Днес се навършват 48 години от атентата срещу българския писател, журналист и дисидент Георги Марков. На 7 септември 1978 г. той е прострелян с миниатюрна сачма, изстреляна с чадър. На рождения ден на Тодор Живков писателят върви по моста Ватерло в Лондон, усеща убождане в крака и вижда човек, който си изпуска чадъра. Смята се, че отровата в под двумилиметровата сачма, намерена в тялото му, е рицин и КГБ е подсигурило технически така нареченото „остро мероприятие" на Държавна сигурност.

 На следващата година вдовицата му и по-големият му брат разказват пред Би Би Си, че са били предупредени за подготвяното убийство месеци по-рано – от анонимен мъж.

„Той усетил убождане в бедрото. Обърнал се и видял мъж зад себе си, който се извинил и изпуснал чадъра." Така Анабел Маркова описва случилото се с нейния съпруг Георги. 

На 7 септември 1978 г. 49-годишният Марков чакал автобус на спирка на моста Ватерло в централен Лондон, когато бил прободен с чадър. Четири дни по-късно той починал в болница, като първоначално лекарите поставили диагноза кръвно отравяне. Скоро обаче детективите разбрали, че става дума за политическо убийство, извършено по изключително сложен метод, използван и срещу друг български емигрант.

Вдовицата и по-големият брат на Марков разказват през 1979 г., че анонимен мъж ги предупредил за план за отравянето му месеци преди смъртта му.

Интервюта с бившия ръководител на екип на КГБ за убийства и с бивш полковник от българските тайни служби, които тогава за първи път говорят публично, сочат, че покушението е било одобрено на най-високите нива на българската и съветската власт.

„Рицинът никога преди не е бил използван за убийство във Великобритания"

В дните след смъртта на Марков британското антитерористично звено открива улика, която убеждава разследващите, че той е станал жертва на уникален заговор за убийство.

„В криминалистичната лаборатория на Скотланд Ярд главният научен експерт изследва миниатюрен метален предмет, открит в бедрото на Марков", разказва репортерът на Би Би Си Майкъл Кокеръл.

„Под микроскопа се виждаше, че предметът представлява изключително сложна сачма, не по-голяма от глава на топлийка. В нея имаше четири миниатюрни отвора, за които съдебните експерти бяха убедени, че са съдържали нищожно малко количество смъртоносна отрова", добавя той. 

Според разследването решението за убийството на Марков е било взето на най-високо политическо ниво в България

Учените от „Портън Даун" – строго секретното британско военноизследователско звено за химическа и биологична война – смятат, че Марков е бил убит с изключително смъртоносния токсин рицин. Според Би Би Си дотогава той никога не е бил използван за убийство във Великобритания.

Оказва се, че друг български емигрант вероятно е бил атакуван по сходен начин 10 дни преди Марков да бъде прободен. Владимир Костов усетил остра болка в гърба, докато излизал от парижкото метро със съпругата си. Вдигнал висока температура за три дни, но се възстановил. След като научава за смъртта на Марков, Костов се подлага на рентгенова снимка на гърба. Тя показва наличието на малък метален предмет. В парижка клиника хирург го оперира в присъствието на френски полицай, облечен с хирургическа маска и престилка.

„Хирургът трябваше да бъде изключително внимателен. Той извади металната сачма, без изобщо да я докосва", разказва Костов.

След това тя е предадена на инспектор от Скотланд Ярд и е транспортирана до Англия за анализ. С помощта на мощен сканиращ електронен микроскоп металурзите на Скотланд Ярд анализират сачмата, извадена от гърба на Костов, и установяват, че тя е идентична с тази, открита в тялото на Марков.

„И двете сачми тежаха абсолютно еднакво", казва Кокеръл. „Отворите бяха на едни и същи места, а и двете бяха изработени от рядка сплав от платина и иридий, която човешкото тяло не отхвърля", добавя Кокеръл. 

Токсиколозите от „Портън Даун" откриват антитела срещу рицин в тъканите на Костов и заключават, че той е оцелял, защото в сачмата е имало недостатъчно количество отрова. Изключително сложният метод, както и доказателствата за координирани атаки, убеждават Скотланд Ярд, че зад убийството на Марков стои тайна държавна служба.

