Коварна комбинация урочаса десните президенти

Има някаква черна магия върху президентските избори. Защо ги печелят все хора откъм гузната БСП, а честните и проверени сини десни кандидати повече от четвърт век не могат да се докопат до балотажа дори?

Последният честен върховен съдия (Лозан Панов) взе едва 3,68 на сто от вота през 2021 г. Преди него Трайчо Трайков - 5,87%, преди него Румен Христов - 1,98%, а предшественикът му Неделчо Беронов през 2006 г. бе трети с 9,8%, но и това скромно постижение се дължеше на инерцията от 90-те. Като партии сините вземат 2, 3, 4 пъти повече, а като конкретен човек са безпомощни. Защо е така?

Сега внимателно, аз искам да помогна, а не да обиждам. Първо четете, после ругайте. Типажът на десните кандидат- президенти е идеален – проверени, компетентни,

умерени във всяко отношение финансисти

или адвокати, диаметралната противоположност на една Ваня Григорова например. Обаче синият електорат, комуто е вменено, че е дясна консерва, все нещо друго търси.

Странно. Като иска оставки, синият младеж се вдъхновява до червено, а

като трябва да гласува за десен президент, се охлажда под нулата

Мине – не мине месец и “десният” електорат излиза на жълтите павета, за да уволнява кого ли не – прокурори, полицаи, шефа на футболния съюз, изобщо цялата държава да си хвърля оставките, но най-вече Борисов и Пеевски. И обратното - червения пишман социалист никакъв го няма на паветата, доволен-недоволен, той си гледа бабата.

Защо тези хора са си разменили ролите?

По света тъкмо десният човек е възрастен, улегнал и рационален, той сляпо вярва, че две и две е четири. Следователно сега той би трябвало да приеме предложението на ГЕРБ за общ президентски кандидат, защото това гарантира двуцифрен резултат и балотаж. И още нещо, в случай на провал сините ще имат кого да винят.

Десните лидери могат да смятат, но електоратът им отказва. Той дава сигнали, че ако лидерите отново се прегърнат с олигархията, дори да е в строгите рамки на точните сметки, ще тръгне пак за гъби и няма да се върне. Да си спомним, че при правителството на Кирил Петков този електорат преспокойно си съжителстваше в коалиция с БСП – но дойде ли на власт техният партньор в Европейската народна партия, те излизат на паветата. Помните ли как застанаха зад Мая Манолова и за малко да я изберат за столичен кмет?

Признаците за подменена идентичност са очевидни В Брюксел ДБ и ГЕРБ са от едно семейство и си делят десертите, а в България не се познават и си ръмжат.

Глобално те са брат и сестра, локално са куче и котка.

Дали не е защото в Брюксел са на 2000 километра от електората си?

Аз още от 90-те години пиша, че на синята и червената партия у нас са им разменени идеологиите, но разминаването расте и се натрупва. Подмяна очевидно има, но как стана тя? Тъй като това е вестник, а не тритомник, ето най-орязаната версия.

През лятото на 1991 г. 39 сини депутати във Великото народно събрание излязоха в градинката, обявиха гладна стачка и отказаха да подпишат конституцията. И докато останалите 105 дебатираха вътре по текстовете, гладуващите им направиха преврат в Националния координационен съвет на СДС.

Как стана превратът ли?

В онова СДС големите партии бяха все леви

Например БЗНС-то на Милан Дренчев имаше между 140 000 и 200 000 членове, социалдемократите на Петър Дертлиев – около 100 000, Зелените на Каракачанов – около 15 хиляди, и т. н.

И обратното, десните, непримиримо антикомунистически партийки, бяха мънички, с по 1000- 2000 членове. Мънички, но повече на брой – така Луканов ги вкара още като създаваше СДС, а после така ги подреди на Кръглата маса. В НКС на СДС всяка партия имаше еднакво право на глас, независимо дали е голяма, или малка.

Така малките, но десни партийки решиха, че който подпише конституцията, да се маха от СДС. И с това прогониха представителите на около 80 на сто от общата членска маса. Във Великото народно събрание от 144 сини депутати общо 105 подписаха конституцията и бяха изритани, а 39 отказаха да подпишат и овладяха централата и символите на СДС. (https://www.omda.bg/public/arhiv/klubat/spisak_deputati_sds_pri_podpisvane_konstitutsiyata.htm)

Има доста свидетелства и улики, че

зад преврата на 39-те стои мъдрото ръководство на Андрей Луканов,

тогавашният силен човек в БСП. По късно, с отварянето на досиетата лъсна, че поне десетина от 39-те са имали други ангажименти, но тъкмо те най-енергично размахваха синята метла. Безспорно имаше честни и убедени, но на тях пък им липсваше елементарно понятие що е то демокрация. За тях демокрация бе да се борят с призрака на комунизма, който точно това искаше от тях.

Защо му бе на Луканов да разцепва СДС и да му обръща ориентацията от лява към дясна?

Защото на последвалите парламентарни избори СДС – движение загуби поне 10 на сто от гласовете. Това спаси БСП от погром, принуди СДС да се коалира с Доган и да катастрофира само година по-късно. Ловка и ефектна комбинация.

Но по-голямата цел на Луканов и хората около него беше приватизацията на България от нейния червен стопански елит. За целта бе особено важно да няма силна лява опозиция, каквато вече се очертаваше да бъде СДС преди преврата на 39-те. Представяте ли си едно СДС, водено от Петър Дертлиев, да спечели 131 мандата на изборите през есента на 1991 година? Край на придобивките! На стопанския елит бе нужна дясна опозиция, която да прегърне ултрадесния план Ран-Ът. Да вярва, че щом нещо е дясно, значи е от Бога и не подлежи на съмнение.

БСП не представляваше никаква опасност, но виж, Дертлиев и Дренчев имаха закалени в борбата и в затворите леви инстинкти. И червеният стопански елит предприе стандартния политически инженеринг – елиминирай харизматичните вождове, насочвай останалите в задънена улица, сменяй им чипа, разделяй и владей. Точно това елитът прави навсякъде по света, хиляди томове са изписани как се прави, какво остава за малка и наивна България?

Както казах, това е много кратката версия.

Междувременно се включиха професионалните идеолози и чуждите фондации,

които се заеха да създават правилната интелигенция и да учат ужким “десните” на неолиберализъм, християндемократизъм, джендърконсерватизъм и какво ли още не. И най-веселото е, че за целта наеха тукашните бивши преподаватели по научен комунизъм. Един даже скочи да ме опровергава, за което съм му благодарен, тъй като в старанието си се оплета и потвърди моята теза – градските десни се държат като леви. Дали не са такива?

Ето защо синьодесните така и не могат да приемат кандидата си за президент, то се случва на подсъзнателно равнище. На тях им трябва народен вожд, а получават костюмар. Ето защо сега България е страната с най-висока степен на неравенство в цяла Европа, а плоският данък, който помпа това неравенство, дойде пак от псевдосоциалистите – обратната страна на същата подмяна.

А как могат електоратите най-сетне да намерят себе си? Много просто – ако си избираме депутатите така, както си избираме президентите - мажоритарно. Тогава мъглата се разсейва и виждаме живия политик.