Колко са загиналите българи и руснаци и защо Кайнарджа е важно място

В изречението “Русия ни освободи от османско робство” няма грешка. То не е плод на хибридната война срещу евроатлантизма ни. Да си признателен на руските освободители, не означава, че всяка вечер палиш свещ пред портрета на Путин.

Много спорове се водят за това кои народи са участвали в нашето освобождение. Да започнем с едно уточнение, което като че ли пропускаме. В българското освобождение участва и българският народ. Тук не говоря за ролята на Левски, Бенковски, Раковски и други герои на национално-освободителната ни борба, а за жертвите, които даваме през Руско-турската освободителна война, а те са повече от тези в Априлското въстание. Историците спорят за точните цифри, но

над 50 000 българи

загиват в пожара на

войната

Не става дума за героичните ни опълченци, говоря за така наречените на съвременен език косвени жертви, казано директно - мъже, жени, деца, просто изклани от башибозук и редовни османски части. В Пловдивско, Сливенско и Старозагорско са унищожени 50% от българските къщи и 80% от църквите.

Едва ли може да се изброи етническата принадлежност на всички войници и офицери в руската императорска армия. В нея се сражават хора от всякави националности, разбира се – руси, беларуси, украинци, финландци, поляци, естонци, латвийци, литовци, но също и чеченци, кабардинци, осетинци, арменци, евреи, грузинци, италианци, французи…

и един японец

- прочутият самурай

барон Сейго

Ямадзава,

водил руски пехотен взвод в атаките на Плевен.

Да отдадем дължимото и на румънците, сърбите и черногорците, които се бият за собствените си държави. Особено на румънците - те настина се сражават храбро и дават много жертви.

Като говорим за гени и етноси, е истина, че немалка част от руския генералитет е от германски произход. Самата руска императорска династия е, меко казано, с доста германска кръв. Официалното име на руската династия е Холщайн-Готорп – Романов. Майката на Цар Освободител е щерка на пруския крал Фридрих Вилхелм Трети, чисто етнически Александър Втори си е по-скоро германец, което не му пречи да брани интересите на Руската империя. Всъщност Александър II е точно толкова руснак, колкото нашите царе Фердинанд I или Борис III са българи. Това обаче не означава, че ни е освободила Германия, а не Русия. Русия воюва, докато другите Велики сили

гледат отстрани

благосклонно или

с неприязън

в зависимост от собствените си геополитически сметки.

Между другото първото име на Екатерина II Велика, която всъщност обръща вниманието на Русия от север на юг и поглежда към Проливите и Балканите, е София Августа Фредерика фон Анхалт-Цербст. По времето на Екатерина II Велика руските войски за първи път преминават Дунава под командването на самия Александър Суворов, а след мирния договор от Кючук Кайнарджа Русия получава официалния статус на покровителка на християнските народи на Балканите. Между другото Кайнарджа и до днес си е хубаво малко селце в Силистренско, само дето никой от нас не се сеща, че дългият исторически път към Сан Стефано е започнал именно оттам.

Трябва ясно да си даваме сметка, че стремежът на Русия да завладее Проливите и да превърне Черно море в “руско море” е едно, а въодушевлението, с което руският народ посреща войната и взема участие в сраженията, е друго. Вече се позабравя фактът, че в руското общество тя е възприета като религиозна война, като “война на кръста срещу полумесеца”. Вековният имперски стремеж към излаз на топлите морета не изтрива подвига на хора като подполковник Калитин или майор Фьодор Горталов, както и на десетките хиляди паднали по бойните полета у нас и на Кавказкия фронт. Всъщност и въпросът за загубите е спорен - едни авторитетни историци казват 202 000 убити, починали от раните и болести руски войни, други - 66 130 загинали.

Разликата в цифрите е впечатляваща, но все повече прилича на бакалски сметки върху трупове на герои, без които България можеше и да я няма.