Енергийните вампири товарят с претенции, завист и песимизъм, не връщат добрините.

Казват, че вярното приятелство е до гроб. Но има уж добри приятели, които те разстройват при всяка среща. Те завиждат, не се радват, когато ти се случи нещо хубаво, товарят те с отрицателна енергия и негативизъм, създават повече проблеми, отколкото положителни емоции.

Експертката по междуличностни връзки от Австралия Ники Голдстейн тълкува предупредителните сигнали, че приятелят е “отровен”, и как да разберем дали е

дошло време да

го “отрежем” от

живота си.

“Ако връзката е едностранчива и вие полагате усилия да я укрепите, а те нехаят, ако ви търсят само за да поискат нещо или да споделят проблем, трябва да се замислите”, казва г-жа Голдстейн. Срещите с натоварващи личности те карат да се чувстваш ужасно вместо прекрасно. Тогава се запитай трябва ли да влагаш усилия в такива отношения, или да се посветиш на други хора, които ще те оценят и ще отвърнат с всеотдайност. Изследване на университета “Фридрих Шилер” в Йена показва, че негативните емоции, които токсичните хора предизвикват, стресират мозъка и причиняват редица заболявания.

Как да познаем псевдоприятелството? Един от белезите е

чувството, че

те използват.

“Приятел в нужда се познава” е поговорка, която в много случаи се оказва еднопосочна.

Някои се възползват от вашата щедрост, без дори да благодарят, и не дават нищо в замяна. Те се обаждат само за да искат услуга, иначе забравят телефонния ви номер. Ако ги помолите за помощ, реагират с досада.

Нарушават личното ви пространство.

Такива “приятели” може да вечерят у вас през ден, без да донесат дори бутилка вино, камо ли да те поканят у дома. Говорят много и с часове изливат проблемите си, оплакват се за най-дребното, а сами са лишени от състрадание. Когато опиташ да им се жалваш, бързо губят интерес и минават на друга тема или си тръгват. Умеят да внушават, че винаги са в нужда и само ти можеш да ги спасиш, изтезават те с постоянни претенции и с чувството, че за всичко зависят от теб. Ако ти сторят дребна добрина, искат да им се върне десетократно и ти излиза през носа. Превръщат се в “камък на шията”,

изтощават те емоционално и копнееш да се отървеш. 

“Отровните” приятели са енергийни вампири.

Изсмукват енергията

ви, не спират да

обясняват колко

са нещастни,

да мърморят, да просят състрадание. Те са ревниви и критични. Търсят сметка с кого се виждате и се сърдят защо и те не са поканени. Същевременно хвалят други като верни приятели, намеквайки, че вие сте ги разочаровали.

Черногледи са и егоисти. Правят само това, което е удобно за тях. Ако например сте заедно на почивка, веднага ще се втурнат да изберат по-хубавата хотелска стая с изглед. Ще ви мъкнат само в ресторанти с любимата им храна, без да питат какво обичате вие. Ще ви напуснат, щом им се доспи, но на другата вечер ще настояват да стоите с тях до среднощ.

Такива хора постоянно критикуват постъпките ви, не одобряват нищо у вас и все ви поучават, мачкат самочувствието ви. Позеленяват от яд, когато се похвалите с успех или придобивка, и няма да ви вземат в лодката си, ако вашата потъва.

С тях постоянно сте нащрек да не сгазите лука, мерите си приказките, очаквайки фасон или сръдня, а

това е уморително и досадно.

Сред “отровните” приятели са и тези, които разпространяват тайните, които сте им споделили, и така губят доверието ви. Те

клюкарстват зад

гърба ви и ви одумват,

пускат слухове, рушат репутацията ви.

Такива личности са добри манипулатори – пишат се близки, а ви забиват нож. Не пропускат да ви прекарат, ако става дума за материален интерес или любовно съперничество. Лъжат, за да ги съжалите и да им помогнете, разказват очевадно измислени истории. 

Дошло ни е до гуша, но как да се решим да скъсаме с подобни “приятели”?

“Ако се отдръпнете, но скоро усетите, че тази връзка ви липсва, значи си струва да се срещнете, да споделите какво ви дразни и да оправите нещата. Ако обаче изпитате облекчение от раздялата, значи е дошло време да се отървете от това приятелство”, казва Ники Голдстейн.

Според нея хората и особено жените са склонни да поддържат иначе непоносими отношения заради някакво чувство на вина и дълг.

“От деца ни учат да сме верни на старите си другари, да ги подкрепяме, да им помагаме. Затова ги

търпим дори когато

ни отвращават –

иначе се чувстваме

предатели”,

казва експертката.

Журналистката на свободна практика Дилвин Яса разказва кога е скъсала 17-годишен контакт с приятелка, тровила живота ѝ. Усетила се, щом започнала да търси оправдания, за да не се видят, защото винаги си тръгвала от срещите огорчена.

“Когато името на такъв човек се изпише на телефона ви и вместо да вдигнете и да побъбрите с удоволствие, потръпнете от ужас, значи е дошло време да се разделите с него”, казва тя.