Веднъж в Англия се запознах с водещия на предаването “Нюз найт 2” по Би Би Си Джеръми Паксман, по-късно той дойде в България. Тогава обаче още не го знаехме тук. Харесах предаването му и направих интервю с него. Попитах колко души го гледат, той каза: “Един милион”. “Колко, 1 милион в цяла Англия, че мен в България ме гледат няколко милиона”, казах му тогава. Пък и телевизията беше една. “Важното е, че ме гледа този милион, който управлява държавата”, отговори ми той.

Това е един от десетките професионални спомени на Иван Гарелов - легендарния водещ на авторитетното и до днес публицистично предаване “Панорама” по БНТ. Той обаче го разказва преди време пред “24 часа”, когато вече не е в обществената телевизия, но е напът да прави нова публицистика под името “Оригиналът” в частната ТВ7 (и нея вече я няма).

Легендарният журналист си отиде на 81-годишна възраст на 3 септември 2024 г. след тежка черепна травма и кръвоизлив в мозъка, получени след падане в курорта Свети Влас през юли. Той бе транспортиран до “Пирогов”, където повече от месец бе в кома, а лекарите в реанимацията на най-голямата спешна болница се бориха да спасят живота му.

В продължение на десетилетия Иван Гарелов посвети живота си на телевизията. Истината е, че и той като английския си колега Джеръми Паксман - независимо къде е студиото му, винаги е гледан от хората, които влияят на общественото мнение. Не го е приемал като самоцел, а като описание на професията си като журналист: Трябва да постигнем това - да ни гледат всички, които мислят за държавата, искат да направят нещо за нея и имат възможности - дали са хора на бизнеса, на политиката, на журналистиката, няма значение. Ако те ни гледат, публиката ще се разшири, защото българинът е много любознателен.

Това за Гарелов е смисълът на политическата журналистика. Със знаменитата си фраза “Часът и мястото на срещата са известни” той я прави

всеки петък в 21 ч 21 години по БНТ,

заради което получава от зрителите заслужения етикет “Мистър Панорама”. Остава си с него до края на живота, независимо че в кариерата си сменя телевизиите, дори и жанра - в един момент е водещ на играта “Вот на доверие” по Би Ти Ви, продуцирана от Слави Трифонов и компанията му “Седем осми”. Случвало се е да смени и амплоато, но ако го направи, винаги е усещал липсата на журналистиката.

Малко известен е фактът, че когато напуска Нова тв - там за една година е шеф на новините и актуалните предавания, работи за кратко време към здравната каса. От желание да работя журналистика бях една година в малкото радио “Нет” на Виза Недялкова безплатно. По-късно получавах покани от други телевизии, но не ме удовлетворяваха, някои поставяха политически или финансови условия, разказва Гарелов. Никога не ги приема, подписва само договори, в които присъства твърдата уговорка, че ще има свободата да изразява своето мнение и че няма да му се бъркат. Знае си цената и старателно се опитва да поддържа реномето си сред многото политически предавания, които се нарояват постепенно по телевизията. Струва ми се, че има общо падане на равнището. Повечето се занимават с дребната клюка на деня, с реплики, губят се перспективата, погледът към тенденцията. В същото време забелязва и промяна в гостите, свикнали да говорят в студиото по половин час. Едно време в “Панорама” ги натисках да говорят по 5 минути, ако станат 7-8, вече е много. Затова сега трудно ги овладяваме, разказва той.

Но не са само интервютата, останали след него. През дългите години в журналистиката той събира чудни истории, случили му се, докато работи като репортер и тв водещ. На екрана обикновено е изключително сериозен и малко хора подозират забележителното му чувство за хумор. Така шеговито, но и с малко тъга говори и за годините си: Разбирам, че времето минава не по себе си, а по другите около мен. Тях ги виждам по-остарели, жените, които са ми харесвали, сега са посбръчкани. Приятелите ми оплешивяха, побеляха, пуснаха големи кореми. От голямата политика си отидоха Андреас Папандреу, Мелина Меркури, Ясер Арафат, Ориана Фалачи - хора, които са част от моя свят. В България също си отидоха хора, с които имах честта да се познавам - Стефан Савов, Петър Дертлиев, Йордан Радичков, Тончо Жечев. Изведнъж започва да става празно. Понякога се питам:

Моят свят си отива, аз в кой оставам?

Другата изненада у Гарелов са артистичните му заложби, макар че за тях могат да свидетелстват всичките му приятели. Защото, когато разказва историите си, на практика ги изиграва. Но пък умее и да пише, затова след активните си години на екрана част от тях пренася в книгите си.

Така всъщност отговаря на един въпрос, който сам си е задал преди време, навършвайки 65 години: Не си правя никакви равносметки, а мисля за това какво ми предстои, какво ще правя в близките години. Мисълта ми е заета с това какво ще бъде, а не какво е било.

Така стигна до 8-ата си книга, за жалост, останала недовършена - “За какво мечтаят жените”. Пише я в последното си лято и по думите му щяла да бъде сериозна, свързана с политическите процеси у нас. Нейните герои са жени, впечатлили го с позиции и успехи.

Гарелов се превръща сред най-четените автори, печатани от Книгоиздателска къща “Труд”, която днес вече е с ново име - “КнигаТа”. Още през 2013 г. издателството публикува “Недалеч и неотдавна”, в която Мистър Панорама разказва за снимките на филмите си в най-горещите точки на света.

От 2022 г. в рамките на година и половина Гарелов

написа и предаде цели 3 книги

на издателството. “Неизпратени писма до Маргарита” е в обем от 400 страници, с много снимки от личния архив на автора, част от тях - публикувани за първи път. Всъщност Маргарита е истинска жена, тя е гъркиня, приятелка, художничка, която посреща първа Гарелов през 1968 г., когато той отива в Гърция. По думите му двамата даже са изживели мимолетна връзка. А в книгата известният журналист разказва за своите професионални пътувания до най-горещите точки на планетата през 70-те и 80-те години на миналия век. Както и за големите личности, с които се е срещал, за ерата “Панорама”, за военните конфликти по света.

В публицистичната книга “Рокендрол, шпионаж и... последен валс” Гарелов описва събитията, на които е станал свидетел през живота си, но и си позволява малки автобиографични отклонения.

В началото на 2024-а излизат 27 разказа на журналиста, определени от него като “за пред приятели” и събрани в книгата му “Тук Хемингуей никога не е бил”. За да опознаеш света, трябва да знаеш как живеят хората - пише Иван Гарелов, но и добавя: - и да знаеш какво обичат да ядат. Разказите му разхождат из Гърция, Полша, Испания, Аржентина, България, Бразилия, Виетнам, Великобритания. Съветите и рецептите в книгата са само бонус към забавните случки.