Ако не беше 6 септември 1885 г. Алеко нямаше да може да разказва как Бай Ганьо си разнася розовото масло насам-натам, защото то щеше да е в Османската империя

- Ваши колеги историци окачествяват Деня на Съединението 6 септември като свещена дата. Кое придава на този ден исторически блясък, г-н Стоянов?

- Най-вече фактът, че това е може би едно от малкото големи постижения на нашия народ, които сме си извоювали абсолютно сами въпреки волята на Великите сили, въпреки голямата доза нерешителност у самото българско общество по това време, особено сред русофилските кръгове на интелектуалците.

България се противопоставя на най-големите държави в света, при това по-малко от десетилетие, откакто е свободна, а в този момент изобщо не е и независима. Затова Съединението е сред най-светлите примери за силата на народа ни и за това, че когато си постави цел, може да я постигне.

- Всъщност как се стига до идеята за Съединението?

- Идеята за Съединението се поражда още през лятото на 1878 г., след Берлинския договор, когато става ясно, че българските земи ще бъдат разделени и голямата част от тях върнати на Османската империя.

Фактът, че Източна Румелия все пак е отделена като провинция със специален статут, дава някакви надежди, че тази територия може да бъде присъединена и по друг начин, а не чрез директен конфликт. Още идвайки към България,

самият Александър Батенберг обещава, че ще работи за Съединението на всяка цена

Опити да се предприемат стъпки в тази посока се правят още през 1880 г., но тогава правилно е преценено, че от дипломатическа гледна точка е неизгодно, и идеята е отхвърлена.

Впоследствие развалянето на българо-руските отношения и сривът в доверието към княза го провокират отново да изведе на преден план идеята за съединение, която би му донесла голяма PR победа и би го върнала обратно в сърцата на българите. Така се стига и до придвижване на нещата през 1885 година.

През февруари започва целенасочена организация от българските революционни среди начело със Захари Стоянов. БТЦРК влизат в преговори с княза и той подкрепя идеята.

Когато Съединението е обявено, всички Велики сили са против него, подозирайки, че това е руски план. Самата Русия обаче е абсолютно неподготвена за такъв развой.

Няколко дни по-късно първата велика сила - Великобритания, застава твърдо на българска страна, виждайки в това ход против интересите на Русия.

След Освобождението руската външна политика цели да превърне България в техен агент на Балканите, нещо като тяхна малка версия, която те да дирижират, както намерят за добре. Подкрепяйки Съединението англичаните виждат в това възможност да вбият клин в руския монопол върху българската политика и да отделят България от руската сфера. Тогава британският министър-председател казва: "Ако успеем, между османските територии и Русия ще се появи нова санитарна зона, тъй като България ще се превърне в буфер пред руските интереси на Балканите, а не в средство за тяхното реализиране."

- Каква е ролята на генерал-губернатора на Източна Румелия Гаврил Кръстевич в осъществяване Съединението, за когото не знаем почти нищо?

- Гаврил Кръстевич е един от големите дейци на Българското възраждане, юрист, доста тясно свързан с висшите етажи в Османската империя, личен приятел на рода Богориди. Алеко Богориди, който е правнук на Софроний Врачански, е бил генерал-губернатор на Източна Румелия, а Кръстевич - негов първи секретар. Така че той участва в управлението на Румелия още преди да го изберат на поста след изтичането на мандата на Алеко Богориди. И е напълно наясно какво се случва в Румелия. А там кипи уж тайна революционна дейност, която обаче става явна чрез вестника, който издават и разпространяват във всички градове, включително и столицата Пловдив, и не е спрян.

Гаврил Кръстевич прави всичко възможно да улесни Съединението

Когато е арестуван и отстранен, той категорично отказва да се позове на правото си да повика османски войски за въдворяване на ред в провинцията. Така Източна Румелия остава извън възможността за османска окупация. Едно от нещата, които малко се знаят за него, е, че изиграва кардинална роля в създаването на Българската екзархия - изготвя проекта за нейното обособяване, създаване, функции. От юридическа гледна точка е ключова фигура за крайния етап на Българското възраждане и следосвобожденския период. За жалост, е подценяван човек, може би защото е от онези възрожденци, които смятат, че чрез по-мирно взаимодействие с османските власти могат да се постигнат по-добри резултати, отколкото с революционна борба. А на такива в историята ни се гледа с известно пренебрежение и яд. Но за него правилният подход е бил да се действа не с насилие, а със закони и дипломатичност.

- Защо членовете на управляващата Народна партия в Източна Румелия, в чиито редици са били Иван Вазов, Михаил Маджаров, Константин Величков, в началото са подкрепяли Съединението, а след това стават лъжесъединисти?

