Кои са историческите личности, които не умират?

Богатите много скоро ще станат безсмъртни и ще модифицират телата и ДНК-то си, така че да са устойчиви на болести, прогнозира Стивън Хокинг в последната си книга „Отговори на фундаментални въпроси“.

Малко преди да почине, гениалният професор лансира шокиращата хипотеза, че членовете на най-заможните фамилии в света с помощта на генното инженерство ще създадат за себе си и децата си нова раса – „суперхора“, които ще са много по-интелигентни и ще живеят много по-дълго. Хокинг се аргументира с технологията „Криспър“, която вече позволява да се премахват от ДНК увредените гени, както и тези, отговорни за остаряването и болестите.

Астрофизикът се опасява, че тази суперраса в един момент може да реши, че останалите обикновени хора, които не са толкова интелигентни и здрави, само ще им „пречат“ и ще им създават проблеми. Дали при подобен развой човечеството има шанс да оцелее, Хокинг не се наема да прогнозира.

Но освен неговата хипотеза има и доста по-стряскащи. Според британския футуролог Иън Пиърсън хората много скоро ще станат безсмъртни, тъй като човечеството е на прага да имплантира мозъка в машина. С роботизирани тела, неподатливи на болести и климатични промени,

и цифров ум с не¬ограничена памет,

човек има шанс да живее вечно.

Всъщност още през 1916 г. на научна конференция академик Владимир Михайлович Бехтерев обявява, че смърт няма и това може да бъде доказано. „Човешката личност е безсмъртна“, категоричен е великият учен тогава.

Големият въпрос е дали безсмъртието вече не е постигнато по някакъв начин? През вековете винаги е имало съмнения, че някои хора отдавна са го овладели, но пазят това в тайна. Възможността за неограничен живот в едно и също тяло е потвърдена дори в „Новия завет“ в образа на Исус Христос. След възкресението Той отново идва при учениците си, за да видят отблизо раните му. Исус дори приканва Тома да ги докосне.

„Истина ви казвам: Има някои от стоящите тука, които никак няма да вкусят смърт докле не видят Човешкия син, идещ в царството Си,“ е едно от обещанията на Христос пред учениците му. В Библията освен него безсмъртни са Енох, Ездра, пророк Илия и Мелхиседек.

Според древните хроники има поне още няколко човека, за които има необясними данни как се появяват в едно и също тяло на една и съща възраст през различни векове.

Сред тях са и легендарните съпрузи алхимици Никола и Пернел Фламел. Никола се ражда някъде между 1330 и 1340 г. Започва да продава книги, изготвя писма. Обикаляйки по книжарниците, един ден попаднал на много странна книга в меден обков, а страниците й били от пресовани дървени кори. Била само няколко страници, изписани на непознат език. Заедно със съпругата си Пернел в продължение на 20 години търсел кой да разчете странния ръкопис. Накрая открили възрастен евреин, който им я дешифрирал. Той започнал да посвещава Фламел в тайните на алхимията, но скоро починал.

Това обаче не отказало съпрузите и те продължили да търсят истината за алхимичната трансформация. В различни мемоари се отбелязва, че очевидно са открили

формулата на златото и философския камък,

защото в един момент двамата от обикновени хора станали невероятно богати. За всеобщо учудване продължавали да живеят много скромно, а с парите си финансирали болници, приюти за бедни, сиропиталища и църкви.

След смъртта на Пернел, Никола сам проектира надгробния надпис с имената на двамата, като в него закодирал различни алхимични символи. Когато и той бил погребан там, домът им е продаден и новите собственици претърсили всяка част от него, но не открили нищо.

Вероятно затова тези, които искат да разкрият тайната на Фламел, се насочват към фамилната гробница на Никола и Пернел. Тя е доста загадъчна, тъй като отвън е изпъстрена с тайнствени йероглифи и кодове.

Шокът за всички е огромен, когато след като я отварят, установяват, че е празна.

След което мистерията става още по-голяма. Познати на двойката започват да ги срещат из различни страни на Европа. Сензационната новина обикаля за кратко време континента, но загадката се задълбочава още повече, когато през различни векове Никола и Пернел се появяват на различни места и това е отразено от средновековните хронисти.

