Не е лесно да се види оригинала на “Тайната вечеря”, особено преди Великден. Така беше преди коронавируса. Само 15 минути може да гледаш картината, билети се запазваха 3 месеца предварително,

“Тайната вечеря” (Il Cenacolo или L'Ultima Cena) е стенопис от Леонардо да Винчи, нарисуван за неговия покровител херцог Лудовико Сфорца.

На картината е изобразена сцена от тайната вечеря от последните дни на Исус, както е описано в Библията. Картината се позовава на Йоан 13:21, в което Исус казва, че един от неговите 12 апостоли ще го предаде.

Творбата е една от най-познатите и ценни картини в света. За разлика от много други обаче, тази не е била частна собственост, защото не може да се премества.

Изображението е с размери 460 на 880 cм и се намира на стената в трапезарията на манастира “Санта Мария деле Грацие” в Милано.

Да Винчи започва работата си по “Тайната вечеря” през 1495 и я завършва през 1498 г.

Леонардо да Винчи не е предполагал, че към стенописа му в една скромна миланска черквичка ще има такъв интерес, и е работил доста нехайно по отношение как ще оцелее той през годините.

Не оцелява. Налага се мащабна реставрация, продължила години. Тези, които искаха да видят прочутатата фреска, получаваха само 15 минути и то след като са минали през специална стаичка и са облекли стерилни дрехи. Плюс всекидневен задължителен контрол над влажността.

Повече от 25 туристи не се допускаха наведнъж. А билетите се купуваха 3 месеца по-рано - онлайн предимно. 

Черквата работи от 8,15 до 19 ч, но последната обиколка е поне 30 мин по-рано. 

Ако Милано бе наело писателя Дан Браун за рекламен агент, то той би бил милионер (не, че не е), защото с книгата си “Шифърът на Леонардо” направи изключително популярна тази дестинация. Дори има маршрути по стъпките на неговите герои. Леонардо - да, но Дан Браун е човекът, който докарва туристите!

Когато всичко премине благополучно и един ден обяват край на извънредното положение, ресторантьорите отново се надяват на своя бизнес. 

Всеки се пита - какво е хапнал Христос дни преди да го предадат. Историците са разучили и това, имайки предвид неговата вяра.

Задушен боб, агнешко, маслини, цвекло, маруля, хрян, рибен сос, фурми, безквасен хляб и подсладено, ароматно вино - вероятно това е съдържало “менюто” на тайната вечеря. Заключението е от изследване на учени, детайлно анализирали “кухнята” на територията на Палестина по времето на Исус.

“Храненето по онова време не се извършва около маса, затова и шедьовърът на Леонардо “Тайната вечеря” е подвеждащ, що се касае до детайлите.

Двама италиански археолози се опират на текстове от Библията, юдейски документи от този период, древни римски ръкописи и данните от археологически разкопки. Целта е да се установят “модерните” течения в хранителния режим на жителите на Йерусалим от началото на I век.

Дженерозо Урчиоли, археолог, разказва: “Библията описва случилото се по време на тайната вечеря, но не се спира в детайли на това какво са вечеряли Исус и апостолите му”. В съавторство с Марта Бергоньо, археолог и египтолог от Музея за Египет в Торино издават книгата Gerusalemme: l'Ultima Cena (“Йерусалим: Тайната вечеря”).

“Започваме от това, че Исус е евреин. Той и неговите апостоли са спазвали традициите, диктувани от Тората. Тайната вечеря е част от Страстната седмица.

Последната вечер, в която Исус се храни и говори пред апостолите си, преди да бъде предаден от Юда и да бъде арестуван, съден и разпънат на кръст.

“Сцената е пресъздадена от Леонардо да Винчи, но световноизвестната творба на великия художник не е исторически достоверна”, казва Урчиоли.

Двамата автори на изследването базират анализа си на исторически документи и свидетелства от рисунки в катакомби, датиращи от трети век. Учените достигат до изводите за хранителните навици в Палестина отпреди 2000 години.

Например шалет - традиционно еврейско ястие, приготвяно от боб, задушаван на много слаб огън в продължение на 10-12 часа. Съдовете и чашите, в които са поднасяни храните и напитките, най-често са изработвани от камък. На много места в Йерусалим са открити останки от каменни съдове, датирани от I век. Евреите са изработвали от камък съдовете си за хранене, спазвайки религиозните предписания, защото камъкът не “омърсява” храната.

