Спецслужбата е озадачена: Изпява чувствено "Честит рожден ден" на Джон Кенеди, но на дискретен обяд му задава неудобни въпроси за ядрени опити

До днес бюрото пази в тайна името на сътрудника, който докладвал ежедневно какво прави кинозвездата и с кого се среща

Когато си секссимвол на цяло поколение и в епохата на маккартизма не умееш да мълчиш, а на всичкото отгоре се омъжиш за върл комунист - тогава някаква неведома сила изсипва по петите ти двете най-могъщи служби на света - Федералното бюро за разследвания и Централното разузнавателно управление на Съединените щати.

Ако се питате как ФБР следи Мерилин Монро, която се самоубива на 5 август 1962 г. на 36-годишна възраст, отговорът е прост: като охранителна камера. Тя я следва като сянка навсякъде, включително в дома . Случва се чрез мистериозен вътрешен човек. Някой, на когото звездата има пълно доверие. До ден днешен във ФБР пазят името му в тайна.

Спецслужбата записва всичко, свързано с очарователната блондинка - това е начинът, по който работи контраразузнаването по време на студената война.

Бюрото картографира социалните кръгове: кой с кого вечеря, чий апартамент използва, кой кого кани на парти.

През 50-те ситуацията в САЩ е такава, че за ФБР срещу името Мерилин Монро свети голям червен сигнал: "Внимание!". Ослепителната актриса попада в полезрението на спецслужбата не само заради съпруга си, драматурга - Артър Милър, а заради крайно левите си възгледи. Когато се омъжва през 1956 г. за инакомислещия драматург, Монро знае, че той отдавна е обект на специфичен интерес. Причината е, че Милър е в непрекъснат контакт с лидерите на Американската комунистическа партия, подозирана открай време във връзки със СССР. Нещо още по-лошо - че благодарение на тези среди и на Кремъл може да замисля преврат срещу Белия дом. Не след дълго част от този кръг става и съпругата на Милър - Мерилин Монро. Неудобството е, че по това време тя е на върха на славата и емблематичен образ за блясъка на Холивуд.

Или както една от спътничките по време на воаяжа в Мексико отбелязва пред агент на ФБР: "Бракът силно й повлия, за а стане лява".

След което допълва: "Именно чрез Милър тя бе въведена в контакт с горепосочените лица (комунисти – бел. ред.)". Но в миналото на холивудската актриса има още един смущаващ факт, за който "24 часа - 168 истории" преди време писа. Тя или агентът подава молба за съветска виза, като идеята е тя заедно с Франк Синатра и други знаменитости да посетят СССР. Когато Мерилин Монро разбира, че с това ще премине границата на търпението на могъщия шеф на ФБР Едгар Хувър, елегантно се оттегля. От разсекретените документи става ясно, че тя отрича, че е подавала молба за виза, и прехвърля цялата вина на разсеяния си агент.

Разбира се, това изобщо не успокоява спецслужбата, която дори и за миг не й вярва. Причината е, че по друга линия в бюрото постъпват сведения, че чрез продуцентската си компания актрисата пренасочва сериозни средства към Американската комунистическа партия. Все подозрения, които страховитото ФБР не може да подмине с лека ръка.

Поради всички тези причини, когато през февруари Мерилин Монро заминава за Мексико, агентите зорко следят как преминава всеки неин ден там. Най-малкото защото не след дълго президентът Джон Кенеди трябва да посети Мексико и във ФБР искат да знаят дали воаяжът на актрисата има нещо общо с това. Дали Кенеди не я е натоварил с някаква посредническа мисия заради близостта на комунистите в Мексико с тези в Куба, примерно? Дали тя не работи за вражеска партия?

Основание за подобни опасения дава самата Мерилин. От ден първи, когато влиза в страната, тя е в постоянен контакт с най-изявените фигури в Американската комунистическа партия.

Актрисата пристига в столицата благодарение на сериозните си връзки. От запазените докладни на ФБР става ясно, че тя моли своя добър приятел Франк Синатра за съдействие. Той откликнал и се обадил лично на свой стар познат - бившия президент на Мексико, за да помогне на звездата да влезе в страната, пише още в докладната.

