Духовната обител “Свети Георги Зограф” е крепост в острите скали над Бяло море в Северна Гърция, една от 20-те в монашеската република на полуострова Света гора Атонска.

Според преданието

Света гора е райската градина, земното кътче на Пресвета Богородица.

За да не смущават доволството на Божията майка из забитите дълбоко в древното Тракийско море планини, на автономната територия от 389 кв.км площ

от памтивека не се допускат жени.

Дори домашни животни.

Само кокошки и котки - едните за великденските яйца, другите – да вардят от гризачи житото и хляба на монасите.

И младият зограф Павел от Средец (София) пристигнал тук, на Света гора Атонска, 26-годишен, през 1566 г. Водела го заръката на учителя му иконописец Тома от града на минералните извори под Витоша. Шест години школа при зограф Тома в Средец - писане, четене, пеене и иконопис в най- старата римска църква – ротондата “Свети великомъченик Георги” в София, и днес

жива в центъра

на града

Сред архитектурата и изкуствата от ерата на император Константин Велики, с близките спомени на родителите и старци за мъченичеството и възнесението на св. Георги Софийски Най-нови през 1530 г., по-ранните св. Георги и св. Никола Софийски Нови и разбира се, чудесата от престоя на мощите на св. Иван Рилски в Средец през XV век.

Западният пътешественик Стефан Герлах посещава София през 1578 г., отсяда в хан близо до старата църква. Пристига в западнал град, предимно от паянтови дървени къщи, спохождан често от пожари, земетресения, епидемии. Но пък оставя интересни данни, свързани с живота и делото на св. Пимен Зографски (Павел от Средец): “До нашата къща стои една висока кръгла кула, която българите преди 40 години са имали още за своя черква, но турците са им я взели и направили от нея джамия, тоест турска черква. Тук (в Средец) има както 12 свещеници, така и 12 черкви. (изброява ги поименно)” . За последната в списъка - “Св. Лука”, пътешественикът уточнява: “Към този митрополит спадат 300 села и черкви.”

През ХVI век

в прегазена от

воините на Аллах

преди 200 години София и Софийско е имало 300 християнски църкви плюс 12 свещеници и един митрополит.

През 1566 г. младият духовник и зограф Павел съвсем осиротява. Баща му Петър - заможен и уважаван мъж, чакал дълго първороден син, е починал скоро след раждането му. За благодарност към Пресвета Богородица, че се е явила пред жена му сред небесните си войни и е дала благослов за появата на Павел, бащата

раздал половината имущество на бедни и нещастни

След 20 години и майка му, а сега и иконописецът Тома, духовният му наставник, се преселват в отвъдното. Младежът прекарал 40 дни в сълзи и молитви. Явил се призрачен учителят Тома. Заръчал му да раздаде и останалото имущество и заедно с поклонниците да отпътува за Света гора Атонска. Да се засели в земната градина на Пресвета Богородица. Така и сторил.

Битуването в Зографския манастир на Атон е строго, аскетично, лишено от земни блага.

Игуменът постригал за монах младежа от Средец и му дал името Пимен, което означава “пастир”. Видял благородната му осанка, усетил силата на погледа му, чул как се лее словото му, прозрял, че е роден за “водач на стадото”. Наредил му да “излезе от манастира и се посели на пусто място”. Да живее като отшелник наблизо. Свети Пимен се оттеглил в пещерата на лечителя св. Козма, направил си колиба до нея, а след 4 години игуменът го ръкоположил и за свещеник – йеромонах. Младият книжовник и зограф вече умеел и да лекува. Монасите в началото

били враждебно настроени, усещали неговото превъзходство

Веднъж дори опитали да изгорят расото му, но огънят угаснал от рукнал след молитвата му дъжд. Сега идвали при него за съвет, помощ, просветление. “В края на всеки свой съвет той имаше обичая да каже при сбогуването: “Чедо, потруди се малко в този живот, и не напразно ще отиде твоят труд!”, пише в житието на светеца ученикът му, грешният монах Памфилий.

Пимен усвоил тънкостите и тайните и на иконописта – там между рисуваните светци, в библиотеката на манастира, въпреки редките му посещения, заради живота му като отшелник.

Има запазени рецептурни сборници на български зографи от XVIII и XIX век, преписи и разработки на по-стари, т.нар. ерминии. Човек може да се шашне колко сложни са работата и занаятът на художника - съща алхимия! Пимен-Павел от София чете, преписва, запаметява, пробва, успява, за да ги приложи в практиката.

