С екипа на проф. Райх в Харвард сме се фокусирали и върху това каква е връзката ни със западните скити, казва той

Прабългарският жрец от Мадара също както при енареите е изобразен с женски гърди, днес знаем, че това не е било наказание от Афродита Урания, а гинекомастия

- Доц. Чобанов, тези дни излезе международно изследване с участието на учени от Тексаския университет, "Макс Планк" и много казахстански учени, в което правят генетичен анализ на скитите, обитавали 500 г. пр. Хр. обширен район от Черно море до Алтай и Каспийско море. Вие работите с известния генетик проф. Дейвид Райх от Харвард. Дали скитите по нашите земи са оставили генетични следи в нас?

- Скитите живеят по Дунава и са свързани с етногенезиса на прабългарите. Още през 60-те години на миналия век българската археология констатира, че са налице "скитски реликти" в прабългарската езическа култура. Именно затова безспорно е интересно и новото изследване, макар че 85-те генома идват от 21 обекта в Казахстан и Русия: Берел, Елеке Сазъ, Шиликти, Иссък, Талды, Аржан. Това са сакските и тасмолинските култури, източният клон на скито-сибирския хоризонт.

Нашите скити - понтийските, тези у Херодот, от Добруджа - са другият, западен клон, изследван в други проекти. Двата клона са роднини, имат безспорно общ произход, но не са едно и също население, и заключенията за едните не се прехвърлят автоматично върху другите. Всички публикувани до момента изследвания показват, че прабългарите принадлежат към западноевразийското население, а не идват от Сибир, както ни учеха доскоро. Вероятно ще се докаже, че далечните корени на нашия етногенезис са свързани именно с култури от типа Срубна - Синташта, от които се смята, че произхождат скитите. Такъв геномен компонент идва на Балканите няколко пъти - веднъж в ранната бронзова епоха с Ямната култура, люлката на всички индоевропейци, около 3000 г. пр.Хр. И втори път през Ранното средновековие със славянските и българските миграции. Славяните имат ясно различим скито-сарматски компонент от западната скитска общност. Три вълни от един и същ предшестващ компонент, разделени от три хилядолетия, са практически неразличими в един съвременен геном. Затова в момента в сътрудничество с екипа на проф. Райх в Харвард сме се концентрирали и върху анализа на ранносредновековните български образци от нашите земи, които ще ни дадат ясни отговори за връзката ни със западните скити.

- Самите те са много интересен генетичен коктейл. Още по-впечатляващото е, че една династия векове наред управлява скитите, които са пръснати на огромна територия. Как ни е повлияло това? Има ли данни в изворите? Какво сме взели от тях?

- Коктейлът е реален. Изследването моделира всички индивиди като смес от три източника: западностепен (синташта/андроново), източностепен (от типа на къснобронзовия Ховсгол в Северна Монголия) и южносредноазиатски, свързан с Бактрийско-Маргианския комплекс в днешен Туркменистан и Иран. Тоест Иран - Туркменистан - Монголия. Самият Златен човек от Иссък, чийто геном излиза тук за пръв път, показва по-подчертан BMAC компонент (Бактрийско-Маргински археологичен комплекс - бел. ред.). Между другото, изследването приключва един дълъг спор, като определя пола му - най-вероятно е мъжки. Най-интересното обаче е обратното на очакваното: елитът е по-малко разнороден от не-елита. Затворен кръг в едно иначе силно смесващо се население. Явно са действали строги правила кой с кого може да се събере, подобно на много други древни общества. Определено се очертава съществуването на династии в желязната епоха на скитите. В изследването е доказано конкретно родословие: AKB001 е елитен мъж над 55 г. от Акбеит, погребан в могила 3 м висока и 25 м в диаметър. Типична за царските погребения от епохата. Със златни предмети и следи от посмъртна трепанация. Двамата му внуци в Карашокъ, единият от които едногодишно дете с XXY кариотип (генетично състояние при мъжете, характеризиращо се с допълнителна Х хромозома - бел. ред.) в могила с дромос. Също доста впечатляваща. Брат му е в Нюркен II, в могила 4,3 м висока и 41 м в диаметър. Тези хора са погребани в различни некрополи, от 50 до 140 км един от друг. Това са минимум три поколения наследствен статут, разпръснат географски в голям ареал. Налице са повишени нива на хомозиготност у елита (организъм, който носи два еднакви алела за даден ген на съответните хромозоми). Включително бракове между първи братовчеди и чичо-племенница, което е доказателство за наследствена аристокрация с ендогамен брачен кръг. Вероятно са вярвали, че определени семейства имат божествен произход и не бива да се смесват с обикновени хора.