Човекът, който я посреща там, е още по-неблагонадежден за спецагентите. Това е Фредерик Вандербилт Фийлд - наследник на една от най-богатите американски фамилии. Това обаче не му пречи да е сред най-изтъкнатите комунисти, който поради страх от репресии в САЩ се преселва в Мексико.

Фийлд се впуска в приключението не само защото е стар приятел на Артър Милър, а защото е хлътнал по Мерилин Монро още преди да я посрещне.

Агентите на бюрото знаят всичко за формирането на любовния триъгълник и горката съпруга на милионера, тъй като човекът от най-близкото обкръжение на Мерилин ежедневно им докладва.

Години наред има съмнения, че това е дизайнерката с фамилия Чърчил. Причината е, че в една от докладните името сякаш неволно е изпуснато. В нея въпросната Чърчил споменава пред агента, че психоаналитикът на актрисата изобщо не е одобрявал развитието на отношенията с женения Фредерик Фийлд. След което изрично настоял кинозвездата незабавно да започне да се вижда и с други хора. В сведението дизайнерката Чърчил отбелязва, че "обектът (тоест Мерилин) е много уязвим сега", тъй като Артър Милър я е "отхвърлил". След което тя се обадила на бившия си съпруг бейзболиста Джо Ди Маджо, но и той й отказал – не става ясно дали е искала да се съберат отново, или просто да отиде при нея в Мексико, за да забрави за ухажването на Фредерик. Когато Мерилин Монро накрая се обадила на Франк Синатра, за да му се оплаче от абсурдната ситуация и да го помоли да дойде при нея в Мексико, за да я утеши, той също казал, че е твърде зает.

Възможно е издайникът на ФБР да е домашната помощница Юнис на актрисата, която я придружава навсякъде. Може би затова една от докладните започва с изричното предупреждение, че източниците трябва да бъдат пазени изключително добре, защото са "в близки отношения с обекта". Тоест, които и да са, вероятно всеки ден са били около нея.

Те знаят кога милионерът комунист Фредерик Фийлд я посещава в хотела, кога я кани в дома си, как заедно пазаруват и т.н. Агентите са наясно кога я представя на съратниците си от Американската комунистическа група в Мексико и кой кой е в нея. Но когато спецслужбата започва да проучва дейността им, стига до извода, че това е "слабо сдружение предимно със социален характер. Без опити за формална организация. Повечето са относително неактивни от страх да не застрашат статута си в Мексико". Спецагентите забелязват още една особеност. Според тях американските комунисти в страната са се разделили заради дрязгите между СССР и Китай и в резултат на това цялата им дейност е почти парализирана.

Няколко месеца по-късно ФБР все така стриктно следи Мерилин Монро и има защо. Цяла Америка вече знае, че е омагьосала президента Джон Кенеди. Особено след като на 19 май 1962 г. в "Медисън Скуеър Гардън" публично му изпява "Честит рожден ден, мистър президент", гледайки го влюбено. Така идва време за неизбежната им следваща среща. Бюрото следи дори тях. В една от докладните се съобщава, че "обектът е прекарала известно време с Робърт Кенеди в дома на семейство Лофърд... Съобщава се, че обектът е поставила под въпрос пред г-н Кенеди някои позиции, предложени от Милър". Уж случайно на този обяд се появява и държавният глава.

Забележете двойното "съобщава се", сякаш ФБР прави всичко възможно, за да прикрие следите на своя източник на информация. В сведението няма и намек за прехвърчане на любовни искри между актрисата и президента, по-скоро се посочва, че е възникнал политически спор между Мерилин и президента. В документа е отбелязано, че кинозвездата изтъква аргументи, които очевидно не са нейни, а на бившия й съпруг.

Седмици преди смъртта бюрото завежда нова папка: "Мерилин Монро. Въпрос, свързан със сигурността". В случая не става дума за заговор или конспирация. В новото досие един от разсекретените файлове посочва как актрисата е пресъздала пред хора от близкото си обкръжение разговора с Джон Кенеди. Самата тя твърди пред тях, че е останала много доволна от себе си. Според информаторите на ФБР Мерилин Монро отбелязала, че е "задала на президента редица социално значими въпроси относно морала на атомните опити и бъдещето на младежта в Америка". Сцената вероятно е била доста озадачаваща. През лятото на 1962 г., в разгара на ядрената надпревара, най-известната красавица на планетата сяда срещу американския държавен глава и вместо да проведе с него някакъв лежерен разговор, тя го пита доколко е морално да се взривяват бомби.