Марков беше известен у нас като писател и драматург. Той бяга от комунистическа България през 1969 г. След като се установява във Великобритания, той се превръща в един от най-отявлените критици на българското правителство. Работи за Световната служба на Би Би Си, както и за „Радио Свободна Европа" – финансирана от американското правителство медия.

Анабел Маркова разказва, че семейството е получило предупреждения за подготвяното убийство. По думите ѝ мъж се свързал с Георги през май 1978 г.

„Говориха на български цялата вечер. От време на време Георги се обръщаше към мен и казваше на английски: „Това, което този човек ми разказва, е невероятно." Според Анабел анонимният мъж казал, че решението за убийството му е взето на най-високо политическо ниво в България заради острите предавания, които Марков правел за „Радио Свободна Европа".

След преместването си във Великобритания Марков остава известен в България благодарение на предаванията си по „Радио Свободна Европа". В тях той всяка седмица разказва какъв е животът на хората по най-високите етажи на българската власт.

Едно от предаванията му се казва „Живот зад завесите" – препратка към малките завески отстрани и отзад на официалните черни мерцедеси

Марков представя клюкарски, но унищожителен портрет на злоупотребата с абсолютната власт, като разказва за шуробаджанащина, финансови злоупотреби и корупция.

Българското правителство официално отрича предаванията на Марков да оказват влияние. Би Би Си обаче установява, че тогавашният български държавен глава Тодор Живков реагира особено остро на поредица от негови предавания, озаглавена „Моите срещи с Тодор Живков".

„Чували сме, че той е бил страшно ядосан от разказите на Марков за срещите им", казва българският журналист от „Радио Свободна Европа" Кирил Панов.

„Марков говореше за неща, които бяха, така да се каже, табу в България – неща, за които режимът предпочиташе да не се говори и обществото да не знае", добавя той. 

Живков управлява България от 1956 г. и поддържа изключително близки отношения със Съветския съюз.

Той описва връзката между двете страни като „два бели дроба в едно тяло", захранвани от един и същ кръвен поток.

Експерти смятат, че Съветският съюз трябва да е бил замесен в убийството на Марков. Стефан Свердлов, полковник от българската Държавна сигурност, който дезертира на Запад през 1971 г., казва през 1979 г.: „Всеки отдел на Държавна сигурност се контролира от съветски съветник от КГБ, понякога наричан „чичо", който докладва директно на Москва. Немислимо е това да е било извършено без руснаците да знаят."

Според бившия ръководител на екип за убийства на КГБ методът също сочи към съветско участие.

„Техниката е... почти абсурдно сложна", казва Николай Хохлов. „Това ми показва, че офицерите, планирали операцията, са се опитвали да угодят на някого на най-високо ниво", добавя той.  Смъртоносното нападение срещу Марков е извършено именно на рождения ден на Тодор Живков.

След разпадането на Съветския съюз става ясно, че КГБ е разработил чадър, способен да изстрелва рицинови сачми в тялото на жертвата. По-късно двама бивши офицери от КГБ, дезертирали на Запад, заявяват, че организацията е помогнала за убийството, макар че самото покушение е било извършено от италиански престъпник с кодово име „Пикадили".

Никой никога не е бил обвинен за убийството на Марков

 България прекратява разследването през 2013 г. поради липса на заподозрени, но във Великобритания случаят остава открит.

За Съветите убийството е имало и друг ефект, освен физическото ликвидиране на Марков, обяснява бившият офицер от КГБ Хохлов пред Би Би Си през 1979 г.

Според него покушението е трябвало да има огромно психологическо въздействие върху дисидентите, намиращи се извън страните от комунистическия блок.

„Страхът, че не са защитени от разстоянието, че не са защитени от системите за сигурност на Запада", казва той. И допълва: „Действието е като да се приближиш до някого и да прошепнеш в ухото му: „Можем да стигнем до теб по всяко време. Можем да те убием.""