Да речем това:

“Как да правиш кенавар (цинобър). Земи 40 драм артут сиреч живак и 100 драм и тури го в гурне ново и двата харча и запечатай го харно и го тури у конски гной (конска тор) го закопай да стои 40 дена па го обиш ако не се е запраил ти го залепи пак и го остави да стои 6 месеца. И тако бива добре кенавар.”

Или: “Черно – земи семките на масълини, изгори ги у силни огин и после ги стръкай харно, ги събери у филджан да исахне, и като исахне после паки тръкай много и тако буде добре черно... ти собери от фурната сажди и ги стръкай тако буде добре черно... черна – от горены кокола на еленский рогове.”

Така до 55-годишна възраст – в лишения, съвършенство, нощни тайнства, левитации на духа, унес до небесата, в мощни струи светлина към и от Космоса.

Вече зрял, зрящ, мъдър, на св. Пимен се явява лично свети великомъченик Георги, патронът на манастира “Зограф”. Ученикът хронист, грешният монах Памфилий, разказва:

“Преподобният дойде на себе си, седна и

размишляваше какво значи

това видение

- Чедо, недоумявам, какво да ти кажа. На себе си ли бях, или на сън, но се молех и видях видение: градове и села и много овци, които нямат пастир. И ето, застана пред мене покровителят на нашия манастир с пастирски жезъл в ръцете, облечен в светла войнишка дреха, и ми рече:

"Виждаш ли тия градове и села и овци, които нямат пастир? Всички те ще погинат. Затова ме изпрати Господ Бог Вседържител Исус Христос да ти кажа, че ти ще им бъдеш пастир." И ми даде жезъла, който държеше в ръката си, и ми рече: “Побързай, помогни им! Аз ще бъда с тебе, не бой се!”

Градовете и селата са твоето отечество с околностите, а жителите им са овцете без пастир. Прочее иди и ги утвърди в Христовата вяра, обнови църквите им и съгради манастири! Ето, Бог вложи в сърцето на султана благоразположение да даде на християните свобода да си градят църкви!"

Започва великото чудо българско на св. Пимен Зографски,

плод на следващите 25 години.

Заедно с ученика му, грешния монах Памфилий, напускат Света гора Атонска и поемат на север да зидат и ваят духа на народа си

Годината е 1595-а:

“Християните като овци без пастир с хиляди идваха при него като при свой пастир, носеха своите болни и обзети от нечисти духове и оздравяваха само с възлагане на неговите ръце. Обиколи целия Софийски край, съгради в градовете и селата 300 църкви и обнови 15 манастира, сред които и Черепишкият манастир на река Искър, и събра много манастирски братя, постави им игумен и всичко нареди по образеца на Зографския общежителен манастир.

Името му се разнесе навсякъде заради многото чудеса, които вършеше.” Доктрината “Я безбожник!” се страхува от християнската религия, ценности, чудеса и се опитва да ги унищожи. Вярата създава хора - личности с морал, достойнство, почитание, чест, трудолюбие независимо дали са учени, или невежи.

Достойните стърчат и пречат на безропотното подчинение. През 50-те години на ХХ век се явяват учени в опити да отрекат сторените духовни чудеса и от св. Пимен Зографски. С аргументите, че за толкова кратък срок (25 години) физически е невъзможно да се вдигнат 300 църкви и 15 манастира.

Но чудото на Пимен Зографски в началото на XVII век вече е сторено.

И до наши дни са запазени материално-културни данни в 8 от 15-те споменати манастира: Драгалевски (един от пластовете), Сеславски, Черепишки, Суходолски, Куриловски, Подгумерски, Сливнишки, Планинички. Единен почерк и стил носят средновековните творби в духовните обители в Софийско от същия период: Кремиковски (унищоженият втори притвор), Карлуковски, Разбоишки, Искрецки, Струпецки, Илиенски, Маломаловски, Елешнишки, Билински и др. Нека добавим и сходната сила и мощ на по-далечните църкви - в Добърско (край Банско, на пътя между Атон и Рилския манастир), църквата в Арбанаси, затворената днес за посетители църква шедьовър край с.Сеславци (с изписани около 600 образа, скрити през 70-те години зад мрежите на урановите мини в Бухово край София).

За разлика от други колеги зографът чудотворец никъде не подписва стенописите си, воден от убеждението, че

не той, а сам Господ Бог държи ръката и четката му.

Иконописецът Пимен е пратеник на Бога, духовен водач, книжовник, лидер, лечител, архитект. Не сам той зида храмовете, а дошлите при него стотици селяни по негови сметки и скици. Йеромонахът вае лично образите, но с него върви и се труди цяла зографска дружина от 8-9 зографи, напътствани от майстор и калфа.