- Появяват се на политическата сцена на Източна Румелия с обещанието да се борят за Съединението, но когато се очертава то да се случи реално, се обявяват против него. Тази тяхна позиция е свързана, от една страна, с убеждението, че Съединението без подкрепата и съгласието на Русия е грешно. Тоест,

докато руснаците не ни кажат, че може, ние трябва да седим и да си кротуваме

- това е логиката им. Но те довеждат нещата малко по-далече, защото се подписват под един махзар (документ, който е като прошение до султана), в който настояват Османската империя да вкара войски в Румелия и да спре Съединението. Впоследствие тези хора ще пратят през 1886 г. още едно съобщение до руския император с идеята за руска окупация в България, в случай че не се подчини на Берлинския договор и не се откаже от Съединението. Това става по времето, когато Александър Батенберг е свален от деветоавгустовския преврат и последвалите събития. Така че тук не става въпрос просто за идеологическа промяна, а за антибългарски действия, мотивирани от убеждението им, че Русия знае най-добре. В този смисъл тук говорим за трайна русофилска антибългарска политика.

Освен това, тези хора осъзнават, че ако до този момент са имали водеща роля на политици в Румелия, при сливане с княжеството политическата им кариера отива на кино, защото ще трябва да се влеят в редиците на партиите в княжеството, където те нямат добре изградени позиции. За тях това означава да изпаднат от първа лига, а това никак не ги блазни.

- От тях ли тръгва разделението между русофили и русофоби след Съединението? Каква е ролята на Русия в тоя процес?

- Да, реално с акта на Съединението започва борбата между русофили и русофоби в България, която в следващите месеци се задълбочава и е свързана с нежеланието на руснаците да възприемат княз Батенберг като законен български владетел. Т.нар. лъжесъединисти се вкопчват в борбата за отстраняването му и кризата се задълбочава. Русия, естествено, е обидена, че българите са посмели да действат без нейното съгласие и позволение. И фактически с всеки следващ месец нещата стават по-зле. В началото на есента на 1885 г. Русия отзовава всичките си военни в България, а те са заемали важни роли във функционирането на българската армия, включително и военният ни министър е бил руснак. И се е избирал от руския император, а не от българския княз. Това обезглавяване на армията ни от командни кадри с опит е опасно. Когато Русия отзовава своите офицери, в Санкт Петербург вече са наясно, че е много вероятно Сърбия да нападне България. Идеята е България да се окаже в ситуация да се моли за милост Русия да я спаси и отново, паднали на колене, да молим големия брат да ни закриля и да се намеси в наша полза. Което не се случва.

- С какво Сръбско-българската война допринася за нашата независимост?

- Справяме се със сръбските си опоненти без чужди офицери в армията си. Разгромяваме ги напълно, нахлуваме дълбоко в сръбска територия, което пък провокира намесата и на Австро-Унгария. На практика българите доказват, че могат да се бият за своето Съединение. При обявяването на война от Сърбия на България има момент, в който

османците предлагат да ни изпратят в подкрепление османски войски, което българите отказват

Това е много успешен PR ход, с който печелим общественото мнение в Европа и който вдига акциите на България пред международната публика.Това оказва влияние върху европейските монархии, тъй като по това време вече повечето от тях в Европа са конституционни, тоест имат парламенти и волята на гласоподавателите има значение. А министър-председателите, които обикновено се избират в резултат от избори, а не се назначават директно от държавния глава, са длъжни да се съобразяват с рейтингите и с обществените нагласи.

Печатът също помага доста, а хората обичат победители. България е разглеждана като малък селски народ, който изведнъж се е вдигнал и “Вижте какво постигнаха”. Затова тази победа е ключова от всякаква гледна точка.

- Какво трябва да знаем за връзката между 6-и и 22-и септември и ефекта от тях?

- Накратко: България увеличава територията си с 1/3, населението си с 1/3, икономиката ѝ се увеличава значително.

Достатъчно е само да кажем, че легендарните по това време български тютюни и розово масло се произвеждат в Източна Румелия, а не в Княжество България.

Така че добавяме плодородните тракийски територии. Най-малкото Алеко нямаше да може да разказва как Бай Ганьо си разнася розовото масло насам-натам, защото то щеше да е в Османската империя. Освен това придобиваме ново голямо пристанище в лицето на Бургас, обработваеми площи, природни ресурси, които са важни в тази епоха на индустриализация,

придобиваме също влаковите линии,

които минават през тези територии, тъй като в княжеството все още няма реално изградена влакова мрежа.

Тоест от гледна точка на инфраструктура, икономика, селско стопанство, население, данъкоплатци, каквото се сетите, абсолютно всичко нараства стремглаво след Съединението. По-късно, към началото на ХХ век, това ще помогне на България да настигне всички останали балкански държави, които са свободни няколко десетилетия по-рано, а Румъния на практика никога не е била под османска власт.

В този смисъл двете дати - 6 и 22 септември, ни дават летящ старт, с който да превъзмогнем всички негативи, които България има от това, че е васална и не е напълно освободена. Връзката с независимостта идва и от официалното признаване на Румелия като интегрална част от българската държава. Така обявяването на Независимостта на 22 септември завършва процеса на Съединението.

- Как кореспондира ситуацията, в която днешна България се намира, с онзи период, за който говорихме?

- Когато България не търси позволения от когото и да било и защитава националния си интерес, тогава нещата се получават по най-добрия възможен начин. Както е видно и тогава, и сега, надеждата ни за крила и за развитие напред идва от подкрепата на Европа, а не от подкрепата на Русия. Така че в тази посока трябва да продължим да работим, следвайки уроците и поуките, които нашите деди са ни предали, вече близо 140 години оттогава.