На същите страници се появява и името на икономката Юнис Мъри. Това е жената, която дни по-късно ще намери тялото на Мерилин Монро на 5 август. Според агентите тя по-скоро е "неутрална политически", безразлична към убежденията на околните. В същото време Юнис непрекъснато насърчавала Монро да прояви "политическа осъзнатост". От текста става ясно, че е полагала неимоверни усилия да отклони блондинката от левичарските й залитания и е постигала успех.

Затова говори фактът, че малко преди смъртта ФБР почти оневинява Мерилин Монро с едно-единствено изречение: "Възгледите на обекта са много позитивни и стегнато леви; въпреки това, ако тя бива активно използвана от Комунистическата партия, това не е общоизвестно сред онези, които работят с движението в Лос Анджелис."

Преведено от бюрократичен език, това означава, че Мерилин е била с ляво мислене, но няма никакви данни, че е работила за някого против САЩ. Затова оценката на ФБР не води до последствия. Няма разпореждане за нова разработка на актрисата. Няма план за действие. Факт е, че от тази страница до смъртта на холивудската красавица в архива на ФБР няма разсекретени документи.

Независимо от това до ден днешен в медиите витае легендата, че Монро е знаела за плановете срещу кубинския лидер Фидел Кастро и е била посредник между левите кръгове в САЩ, Куба и Белия дом.

По този въпрос в архивите на ФБР няма нищо, но дори и да има, то не е разсекретено.

ЦРУ проучва как е замесено в смъртта на Мерилин

Най-близките хора имат различни версии за мистериозното самоубийство, само бившият мъж Джо Ди Маджо и икономката обвиняват Кенеди

Другата специална служба Централното разузнавателно управление (ЦРУ) също се занимава с Мерилин Монро, но по различен начин.

От разсекретените материали става ясно, че агенцията не следи актрисата както ФБР чрез свои хора в обкръжението , по-скоро агентите й старателно четат какво пишат за нея вестниците. Файлове на спецслужбата за нея са групирани в четири досиета - "Мерилин Монро и ЦРУ", "Твърдения за участие на ЦРУ в смъртта на Мерилин Монро", "Мистерията около Мерилин Монро продължава", "Мерилин Монро е убита: частен детектив". Когато човек надникне в папките, установява, че това е архив, който съдържа предимно изрезки от пресата. Оперативната информация е оскъдна или не е разсекретена.

От публикуваните файлове става ясно, че вниманието на ЦРУ е фокусирано върху няколко въпроса. Първият е свързан с версията, че актрисата е знаела за плановете срещу Кастро и е служела за канал между левите кръгове и братята Кенеди. Такава следа обаче в досиетата няма.

В нито един от прегледаните документи от 50-те и 60-те години не съществува ред, който свързва актрисата с кубинските комунисти, с посолството на Хавана или с Фидел Кастро. Куба наистина присъства в тези папки, но по съвсем друга линия - през кръга от хора, с които Мерилин Монро се запознава в Мексико. Повечето са членове на Американската комунистическа партия. Сред тях е скулпторката Елизабет Мора, за която докладът от 1963 г. твърди, че е близка с човек от кубинската дипломатическа мисия. Той препращал американци, желаещи да пътуват до Хавана. В тази група са и двама адвокати, за които се отбелязва, че "представляват Кубата на Кастро".

Спомената е и една двойка от същия кръг, посетила острова през 1962 г. В архива думата "Куба" се появява и в документ, посветен на Монро, но след смъртта . Докладната е от 1973 г. и тя е посветена на книгата "Мерилин: Биография" на писателя Норман Мейлър. В някакъв период той е близък приятел на бившия съпруг Артър Милър и е обсебен от Мерилин.

Във въпросната биография Мейлър развива скандалната хипотеза, че Мерилин Монро благодарение на връзките си с Джон Ф. Кенеди и особено с Робърт Кенеди, е била наясно "с чувствителни политически въпроси около Куба". Заради близостта си с братята Кенеди тя знаела или била замесена в някои действия на американската политика спрямо режима на Кастро.