Разполагането на гостите около трапезата също е според строги правила. Най-важните от гостите са онези, които са вляво и вдясно от домакина. “От евангелията научаваме, че Юда е бил доста близък до Исус и вероятно е седял вляво до него. И наистина, в светите книги е описано, че

Юда потапя залъка си в чинията на Исус -

разпространена по онова време практика”, уточнява Урчиоли.

Двамата изследователи стесняват кръга от храни, присъствали на Тайната вечеря, базирайки се на споменаването в Новия завет за две други важни “съставки” от менюто от времето на Христос - сватбата в Канна Галилейска, където Исус превръща водата във вино, и пира на Ирод, по време на който Саломе иска (и получава) главата на свети Йоан Кръстител.

Всички имена са установени от историци. През 1800 г. e намерен ръкопис, съдържащ имената на апостолите. Преди това идентифицирани са били само Юда, Петър, Йоан и Исус въз основа на подготвителните етюди на самия Леонардо.

Леонардо рисува вечерящите само от едната страна на масата, така че никой от тях да не е с гръб към нас. Интересно е, че на останалите изображения, засягащи същата тема, Юда винаги е самотен, далеч от останалите апостоли.

Леонардо създава по-динамичен и реалистичен ефект, като не отделя Юда от останалите, а го поставя в сянка. Да Винчи, според италианския учен Марио Тадео, който изучава творчеството на Леонардо, се е отказал от ореолите и е изобразил Исус и неговите ученици като обикновени хора.

“Леонардо не е използвал ореоли, защото е искал да покаже, че това са обикновени хора. В това е истинската тайна на Леонардо - в

“Тайната вечеря" няма нищо свръхестествено”,

обяснява ученият.

Цвекло, маруля и

агнешко на трапезата

Задушен боб, агнешко, маслини, цвекло, маруля, хрян, рибен сос, фурми, безквасен хляб и подсладено, ароматно вино – вероятно това е съдържало “менюто” на тайната вечеря. Заключението е от изследване на учени, детайлно анализирали “кухнята” на територията на Палестина по времето на Исус.

Цвекло, маруля и хрян - наричат ги марор. Символизират горчивите времена на скитането на евреите из пустинята, след като Мойсей ги извежда от Египет, пишат учени.

От сцената, описваща сватбата в Канна, може да се разбере за религиозните възбрани, налагани на евреите, и какво точно е кашер - забраните за храните, които не бива да се консумират и как останалите продукти следва да се приготвят. От пира на Ирод пък учените анализират римските влияния в хранителните навици на жителите на Йерусалим.

Освен вино и хляб на трапезата е имало тцир – еврейския вариант на римския сос от риба - гарум. Почти е сигурно, че го е имало и на тайната вечеря. В книгата си учените изказват предположението, че тайната вечеря се е състояла по време на празника Сукот. С него евреите си спомнят за 40-те години, през които израелтяните обикалят пустинята след като Мойсей ги извежда от Египет, преди да достигнат до обетованата земя.

На трапезата е имало безквасен хляб и вино.

Исус разчупва хляба и благославя виното,

обявявайки пред апостолите хляба за своето тяло, а

виното - за неговата кръв.

Ритуалът заляга в основите на църковните тайнства и е познат на всеки вярващ като приемане на светото причастие.

Според Урчиоли и Бергоньо на трапезата е имало шалет (или чолнт) – ястие от боб, приготвен на много слаб огън в продължение на 10-12 часа. Маслини с исоп, подправки с ментов вкус, варено цвекло, маруля и хрян са сред другите предполагаеми храни, с които Исус и апостолите се хранят по време на тайната вечеря.

А за десерт вероятно е поднесен харосет – смес от орехи и други ядки, объркани с парченца пресни плодове, подправени и полети със сладко вино.

Урчиоли завършва с уточнението, че исопът и фурмите са присъствали ежедневно в менюто на евреите от онова време, докато цвеклото, марулята и хрянът, както и шалетът са ястия, традиционни за отбелязването на Пасхата.