваше неговата
естественост, нравствена широта, човечност.
Николай Гяуров ми бе споделил, че отношенията му с Маестро Караян като че ли са охладнели:
- Четвърт век пея на всеки фестивал в Залцбург, а от една-две години не съм сред изпълнителите. Може би някакво недоразумение или сплетня на завистливци са му повлияли.
При едно от посещенията на прочутия диригент в София поканих на обяд и двамата, без предварително да им кажа, че ще се срещнат. Учудих се, когато световноизвестните артисти се прегърнаха като най-близки приятели.
Дълго говориха за съвместните си изяви на оперните и концертните сцени, в звукозаписните студия. От следващата 1984 г. до смъртта на фон Караян Николай Гяуров продължи да изпълнява басовите партии на най-прочутия музикален фестивал в Залцбург, основан и въздигнат на забележителна художествена висота от Херберт фон Караян.
С каква любов и познания Маестро Караян говореше за нашите таланти в музикалното изкуство! Имаше и свои научни проучвания за българския певчески феномен; с възторг припомняше постижения на наши певци, хорове, оркестранти. Сочеше Борис Христов и Николай Гяуров като най-достойните следовници на Фьодор Шаляпин. Определи като сполука за музиката любовта и брака на Мирела Френи и Николай Гяуров. Възхищаваше се от големия талант на Гена Димитрова. А почти две десетилетия Анна Томова-Синтова изпълняваше сопранови партии в оперните, кантатно-ораториалните, концертните постановки и в записни реализации на Маестро Караян.
Великият музикант с умиление разказваше за среща с овчарче, което виждал при разходките си по поляните край Юндола. Попитал го какво да му купи от София. Момчето отговаряло: „Нищо, не искам нищо“. Проф. Шойлев, който превеждал, обяснил на пастирчето, че говори с голям музикант от Европа. Момчето изгледало проницателно накуцващия чичко и накрая благоволило да каже: „Е, добре. Купи ми каквото искаш“. Маестрото бе удивен от тая случка:
- С такива чисти души България има бъдеще!
Знаменитият артист, постигнал всичко, неуморно ратуваше за съвършенство навсякъде, дори в чисто технически области. На звукозаписите той беше силно впечатлен от Народния дворец на културата „София“, от произведенията на изкуството, които одухотворяват неговите зали и пространства, от паметника „1300 години България“ на проф. Валентин Старчев, арх. Александър Баров и арх. Атанас Агура. Но прецени, че акустиката в 4000-ната зала № 1 може да се подобри. Проучи звука в различните ѝ краища. Изпрати своя екип от най-добри специалисти, които приложиха нови технологии. Залата придоби още по-високо качество.
Веднъж попадна на репетиция на Студентския симфоничен оркестър. Взе диригентската палка и изуми младите музиканти с урока, който им изнесе. Препоръча как да обучаваме оператори, натоварени да излъчват предавания по радиото и телевизията, да правят и записи на високо художествено равнище. Говореше, че младите ни диригенти трябва по-рядко да се вторачват в партитурите, а да ги изучават и запаметяват предварително. Казвал ми е, че може да дирижира по памет десетки опери, симфонични концерти и кантатно-ораториални творби.
Вече десетилетия по телевизиите се излъчват записи на опери и концерти, които са осъществени от Маестро Караян. Вижда се, че той дирижира без партитура, по памет, потънал дълбоко в същността и духа на композицията на гениални автори – от предкласиката, класиката, романтизма и веризма до Рихард Щраус, Шостакович, Рахманинов...
Гостуването на „Болшой театър“ в София съвпадна с лечение на Маестро Караян. От ложата в НДК гледахме постановката на „Дама пика“ от Пьотр Илич Чайковски. Маестро Караян сякаш се сля със сцената. Движеше плавно пръстите на двете си ръце, като че ли сам дирижира спектакъла. Уверих се, че знае наизуст и тая гениална оперна творба. След представлението ръководството и основните изпълнители на световноизвестния руски оперен театър му устроиха овации, които го просълзиха.
Неотразимият диригент споделяше, че най-важен е изборът на изпълнителите:
- Тук компромисите са недопустими! – отсичаше той.
Отново прослушвам гениалния троен концерт на Лудвиг ван Бетовен, опус 56, в изпълнение на Берлинската филхармония през 1970 г.: цигулка – Давид Ойстрах; виолончело – Мстислав Ростропович; пиано – Светослав Рихтер! Или брилянтното изпълнение на Концерт за пиано и оркестър № 2 на Сергей Рахманинов на нашия Алексис Вайсенберг с Берлинската филхармония през 1974 г. Както и чудесния филм „Мадам Бътерфлай“ на Маестро Караян с участието на Мирела Френи и Пласидо Доминго... И т.н., и т.н.
От изгрева на неговото изящно майсторство до
световния музикален Олимп
всяко негово изпълнение е по-високо стъпало в музикалното изкуство. Пред мен са два записа на безсмъртния Реквием на Джузепе Верди, осъществени под диригентската палка на Маестро Караян. Първият – от 1949 г. с участието на Борис Христов; вторият – от 1984 г. с Виенските филхармоници, Анна Томова-Синтова и хора на Софийската опера с диригент Л. Каролеев.
И двете изпълнения са върхови, ала се разбира от детайлите, че Маестро Караян не е спрял по пътя на съвършенството. През 1983 г. ми подари комплект с последните записи на деветте симфонии на Лудвиг ван Бетовен с участието на Берлинската филхармония и на Анна Томова-Синтова в „Presto“ на 9-а. Поставяйки автографа си, той вдигна глава и каза:
- Не зная колко пъти съм ги дирижирал, но смятам, че това е най-добрият запис. Дано следващите станат още по-изящни...
А според скромното ми мнение тук изпълнението е пример за невероятно майсторство.
Нека припомня още няколко факта, отразяващи ползотворното въздействие на Херберт фон Караян върху българската култура. Той ни насърчи да осъществим проекта за Софийския новогодишен музикален фестивал, родственик на Виенските новогодишни концерти и на Залцбургските музикални фестивали:
- Имате великолепен диригент в лицето на Емил Чакъров, световни звезди като Алексис Вайсенберг, Николай Гяуров, Мирела Френи, Анна Томова-Синтова, Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Никола Гюзелев, Александрина Милчева и по-младите. Ваши лични приятели са световни оперни звезди и виртуози. Създайте специален фестивален оркестър и правете записи. Виждам, че българската държава полага големи грижи за културата...
За Новогодишния музикален фестивал в София много е писано и разказвано, налице е и богат архив. Концертите се превърнаха в събитие с национално значение и международен отглас. Това стана благодарение на дарбата на Емил Чакъров, на участниците – най-добри изпълнители от страната и чужбина, на щедрата държавна и обществена подкрепа. През всичкото време ние ползвахме опита и съветите на Маестро Караян. За незабравимия концерт на 1 януари 1987 г., само час след края на традиционния Виенски концерт, дирижиран от Караян, на изпратения от нас правителствен самолет се качиха десетки звезди на световната музикална култура. Маестро Караян ми писа, че с болка изпраща в София своите приятели и почитатели, защото лекарите не му позволяват да пътува."
Из книгата "Притаени мигове, кн. 1 СРЕЩИ" на Георги Йорданов, изд. "Захарий Стоянов"