В книгата писателят посочва, че ЦРУ и ФБР са били изключително разгневени от поведението на Кенеди след провала с инвазията в Залива на прасетата. Тогава въпреки усилията на САЩ да свалят режима на Кастро превратът е осуетен през 1961 г.

Вместо Кенеди да запази мълчание и всичко да утихне, прави нещо нечувано – избира да играе доблестно и публично поема цялата вина за грандиозното фиаско. Зад кулисите обаче подлага на унищожителна критика разузнавателните агенции, обвинявайки главно ЦРУ за лошото планиране. По време на скандалния разговор Джон Кенеди дори заявява, че ще ограничи властта и влиянието на могъщата специална служба.

Това остро противопоставяне заедно с натиска на Белия дом за спешни реформи в ЦРУ и ФБР, отбелязва Мейлър, разгневило някои "непокорни" агенти и ги настроило срещу семейство Кенеди. Писателят дори предполага, че част от тези кръгове замислят съвместен заговор на "елементи от ЦРУ и ФБР" срещу Мерилин Монро. Идеята била да нанесат съкрушителен удар на братята Кенеди, които били влюбени в кинозвездата. Уплашен от ефекта, който предизвиква с книгата си, Норман Мейлър, отстъпва от тази хипотеза. В интервю за "60 минути" писателят се измъква, заявявайки, че заговорът "се основава повече на писателска интуиция, отколкото на доказателства".

14 години по-късно бившият съпруг Артър Милър в своята биография подлага Мейлър на унищожителна критика. В мемоарите си той споделя, че смъртта на бившата му съпруга трябва да се разглежда в контекста на дълбоката лична депресия, зависимостта от лекарства и психическата крехкост.

За разлика от Артър Милър, първият съпруг на Мерилин Монро – Джо Ди Маджо, който остава влюбен в нея до края на живота си, е категоричен - семейство Кенеди е виновно за внезапна й смърт. В книгата на неговия дългогодишен адвокат Морис Енгелберт бейзболистът е цитиран да казва: "Те убиха единствения човек, когото обичах". С биографа си д-р Рок Позитано Ди Маджио споделя още: "Знаех кой я уби, но не исках да предизвиквам революция в тази страна", намеквайки, че визира клана Кенеди. Записана е и една паметна случка, когато Робърт Кенеди е на стадион "Янки" и Ди Маджо демонстративно отказва да се ръкува с него. Други свидетели отбелязват, че той не показал никаква скръб, когато Джон и Робърт Кенеди били убити, напротив. Лаконично отбелязал, че най-накрая са си получили заслуженото.

В тази пъстра палитра най-озадачаващи са показанията на икономката Юнис, подозирана, че е тайният сътрудник на ФБР. Разказът й се променя многократно с годините. В нощта на смъртта на Мерилин Монро тя първоначално твърди, че актрисата е изпаднала в безпомощно състояние в полунощ. След което Юнис отмества часа към 3,30 сутринта. Полицаят Джак Клемънс, който пръв пристига в дома на актрисата, отбелязва, че Юнис Мъри се е държала изключително странно. Първото нещо, което направила, било да включи пералнята. Като междувременно старателно избягвала да отговаря на каквито и да е въпроси, което само засилило подозренията, че знае много повече.

През 1985 г. в тв интервю за Би Би Си Юнис признава, че Робърт Кенеди е бил в дома на Мерилин Монро в нощта на смъртта и по някакъв начин е замесен в нея. Не след дълго обаче икономката оттегля думите си и казва, че се дължат на обърканост и смущения в паметта.

Анализът на "24 часа - 168 истории" на разсекретените материали показва, че в тях няма нито един документ, който да потвърждава някоя от тези версии. Или участието на двете спецслужби в смъртта на актрисата. Не е загатната и евентуалната намеса на Кенеди в аферата.

Не трябва да се забравя обаче, че ЦРУ и ФБР сами решават каква част от файловете си могат да разкрият. Въпрос на тяхна преценка е кои документи ще застрашат националната сигурност на САЩ или техни агенти.

За съжаление, до появата на нови свидетелства или факти съмненията около подобни мистериозни случаи винаги ще витаят, подхранвайки конспиративните теории.