На 84-годишна възраст е починал бившият командир на босненските сърби Ратко Младич. 

След няколко месеца в тежко здравословно състояние и усилия от страна на семейството му и сръбската държава да бъде освободен за лечение, бившият генерал от Войската на Република Сръбска (ВРС) и осъден в Хага Ратко Младич почина в Хага на 84-годишна възраст, съобщава Informer.          

Младич беше осъден на доживотен затвор за геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления по време на войната в Босна и Херцеговина от 1992 до 1995 г. През 2021 г. Апелативният състав потвърди присъдата му. Съдът го призна за виновен за геноцида над около 8000 бошняци в Сребреница през юли 1995 г., преследването и насилственото преместване на бошняци и хървати, терора над цивилното население по време на обсадата на Сараево и вземането на служители на ООН за заложници.

Младич беше арестуван в Сърбия през 2011 г. и оттогава беше под стража под надзора на Международния наказателен трибунал в Хага. 

Председателят на Международния остатъчен механизъм за наказателните трибунали, Грасиела Гати Сантана, отхвърли молбата на генерал Ратко Младич за условно освобождаване по хуманитарни съображения, тъй като счете, че самото очакване на предстояща смърт не представлява автоматично основание за предсрочно освобождаване, се посочва в решение, публикувано днес от съда.

Клането в Сребреница е военно престъпление по време на гражданската война в Босна и Херцеговина, извършено през 1995. Класифицирано от трибунала на ООН като геноцид. 

В околностите на град Сребреница през юли 1995 г. са избити над 8000 босненски мюсюлмани – мъже и деца, под ръководството на сръбския генерал Ратко Младич на няколко различни места. Това е най-мащабното избиване на хора в Европа след приключването на Втората световна война.

За прикриване на следите жертвите са били препогребвани неколкократно. Международният трибунал в Хага е предявил обвинения за това престъпление. От март 1993 до юли 1995 г. армията на Република Сръбска (АРС) държи града под обсада. Най-близката територия, контролирана от мюсюлмани, отстои на 100 километра по въздух. Анклавът е в пермаментен дефицит на храна, лекарства и гориво. Течаща вода няма, защото босненските сърби са разрушили централния водопровод.

Бедственото положение не се променя, когато ООН обявява Сребреница за „зона за сигурност" и изпраща там военен контингент от 600 души, снабдени с леко оръжие. Анклавът остава обкръжен от части на Корпуса „Дрина", които прогресивно ограничават наземния достъп на хуманитарни помощи. Различни международни организации осигуряват хвърлянето на храна от хеликоптери.

Анклавът е превзет за 6 дни през юли 1995 от корпуса „Дрина". В бягството си жителите на Сребреница се разделят на 2 части. Едната колона от 10 – 15 000 мъже тръгва през гората в опит да достигне зона на босненската армия. Друга част от около 20 – 25 000 души остава изтласкана в най-северните части на анклава и е обкръжена от подпалени къщи и армията на босненските сърби.

Тази втора група е подложена на 2-дневен терор с избирателни екзекуции, телата от които са безразборно натрупани на видими места. Босненските сърби с внезапни жестове заколват няколко деца в тълпата, която държат под око и изнасилват жени, някои от които губят разсъдъка си. Готовността на хората да избягат с цената на всичко достига степен на лудост. Към края на втория ден няколко бежанци се самообесват.

Босненските сърби разделят мъжете от жените и качват жените и най-малките деца на автобуси. Отвеждат ги към „мюсюлмански" зони. Повечето от депортираните оцеляват физически. В Сребреница остават само мъжете и момчетата на възраст над 13 г. Майките им повтарят днес едни и същи изречения: „изтръгнаха ми го от ръцете", „тогава му чух гласа за последен път".

Част от останалите мъже и момчета са убити на място в Сребреница. Други са отведени към друго място за екзекуции – Братунац. Оцелели няма. На 14 юли 1995 г. нидерландските войници от ЮНПРОФОР обикалят анклава и не намират в него „нито един жив мюсюлманин".

През това време колоната мъже, тръгнала през гората, е попаднала в засада и е разбита на 2 части. Малка част достига мюсюлманската зона. Другите няколко хиляди са заловени. Босненските сърби събличат голи част от тях. После 3 дни търсят място, което да побере всичките арестувани – по стадиони, ливади, складове и училища. Накрая ги разделят на групи, отвеждат ги с камиони до местата за екзекуции, подреждат ги в линия и ги разстрелват. Веднага след това пристига багер, който да изкопае масовия гроб. Оцелели са единици, които са се престорили на умрели.

Масовите гробове с тела от Сребреница са 39. Съдът приема, че убитите са между 7 и 8 хиляди мъже. Почти 2000 от тях са били на възраст между 13 и 24 г. 

Наричан от медиите „Касапинът от Босна", той е една от най-мрачните фигури от войните в бивша Югославия. През май 1992 г. поема командването на новосъздадената армия на босненските сърби.