- В същото време са били особени воини. Един от най-могъщите владетели на тогавашния свят, Дарий през 513 г. пр.Хр., не е успял да ги победи.

- Дарий през 513 г. пр.Хр. се сблъсква със западните, понтийските скити, а не точно от изследваните тук източни скити, които вероятно също са прилагали подобни методи срещу враговете си.

Това е класическо избягване на решително сражение: изгорена земя, отстъпление, липса на градове, които да бъдат превзети. Още Херодот казва, че такъв народ "с къщи върху каруци" е непобедим и непревземаем.

- От Херодот е известно, че техните шамани били със смайващ вид - енареите - живеели като жени, говорели с женски гласове. Гадаели, като плетели и разплитали ленти върху пръстите си. Когато владетелят се разболеел, трябвало да открият виновника. Съществували ли са тези традиции по нашите земи - по Черноморието, Дунава?

- Херодот описва енареите на две места в труда си. Той дава на състоянието им митологично обяснение: наказанието от Афродита Урания за ограбването на нейния храм в Аскалон е "женската болест". 

Тя се предавала по наследство. Начинът на гадаене е различен от този на обикновените скитски гадатели: те работят със снопове върбови пръчки, докато енареите използват ленти от лико на липа, които разцепват на три и увиват и развиват около пръстите си, докато гадаят.

Що се отнася до болния владетел, Херодот казва, че гадателите трябва да посочат кой е дал лъжлива клетва в царското огнище - обвиненият може да поиска други гадатели. Ако бъде оправдан, първите биват изгаряни живи във впрегната волска кола. Било е опасно да си скитски жрец. Тази странна болест - проклятие на енареите вече е идентифицирана генетично у скитите - става дума за два алела, предизвикващи състоянието "хемохроматоза", претоварване на организма с желязо. В някои случаи при него настъпва и гинекомастия - оформят се женски гърди при мъжете. Любопитно съвпадение е, че на прочутото изображение на прабългарски жрец от Мадара върху керемида той е изобразен с женски гърди, което може би е именно гинекомастия. Заболяването се среща понякога и в съвременната популация.

- Скитите имат ли шамани?

- Нямат, само жреци и гадатели, обособени първоначално на кастов принцип, както е при всички индоевропейски народи в дълбоката древност. Истински шаманизъм съгласно утвърдения в науката модел на Мирча Елиаде в Западна Евразия няма, той е свойствен само за източноазиатските народи. В Европа със сигурност имат шамани само аварите, които обаче произхождат пряко от Сибир и са роднини примерно на днешните буряти и други племена, които и до днес практуват шаманизъм. В днешна Унгария има намерени истински шамански изображения като тези в Източна Азия, но това са именно аварските шамани, които нямат храмове, политическа власт и се придържат към сибирските религиозни практики.

- С идването си прабългарите имали ли са шамански практики?

- При прабългарите във Велика България и по Долен Дунав няма шамани от източен тип, въобще няма подобни изображения и практики. Не се откриват артефакти като тези в аварския кръг. Нашите езически колобри са жреци от индоевропейски тип - аристократи, съществуват в строга йерархия с чинове и длъжности, управляват светски и даже ръководят войски, както се вижда от надписа на Персиян от Филипи. Това е немислимо при шаманизма, където шаманът често живее изолиран, отделен от общността, силата му се смята за опасна. А на Долен Дунав са открити и множество храмове, построени по конкретен канон, най-често в центровете на големите градове, в които колобрите ежедневно са извършвали ритуалите си. Това също е невъзможно в шаманския модел, който е безхрамовна религиозна практика, редовно практикувана на открити места сред природата. Така че шаманизъм по нашите земи не е имало нито преди, нито след идването на нашите прадеди. Нашата древна предхристиянска религиозна система е индоевропейска в своята основа, с изявен култ към слънцето и небесните тела, към кучето. Вероятно в елитарната си част се е намирала под същественото влияние на зороастризма, който е бил доста разпространен в съседните на Велика България територии.