Няма как да станем единни с другите европейски народи, преди самите ние да бъдем единни като нация

Съединението на Княжество България и Източна Румелия е сред най-припознаваните от политици и общественици събития от новата история на България. Обвито е с ореола на една мирна революция - на акция, подкрепена от целия народ. Това го превръща в траен исторически знак в условията на несигурни, кризисни времена. Няма страница от нашата история след 1885 г., в която опитът и поуките от Съединението да не присъстват.

Решенията на Берлинския конгрес през лятото на 1878 г. разтърсват из основи българското общество. Идеята за народното единство обхваща

целия народ, който остава съпричастен със съдбата на братята

в Македония и Тракия. Несъмнено през тези години сред българските политически кръгове има едно интуитивно съгласие, продиктувано от потребностите на отечеството. Така обществеността, отделните партийни дейци и формации успяват не само да преодолеят острите си вътрешни противоречия и личната си неприязън, но и да осъществят едно единодействие, рядко срещано в новата ни история. През следващите шест години са предприети въоръжени и дипломатически опити за обединение, но те се сблъскват с непреодолимата воля на Великите сили в защита на наложеното статукво. Става ясно, че пътят към съединението минава през изграждането на автономната област Източна Румелия като втора българска държава. Нейните жители само за седем години умножават трупаното с поколения богатство и успяват да създадат една държава с фактически двукамарен парламент, с отлична администрация, която се намира в ръцете на образовани българи. Една свободна държава с конституционен режим, която в европейската преса определят като “държавата сестра на княжеството”, като

“Южна България” или “Тракийската България”

Пловдив събира духовния елит и както много често дотогава, в трудни моменти за народа ни, поставя новото начало в неговото историческо развитие. 

Тук опиянението от свободата и делничните грижи не могат да заличат спомена от героичните борби през Възраждането и завещания от миналото национален идеал. Старите дейци от епохата на националноосвободителното движение пренасят във времето най-светлите идеали на Апостола на свободата. Като него те създават организация, която да вдигне целия народ, за да се освободим сами, а не да чакаме някой друг да ни поднася свободата “на тепсия”. Иван Андонов най-точно разкрива веруюто на апостолите на Съединението: “Българино! На никого да не се надяваш, че ще ти помогне за твоето обединение, от никого да не очакваш помощ, а просто облегни се на своите мишци и сам разрешавай своята съдба”. 

Революциите се замислят от романтиците и събраните в Пловдив революционни дейци издигат знамето на Съединението. В началото на февруари 1885 г. те създават Българския таен централен революционен комитет и приемат неизбежността на насилствената революция. Подготовката на Съединението прилича на народния кипеж преди Априлското въстание. В създадените по села и градове комитети се включват свещеници и учители, опълченци, млади офицери. Всяка революция, която не е станала в морала и идеите, е обречена на провал. По думите на народния поет Иван Вазов “Съединението не можеше да не бъде успешно, защото най-напред беше извършено в умовете и сърцата на всички българи”.

Ние се гордеем не само с романтизма на нашите предци, с тяхното дръзновение в преследването на великата цел, но и с мъдростта им. Дейците на Съединението “вътре” в Източна Румелия начело със Захари Стоянов успяват да видят пролуките в дипломатическите отношения между Великите сили. Най-големият исторически капитал в техните действия си остава еволюционната практика на предварителната подготовка, чувството за исторически момент, за съотношението на силите, за умереност в исканията. През лятото на 1885 година връзка със съзаклятието установяват и офицерите от Пловдивския гарнизон начело с майорите Данаил Николаев, Сава Муткуров и Райчо Николов.Заедно със своите войници те остават верни на клетвата пред майка България. За подготовката са информирани българският княз Александър Първи, председателят на Народното събрание Стефан Стамболов и министър-председателят Петко Каравелов. Трябва да отбележим и

опазването на тайната на конспирацията до

самия ден 6 септември 1885 г. И така, както Левски проявява своята изключителна скромност и заявява, че не иска власт и постове след Освобождението, след 6 септември 1885 г. апостолите на Съединението, с чувството, че са свършили своята историческа мисия, се оттеглят с достойнство от горещата сцена на събитията. В създаденото в Пловдив Временно правителство влизат представители на двете политически партии, военните дейци, кметът на Пловдив, видни обществени дейци. Когато разгръщаме документите от това време, ни поразява искреността, честността и скромността на дейците по Съединението.

В средата на октомври 1885 г. им задават въпрос, колко са разходите на комитета и неговите сътрудници по подготовката на Съединението? Те отговарят простичко и подготвят една разписка с краткия текст: “460 турски лири, означени за покриване разноските, направени от нас и агентите на комитета по приготовление и удовлетворение на преврата на 6 септември 1885г.”. Отдолу стоят подписите за получената сума на Захари Стоянов, Димитър Ризов, Иван Андонов, Иван Стоянович и Коста Паница.

Защитата на Съединението става съдба на най-достойните държавни мъже и младите български капитани, които след предателското оттегляне на чуждите офицери, поемат командването на армията. 

И Бог е на страната на святото дело. А българите от двете страни на Балкана подкрепят от душа и сърце своето Съединение. Романтичният порив обхваща всички и на призива на Временното правителство в Пловдив се отзовават резервистите и доброволците, кои въоръжени с мартинки, кои с берданки, всички препасани с патрондаши, с накривени и

украсени с лъвчета калпаци, пеейки “Шуми Марица” се отправят към южната граница,

където се вдигат укрепления като по чудо. Предварителната подготовка на Княжество България проличава и от фактите, че само за седмица неговата армия успява да се дислоцира на границата с Османската империя, а Народното събрание в София гласува необходимия кредит от 25 милиона лева – спестени пари през предишните години, когато всички други европейски държави живеят на кредит. Урокът от тази история, случила се преди 141 години е, че няма как да станем единни с другите европейски народи, преди самите ние да бъдем единни като нация. Защото

навсякъде по света уважават можещите, знаещите, образованите народи, които сами коват бъднините на своята родина

Защото най-напред трябва да бъдеш значим сам за себе си, а след това харесван или одобряван от другите. За жалост уроците на Съединението не бяха научени и от европейските политици. Съединението разби идеята за изкуствено създадените държави и етноси, като захвърли на бунището на историята Румелия и румелийците, само седем години след тяхното раждане. Този ненаучен урок доведе до огромните социални и политически експерименти и последвалите кръвопролития през ХХ век.