След падането на Троя корабите на Одисей порят през бури непознати морета. Един ден той и 12 от най-смелите му другари достигнали остров, където живеели циклопите - еднооки великани, които не признавали нито закони, нито гостоприемство. И там любопитството погубило моряците. Вместо веднага да отплават, царят на Итака решил да влезе в една огромна пещера.

Вътре имало овце, сирене и мляко. Приятелите му го молели да вземат храната и да избягат, но той поискал да види стопанина, за да получи дар като гост. Привечер обаче земята се разтърсила. В пещерата влязъл Полифем - синът на морския бог Посейдон. Той затворил входа с канара, която никой човек не би могъл да помръдне. Когато видял чужденците, не ги попитал кои са, а сграбчил двама от тях и ги изял. Одисей разбрал, че силата няма да ги спаси.

През нощта измислил план. Носел със себе си опияняващо вино, подарено му от жрец. Поднесъл го на циклопа. Полифем пил жадно и поискал да узнае името на госта си. „Казвам се Никой", отвърнал Одисей.

Опиянен, великанът заспал. Тогава Омировият герой и другарите му нагорещили огромен дървен кол и го забили в единственото му око. Полифем изревал така страшно, че другите циклопи се събрали отвън. „Кой те убива?", викали те. „Никой ме убива! Никой!", крещял ослепеният великан. Чули това, те решили, че боговете са го наказали, и си тръгнали. На сутринта ослепеният Полифем седнал на входа и опипвал гърбовете на овцете, за да не избягат чрез тях натрапниците му. Но Одисей вързал всеки свой другар под корема на по един овен, а сам се хванал за вълната на най-големия. Така се измъкнали незабелязано от пещерата.

Когато корабът вече се отдалечавал и гордостта на Одисей започнала да надделява над предпазливостта, той изрекъл: „Аз съм Одисей, син на Лаерт, царят на Итака".

Тогава Полифем вдигнал ръце към морето и се помолил на баща си Посейдон: „Нека той никога да не се завърне у дома. А ако му е писано да се върне, нека го направи късно, сам и след безброй страдания".

И именно тази прокоба след срещата с Полифем е в основата на всички по-късни изпитания на митичния герой, който вместо за броени дни, изминава за цели 10 години разстоянието от Троя до Итака. Губи всичките 600 моряци от своите 12 кораба и преживява нечовешки изпитания, невероятни сблъсъци с природата, с шестглави чудовища, великани канибали, опасни племена и магьосници.

Точно оцеляването в тези препятствия между реалния живот и света на боговете, което Одисей постига с ум и хитрост, вместо със сила, ражда мита на западната цивилизация. Това пътешествие е най-малко екстремен текст за физическо оцеляване. То е пътят на царя на Итака към себе си - борбата с изкушенията, смирението и трансформацията.

И днес, когато впечатляващата филмова адаптация на тази история от режисьора Кристофър Нолан прави Одисей още по-популярен, особено за младата публика, отново възниква фундаменталният въпрос - съществувал ли е в действителност царят на Итака и стъпвал ли е наистина някога по тази земя?

* Повече по темата четете в брой 8 на списание "Космос".