Пергам или Пергамон най-вероятно е древното име на Перперикон. Това обяви археологът проф. Николай Овчаров при представянето на резултатите от тазгодишните археологически разкопки на скалния град. Според него хипотезата, която изказал още преди 20 години, вече се подкрепя както от мащабните археологически открития, така и от нови научни изследвания на антични географски карти.

В основата на теорията са трудовете на римския географ Клавдий Птолемей, живял през II век. В създадените по неговото съчинение „География" карти е отбелязан град с името Пергам или Пергамон, разположен в сърцето на Родопите. Според Овчаров местоположението му съвпада приблизително с района на средното течение на Арда.

„Преди 20 години, когато говорих за този град проучили само малка част от археологическия обект, припомни проф. Овчаров. По думите му днес разкопките вече са доказали, че Перперикон е бил огромен град и важен религиозен център, какъвто няма друг в Родопите.

Допълнителен аргумент в подкрепа на хипотезата идва от изследвания на специалисти от Техническия университет в Берлин, където работят върху приравняването на географските координати, използвани от Птолемей, към съвременната система. Последното им изследване отпреди три години поставя древния Пергамон в Източните Родопи, между Златоград и Кърджали.

Овчаров уточни, че античните карти допускат отклонения от 20-30 километра, но според него това не променя основния извод.

„Когато съчетаем археологическите данни с историческите и с това, което последно са открили в тази насока, можем категорично вече да кажем, че старото име на Перперикон е Пергам или Пергамон", заяви археологът. Той обясни, че названието означава укрепление или крепост и произлиза от хетско-лувийския език, откъдето е навлязло и в тракийския. Наличието на известния античен Пергамон в Мала Азия не противоречи на теорията, тъй като в древността много градове са носели еднакви имена.

Освен новите аргументи за древното име на Перперикон археолозите представиха и богатата колекция от находки, открити през приключващия сезон – от римската епоха до XIV век.

Сред най-ценните открития е бронзов енколпион – реликварий с изображение на Богородица Оранта, датиран от X – началото на XI век, времето на цар Самуил. Любопитното е, че двете му половини са намерени с разлика от месец и половина. Първо археолозите попаднали на задната част, а само дни преди приключването на разкопките открили и лицевата с изображението на Божията майка. Подобни реликварии са използвани за съхраняване на свети мощи и други християнски реликви.

Сред находките има и друг реликварий от XI–XII век, който предстои да бъде отворен и изследван.

От римската епоха са открити оброчна плочка от II–III век и изображение на Зевс с портретни черти. Намерени са също фибули от IV–V век, предмети от края на VI и началото на VII век, средновековни гривни, апликации и наушници от XIV век.

Според Овчаров находките потвърждават продължителното обитаване на скалния град през различните исторически епохи.

Археологът определи приключващия сезон като изключително успешен. По думите му през последните три години проучванията на Перперикон са напреднали значително благодарение на програмата за финансиране на приоритетни археологически обекти.