Кучетата ни намират, за да знаем какво е обич, бе убеден проф. Божидар Димитров

16.09.2020 Мила Вачева
Проф. Божидар Димитров
Проф. Божидар Димитров

Известният историк проф. Божидар Димитров се оказа, че приживе не винаги e разчитал на нещо, което може да се пипне и усети, както правят учените, а на интуицията си. Той остава до края на живота си твърдо убеден, че

кучетата са извънземни!

Дали не са биороботи?

Никога не е бил без четирикрак приятел до себе си. И винаги е знаел, че той наистина е приятел. Независимо от породата (никога не е бил сноб - любимите му кучета са “коферман” - с една друга популярна дума - помияри), независимо от годините, независимо дали е плешив, или космат - просто погледът е важен. 

А в този поглед се чете едно - преданост. До смърт!

“Неотдавна четох статия на много авторитетен английски учен. Той доказваше, че ако има извънземен разум на Земята, то това са кучетата. За котките не е сигурен - те са си своя вселена, те си знаят. Котаракът, който ходеше винаги сам ...

Защо, попита един път професорът, кучетата усещат стопанина си от хиляди километри, защо скърбят за него, преди някой друг да е научил за края му, и вият заупокой, защо са до теб, когато те боли или си тъжен, защо слагат лапа на коляното ти или те близват по лицето, щом се нуждаеш от утеха за емоционална или физическа болка. Защо са ти верни и са винаги до теб! Ами защото са извънземни... Дали? Къде ли отива духът им? Вероятно си го прибират там, на тяхната планета. Налудничава теория, но нека се вгледаме в домашните си любимци... Дали ли познаваме или само ги галим и рошим? По-често не ги забелязваме. Те са наоколо. Ами да се вгледаме".

Божидар Димитров

бе тъжен,

когато погреба ротвайлера Брут. Тъгува. В градината в Созопол му е гробчето, до това, в което почива и първото му куче Шарик. С Брут бяха заедно 11 години. Казвал му Бути... 

“Невероятен е начинът, по който кучетата си отиват. Те се прощават с теб. Бути също. Излезе на разходка, после се върна, близна ме и застина. Това беше краят. Той се прости с мен, той ми прости, знам, че ме обичаше, знам, че го обичах. Просто предаде душата си. Дано има кучешки рай. Мястото му е там”, сподели през 2015 г. натъжен Божидар Димитров пред репортер на "24 часа".

Брут попада в дома му случайно - пак казваме, че поради слабостта му към кучетата, знайно за съседите, често му подхвърлят обречени мъничета. Дъщеря му и бъдещият му зет пътуват из Европа. На една граница виждат кашон с кученца - ротвайлерчета, но едното не е след кучитоло, скимти изоставено, мършаво. Разбират, че е последното и майката няма достатъчно кърма да храни всичките. Обречено е.

Вероятно ще го

удавят или

заровят живо

Щерката на Божидар се приплаква да го пожалят. Граничарите пресметливо присвиват очи - този кучешки живот ще им струва 150 евро. Дават ги. После карат до София без да се хранят и без да спят, защото това са последните им пари.

Но Брут оцелява въпреки всичките прогнози! Отхвърля 70 килограма. Не, в никакъв случай не е нападнал никого! Просто стои и гледа с всичките си килограми. И какво? Гледа някое дете, което яде сандвич. Да го е заплашил? Не! Иска да каже - хайде да си играем, а му дават сандвича. Просто изглежда така, че задължително трябва да му дадеш сандвича си. Не е ухапал никого. Но знае, че изглежда страшно и често спекулира с това. Какво да го правиш? Ротвайлер! Знае си цената. И визията.

Още нещо забелязва Божидар Димитров. Кучетата са единствените животни, които преодоляват естествения си инстикт на самосъхранение, хвърлят се на бой без шанс да го спечелят, за да защитят стопанина си.

Проф. Димров не криеше тайната на успеха си сред домашните любимци. Винаги ги храни на корем. Няма там гранули, консерви, рецепти по учебник - доброто хубаво месце. Това е то - куче!

Проф. Димитров твърдеше, че кучето е така устроено, че е в постоянна връзка с нашия мозък. Първото му куче е Шарик и точно това научил от него. Знаел къде съм, как се чувствам. “Неслучайно в селото, когато кучето завие, бабите се прекръстват и казват “Георги го убиха”. Уви, кучето го е усетило по-рано.

“Те ни наблюдават”, твърдеше Димитров. Последните му домашни любимци бяха Еси - белгийска овчарка и Бела - комбинация на булонка и териер. Еси е невероятна - истинска стопанка на дома. Щом стане определен час, побутва всички да си лягат по стаите и да не се мотаят наоколо. “Направо ни завръща, както правят типичните овчарки”, прощаваше Димитров.

Когато я открил,

захвърлена пред

прага му, светкали

само две очички.

Подхвърлиха ми Еси - една черна космата топчица. Завря се веднага под моето легло - избра ме.

Не знам защо, но понякога животните идват в дните ти при загуба на скъп човек - в тези дни си отиде тъща ми.

Пред приятели даваше такива съвети:

- Давайте им месо и кокали. Пещерният човек трудно е добивал плячката. Затова вълчетата са гризкали месото с кокали. Бутат се да ги чеша, жадни са за ласка”. Научил е, че чесането 3 пъти дневно възбужда в мозъка на кучетата окситоцин - това ги кара да се чувстват щастливи, подсказват “ти си от моята глутница”, ти си мой човек.” Обичам те!

“Е, погребах Брути, бог да го прости, почива до моя Шарик в Созопол. Душите им сигурно са при извънземните, които са ги изпратили тук. Да ни обичат, пазят, закрилят и да ни правят повече хора, да ни учат да бъдем по-добри”, убеден бе проф. Димитров.

Вземете си куче!

Няма значение породата. Нали са извънземни!

Искате ли да ви обичат без никакви условия и правила? Вземете си куче.

Обичайте го и то ще изпълни дните ви с безусловната си любов. Вземете си куче! Обичайте го. И то ще ви отвърне с цялата си извънземна обич.

Така е!