За Парацелз има много данни, че все пак е успял да създаде лекарство за вечна младост, с което лекувал дори мъртъвци. Според някои хронисти Авицена запазил за себе си хапчето за безсмъртие. 

Това е причината по-късно Гьоте да посвети голяма част от живота си на издирване на архивите на тези алхимици, за да повтори резултата им, но изглежда не му се е отдало.

При неопитагорееца Аполоний Тиански ситуацията е по-различна. За него има доста исторически догадки, че е живял в различни векове. Знае се, че е бил съвременник на Исус, но никъде не са открити автентични данни за смъртта му. Всъщност именно това е голямата загадка, тъй като животът му е бил добре документиран. Той е пътувал по Средиземноморието и авторът Робърт Грейвс в творбата си „Цар Исус“ цитира самия Аполоний, който твърдял, че познава Христос и дори е работел с него.

За последно е видян около 100-ната година след Христа

в района на Ефес, след което няма никакви исторически сведения дали е жив или мъртъв.

Още по-озадачаващи са информациите за хималайския светец Бабаджи. Смята се, че е роден през 203 г., но векове след това различни йоги описват срещите си с него. Сред тях са световноизвестни имена като Лахири Махасая, Шри Юктешвар Гири и Парамаханса Йогананда. Всички те разказват за появяванията му в един и същи образ в периода от 1865 до 1952 г. За последно свидетели твърдят, че са го видели през 1970 и през 1984 г.

Другият, за когото има писмени източници, че се е появявал в едно и също тяло през вековете, е пазителят на Светия Граал. Това е заможният евреин Йосиф Ариматейски, който с риск за живота си измолва тялото на Спасителя, сваля го от кръста и го полага в собствената си гробница. Шокиращото е, че

13 века по-късно апокрифи твърдят, че той отново се е върнал да живее в Ариматея.

Историята му също е прелюбопитна. Във Великобритания в хрониките на Гластънбъри може да се прочете как той след като бяга от затвора, се преселва там с цялата си 12-членна фамилия. Според монаха Джон от Гластънбъри – автор на хрониките – Йосиф носел със себе си и Светия Граал с кръвта на Исус.

Там Йосиф създава задруга от 12 отшелници, които нямали лидер, както бил заръчал Божият син.

През 600 г. св. Августин пътувал до града и бил възхитен от неземната му красота. Затова изпратил възторжено писмо до папа Григорий: „В западната част има остров с бликаща вода, с природна красота и в него е построена църква, но не от човешко изкуство, а от ръцете на Бога“.

Именно тази легенда за безсмъртния скитник евреин вдъхновила Йожен Сю да напише едноименния си роман, но освен него тя запалила интереса и на други майстори на перото. Сред тях са Гьоте, Александър Дюма-баща и Ханс-Кристиан Андерсен.

По същия начин вълнувал въображението и граф Сен Жермен, за когото има множество данни и писмени източници как се е появявал във вековете, споделяйки фантастични информации от бъдещето.

Неслучайно пруският крал Фридрих Велики отбелязва в мемоарите си –

„Графът е човек, който не умира.“

Подобни са и впечатленията на графиня Д’Адемар. Описвайки спомените си за кралица Мария-Антоанета, тя споменава, че два пъти се е срещала с графа. Първия път през 1743 г. и втория – 25 години по-късно.

Изумителното според графинята било, че той изглеждал по един и същия начин – най-много 45-годишен, с младежка кожа, тъмна чуплива коса и тъмни очи.

В спомените си Д’Адемар описва още по-странна случка. Тя става неволен свидетел как на прием Сен Жермен разговаря с твърде възрастната графиня Жержи. Тя учудена попитала графа възможно ли е да изглежда още по-млад от първия път, когато се срещнали преди половин век.

Загадъчният Сен Жермен не й отговорил, но вметнал, че въпреки годините паметта й е все така добра.

„Това се дължи на невероятния еликсир, който тогава ми дадохте“, усмихнала се графиня Жержи.