Свидетелство за бързината на неговите бригади е оставено в Суходолския манастир край Княжевац, Западна Стара планина, където лежат мощите на Пимен: "С изволението на Отца и с помагането на Сина и изпълнението на Св. Духа изписа се този храм "Рождество Богородично", започна се през месец юли и се завърши през месец август при настойника йеромонах Пимен в лето 7113 (1606 г.) Вукомир и Павел (ктитори)".

"Започна се през месец юли и завърши през август 1606".

За два месеца изписват цял храм – документирано! А самите градежи – вещина, дълбоки познания за древни техники в архитектурата, организация, сила. Как няма да успеят за месец да иззидат и покрият разрушен преди много години храм?

И така до 300.

Паисий Хилендарски в "История славянобългарска за народа и за царете и за светиите български и за всичките деяния и събития български" (1762 г.)

поставя името на св. Пимен Зографски сред големите водачи, будители, царе:

"Тоя свети Пимен се грижел, трудел се и направил много черкви и обновил манастирите в Софийската епархия, оттам бил родом."

През 1888 г., когато най-вероятно е канонизиран за светец, в параклиса “Св. Апостоли” при Зографския манастир Симеон Д. Молеров рисува единственото иконно изображение на св. Пимен Зографски. През същата 1888 г. монаси от Атон подаряват бронзова камбана на църквата в с. Добърско. Неподписана, наричана “църквата на чудесата”, от неговия път и период – възстановена и изписана 1614 г., с 460 изображения, от които 30 жени! Световноизвестна, защитена от ЮНЕСКО. Съвсем реално, без колебание може да се заключи, че “църквата на чудесата” е дело на св. Пимен Зографски, а не на “анонимен зограф от гр. Дебър”.

През 70-те години на ХХ век

се случват изумителни за познанието

“Земя - Човек - Космос” събития.

Швейцарецът философ и уфолог Ерих фон Деникен в документалната си поредица “Спомени от бъдещето” и книга показва на света фреската “Преображение” от храма в Добърско и нарича явлението “Исус в ракета”.

Британецът изкуствовед Кенет Кларк пише и показва “Цивилизацията”, където анализира църквата в Добърско и фреските прозрения вътре.

С рисувани през ХVII век общо три пътувания на Христос в космически капсули шефът на Бритиш музеум оценява вкопаната църквица край Банско като стъпка в човешката цивилизация равна на Хеопсовата пирамида.

Посетители космонавти са изумени от правдивостта на нарисувания около Христос Космос...

Интересно и малко познато е, но и руският астрофизик акад. Борис Раушенбах публикува книга – анализ на средновековните източноправославни икони (“Пространственные построения в древнерусской живописи”, 1975). Там говори как е почерпил знания от странната наглед обратна перспектива за работата си в Космоса. В сътрудничество с акад. Корольов той е главен конструктор, разработващ системите за управление на космическите апарати “Луна”, “Венера”, “Восток” и орбиталната станция “Мир”.

Казано накратко, за да излетят до обратната страна на Луната и успешно да се върнат на Земята, орбитите на станциите “Луна” през 50-те и 60-те са изчислени от акад. Борис Раушенбах по кодираната мъдрост в иконите.

С придобити знания, извлечени от “алогични” пространствени модели в иконописта. Същото се отнася и за висшите математически познания, приложени в полетите на орбиталните космически станции... Така в най-ново време се оказа, че

религията има реално рационално покритие в космонавтиката!!!

Затова през 2009 г. икона на Пресвета Богородица направи 1000 обиколки на Земята в космически кораб. Така на 19 юли 2018 г. от борда на международната космическа станция “Союз” се приземи фотография на тримата астронавти сред цяла небесна галерия от средновековни икони. В Космоса! В средата над главите им “Исус” и “Кръстът Христов”.

Поскиталите знаят, че фреската “Преображение” или “Исус в ракета” се среща и в други стари храмове в България и Софийско. Има я в Бобошево, до река Джерман, Курило, в Кремиковския манастир (тук Исус дори е като юноша в небесната капсула), Иваново, Странджа и др. Все виденията, прозренията, школата на мъдреца Пимен-Павел от Средец...

Като светлина от отдавна угаснала звезда в Космоса, която чак сега пристига на Земята.

В чест на йеромонаха зограф св. Пимен Зографски от София и Атон, извършил тихи чудеса за народа си през ХVI-ХVII век, изпреварил с 400 години съвременните познания за Космоса, датата 3 ноември (кончината му през 1620 г. в Черепишкия манастир) е обявена за Ден на българските художници.