С този въпрос се е сблъсквал всеки родител и е изпитвал чувство на безпомощност как да помогне на детето си да приеме нещата от живота. Сред които е и смъртта. Лесно ли е да кажем просто "Мило дете, баба вече е звездичка." Какво да обясним, когато ние самите сме объркани и тъжни. 

Когато бавачката на 5-годишната ми дъщеря почина внезапно, всички в къщи бяхме сломени. Баба Лидка беше за нея повече от родна баба, приятелка, учителка, че дори и в много отношения ме заместваше като майка с пълното доверие, което й имах през 4-те години, които беше с нас. Когато разбрах, че джиесемът й не отговаря, защото се е случило най-лошото, и трябваше спешно да прибера дъщеря си от детската градина, последва пълно объркване: А как да кажа на детето? На помощ дойде приятел психолог.

Получих ценен съвет:

"При децата на тази възраст всичко трябва да е като приказка,

кажи , че е станала ангелче, звездичка, че ще е винаги с нея от небето и ще й дава знаци за това."

Имаше само едно условие - докато разказвам тази приказка,

да не плача,

защото детето нямало да повярва.

И ще остане с чувството, че нещо крием от него.

Реакцията на детето беше странна - дълго време се взира през прозореца, докато най-накрая реши, че една звездичка й намигва и това е баба Лидка. После гушна куклата, която е кръстила също Лидка, и така заспа.

Но на другия ден започнаха въпросите - логични, по детски наивни и объркани, на които не бях готова да отговарям. Потърсих специализирана помощ от психолога Йорданка Енева, която има опит от работа с деца в кризисни ситуации.

Съветът й е в такива моменти да сме максимално искрени с децата, на тази възраст те вече разбират и ако не им кажем какво става ще предизвикаме още по-голяма тревожност. Затова трябва

да поднесем достъпно новината -

баба или мама боледува, няма да я видиш повече, но можеш да й напишеш писмо, да й изпратиш балон, да сложим звездички в стаята ти и т.н.

Ако детето има въпроси, говорете с него, това също е отдушник и помага да преживее скръбта си по-бързо, съветва психоложката.

По-чувствителните и емоционално лабилни деца ще реагират по-експанзивно или ще се затворят. Трябва да ги оставим сами да покажат, че имат нужда от нещо, не ги притискайте с ваши идеи и инициативност, защото може да има обратен ефект.

При малките деца от 1 до 3 години не предизвиквайте изкуствено тези разговори, те приемат нещата такива, каквито са, бързо забравят тези, които не виждат и губят спомена. Има известно тъгуване първите дни, но после бързо се връщат към ежедневието си.

И запомнете!

Никога не изпращайте детето при близки, приятели или роднини далече от дома.

Това не му помага, а увеличава стреса, защото внася нова несигурност, нови лица, които изискват време за приемане. А това не спомага за спокойствието му. Най-добре е да остане у дома, да вижда близките си, своите играчки, съседите, да прави това, което е правило и преди.

Дъщеря ми сама намери начин да общува с баба си Лидка. Всяка вечер й рисуваше рисунки и дълго стоеше на прозореца, за да й ги показва и да си говори с нея. Непрекъснато ме подсещаше  да слагаме в кухнята чаша с кока-кола и кафе, а на сутринта проверяваше дали е идвала баба й Лидка по нивото на течността. Принудих се да отливам вечер по малко, за да не натъжавам още детето и да поддържам легендата, че баба й не я е изоставила и е с нея.

Оказа се, че това са част от методите, с които детето преодолява тъгата и свиква с мисълта, че повече няма да види близкия си, но пък имат връзка помежду си. В тази възраст децата не разбират времето и много често ми казва:

"Мамо, на Великден стават чудеса,

тогава баба Лидка може да си дойде."

Психологът тълкува това като нормално, не е необходимо да разбиваме илюзията на детето, което още вярва в Дядо Коледа и вълшебствата.

Психолозите съветват децата да не ходят на погребението, но родителите трябва да предоставят възможност детето сам да реши. Обяснето му, че там ще има много хора, те ще са тъжни, ще плачат, то самото ще се натъжи още повече, на такива места ходят само възрастни, но ти остани вкъщи, защото тук ще си играеш с леля ти, и т.н. Нека то сам да се откаже.

Някои родители скриват снимките на починалия, за да не натъжават още детето. Не е правилно - като гледате заедно снимките, отново събуждате положителните емоции, които сте изживели с вашия близък, когото вече го няма, припомнете си къде е правена фотографията, още приятни случки, съветва Енева.

В практиката й е имало дете в първи клас, загубило дядо си, който се грижел за него от раждането му. Не било неочаквано, дядото починал след боледуване, детето го е посещавало в болницата. Съветът бил да тръгнат с баща му по пътеката, по която с дядо му ходели на плуване, и да правят това, което са правели обичайно. На едно място спирали да пият вода от чешмичка. Точно там бащата му казал, че дядо му вече го няма, но това не трябва да го притеснява, защото ще продължи да прави това, което е вършил с него. Така детето се чувства сигурно. Бащата предложил да засадят цвете за дядо и всеки ден да го поливат. Така грижата за цветето пази спомена за дядото жив.

Съветите на психолога Йорданка Енева

От 1 до 24 месеца детето е най-свързано с майката. Възможно е да е привързано и за близък, който се грижи за него. Ако той почине, естествена реакция е детето да започне да плаче повече, да вика, да е нервно. Затова го галете и гушкайте много, това е важно за децата във всички възрасти. Всички любими вещи, храна, играчки, дрешки и др. трябва да са пред очите му. Естествена реакция е да започне да мачка всичко с ръцете си - дрешки, чаршафи, играчки. Но най-важно е да не се променя режимът и да прави това, което е правило преди.

2-3-годишните деца нямат достатъчно познания да разберат какво точно е смъртта. Ако има значима загуба за детето, това може да е вещ или домашен любимец, то ще усети тази загуба, все едно е загубило човек. Но няма да помни дълго, че се е разделило с нещо любимо.

Детето трябва да е в позната среда, да усети, че е защитено. Задължително е да му се говори непрекъснато, че го обичате, казвайте му по-често, че е на сигурно място, че всички, които го обичат, са при него.

От 3 до 7 години децата започват да разбират какво е загуба, но не могат да преценят колко е трайна. За преодоляване на тъгата е важен опитът на детето, какво е губило до момента - вещ, любимец, човек, дори цвете, рибките в аквариума. Страховете му са доколко е на сигурно място, кой ще се грижи за него, "на кого ме оставяш". Съвети за тази възраст:

- Не бъдете взискателни в този момент към децата, нормално е да има връщане към лоши навици като смучене на палец или напишкване.

- Ако детето поиска да не спи само няма нищо страшно - този момент не е тревожен, оставете го да спи при вас, докато сам не поиска да с върне в креватчето си. l Карайте го да рисува, така пак ще излее емоциите си и ще знае, че е направило нещо за близкия си. Подтиквайте го да направи картичка за мама, за рисува това, което са рисували с баба и др.

- Хубаво е детето да пали свещичка за починалия си. Това е вид отдушник, детето разбира, че всички помнят починалата баба и е повод да й каже нещо.

- На тази възраст чрез играта разбират света и е логично чрез нея да им покажем какво се е случило. Играйте на лекар, преслушайте сърцето и обяснете, че е било много болно и е спряло. Или бийте инжекция, но обяснете, че дядо е бил много болен и вече и лекарството не е могло да му помогне.

- С по-големите деца рисувайте родословното дърво. Там сложете снимката на починалия човек. Така то вижда, че не е сам и има други от рода, които остават и са с него.