Утре, сряда 30ти септември, изпращаме Чарли.

В 12 часа на Седмочисленици, в 15 на софийските гробища.

Прекарахме аз 30, а Джеки над 50 години с него и неговото приятелство.

Много се смяхме. Най-често правехме това.

Много и спорехме. Доста Често правехме и това.

Като че ли доста време двамата с Джеки, без да го казват с думи, спореха кой е по-велик.

Не знам дали достигнахме до знанието кой !

Чарли ми даде незабравими години тук в София и на морето, а и двамата знаехме, че ако не бяха къщите в Странджа /естествено една до друга, естествено напълно запазени в историческия си вид/, та и двамата бяхме единодушни че нямаше да доживеем, ако не беше енергията и спокойствието на Странджа.

Но.... Чарли се отърва!

Отърва се от това да бъде определен и наказан като престъпник, какъвто се оказа, че май си е бил.

Чарли правеше смокинова ракия!!! Най-добрата на света.

Прекарваше всяка есен дълги часове на казана и в резултат на това, ние неговите приятели, пиехме на воля тази ракия. Ама на воля.

Той донасяше при всяко свое посещение поне по един литър от нея /сега разбирам че това е престъпление и че за последните 20 години дължа поне 20 000 евра на българската държава/, той подаряваше на своите приятели и обкръжение по бутилка-две от този неземен сок от смокини при всякакъв повод.

Да не говорим за количеството, което се изпиваше на неговите /техните с Ванчето/ празници и на импровизираните, но твърде чести странджански купони.

Но, Чарли ни напусна, преди да бъде обявен за престъпник за „разпространяване на смокинова ракия, собствено производство/ в особено големи мащаби/.

Скъпи Чарли, ти винаги налучкваш правилния момент, някак да се отървеш от санкциите на властта.

Но спомените от теб и твоето малко престъпление ще останат завинаги в нас.

Лек път с много ,много ,много обич!

(От фейсбук)