В мемоарите си камериерката на мадам Помпадур споменава, че това събитие предизвикало дълбок размисъл у високопоставената персона. Затова маркизата решила да го попита на един прием, но той й отговорил, че действително се познавали с графиня Жержи от много години. Тогава още по-изумена Помпадур го попитала:

„Означава ли това, че сте на над 100 години?“

„Това не е невъзможно, но не забравяйте, че възрастната дама може просто да говори безсмислици,“ усмихнал се той.

Тази тайнственост графът подсилвал още повече, когато споделял различни случки, станали преди хиляди години. Обяснявал почти с фотографска точност все едно е бил пряк очевидец.

Освен това знаел какво става зад кулисите на всички дворове в Европа.

Когато все пак нещо не могъл да си спомни, се обръщал към слугата си, а той тихо прошепвал, че му служи само от 500 години! Преди това със Сен Жермен бил неговият предшественик.

Според Помпадур ако не били невероятните му способности, той със сигурност щял да бъде класифициран като човек с психични отклонения. Но това било невъзможно – според нея той владеел абсолютно всички езици от древността до съвременността. Можел да прочете няколко страници и след това да изуми аудиторията, като ги разкаже дума по дума.

Паранормалните му способности обаче излизали извън всякакви рамки. Години преди Френската революция той предупредил какво точно ще се случи и как ще се опита да осуети обезглавяването на кралица Мария-Антоанета. Приятелите му били изумени, когато това пророчество се сбъднало и били свидетели как Сен Жермен не могъл да си намери място, че не е могъл абсолютно нищо да направи, за да спаси приятелката си.

Франц Грефер твърди в мемоарите си, че по време на някакво събиране погледът на Сен Жермен станал премрежен и той обявил, че спешно трябва да тръгне за Константинопол, след което да се върне във Великобритания. Трябвало

да помогне две изобретения да се появят през новото столетие –

влака и параходът.

На приятелите си той описал и какви нововъведения ще има през ХХ век. Според Сен Жермен хората тогава щели да научават всичко от една кутия, от която ще излиза говор и ще има движещи се картини. Че хората ще пътуват с машини, които приличат на метални птици.

Официално е съобщено, че благородникът умира в двореца на принц Карл Хесе през 1784 г., където с приятели провеждали тайни египетски ритуали и алхимични опити. Но никой не повярвал в смъртта му, защото след това продължили да го виждат на най-неочаквани места. Графиня Д’Адемар в спомените си твърди, че са разговаряли няколко години след мнимото му напускане на този свят. Граф Шальон през 1788 г. също описва една своя среща с необикновения Сен Жермен. Мадам Дьо Жанлис пък се кълне, че през 1821 г. го е видяла във Виена.

Мелхиседек също като Исус е смятан за един от безсмъртните. В Библията той е първосвещеникът, който посреща Аврам с хляб и вино след победата му над четиримата царе.

В свитъците от Мъртво море той е описан и като Архангел, идентичен или поне равен по ранг с архангел Михаил или с Принца на светлината.

Според Библията загадъчният Мелхиседек е свещеник и цар на Салим, но и цар на мира. Изрично е подчертано, че е безсмъртен, че няма родословие, баща или майка. Не е ясно кога е роден, а животът му няма край.

Изследователят на еврейски и семитски езици Алексей Юдицки се натъква на фрагмент от свитъците от Мъртво море, според който Мелхиседек е

спасителят от митичния злодей Белиал,

което е другото име на дявола и тъмнината.

Според някои автори има и легендарни герои, като крал Артур, неговия верен съветник Мерлин и Фридрих Барбароса, които също са се появявали в различни векове. Сред многото изследователи на темата са и Рип Ван Уинкъл и Томас Ример, които анализирайки древните хроники, стигат до извода, че няма как да са починали.

Дали тези личности наистина са живели векове наред в едни и същи тела, едва ли някога ще узнаем. Но със сигурност още в този век ще се сблъскаме с безсмъртието и суперрасата на Стивън Хокинг.

Да не пропуснем, че сегашните PCR-тестове са си едно ДНК-изследване. Как ли ще бъдат използвани по-нататък резултатите от тях?

Четете списание КОСМОС - винаги невероятни истории и пътешествия в историята и времето, конспирации, криминални загадки и ... още нещо.

При добрите разпространители.