Уникален архив с милион документи, над 40 хил. книги, стотици часове аудио- и видеозаписи по категоричен начин доказват българския характер на населението от трите части на географската област Македония.

Всичко това плюс артефакти и църковна утвар са грижовно подредени в специално построена триетажна сграда - Институт по история на българската емиграция в Северна Америка “Илия Тодоров Гаджев”, в центъра на Гоце Делчев.

Архивът е събиран десетилетия от вече покойния емигрант в Детройт д-р Иван Гаджев. Той бе сред достойните българи в кампанията на “24 часа” през 2004 г., след като прехвърли от САЩ у нас огромната си частна библиотека и архив, над 60 тона с 4 контейнера.

Д-р Гаджев се разболява и се прибира в САЩ, където на 20 май 2017 г. почина. До 2018 г. мястото, събрало историята на BG емиграцията отвъд океана, е заключено. Синът му Тодор, който е роден в САЩ, но има и българско гражданство и е завършил висше образование в София, се връща през лятото на 2018 г., за да се опита да уреди статута на сградата с безценния архив, години наред води разговори те да бъдат откупени с различни държавни институции. В края на април тази година едва на 49-годишна възраст обаче почина и Тодор Гаджев.

Преди дни министърът на културата Евтим Милошев се срещна с майката на Тодор и съпруга на д-р Иван Гаджев - Флоранс, и негови братя и сестри в Гоце Делчев. “Важно е България да придобие архива на Иван Гаджев. С решение на МС бе излъчена преговорна група и разговорите започват с наследниците. Вярвам, че ще приключат по позитивен начин и държавата ще се погрижи. Разговорите ще доведат до историческа справедливост - България да се погрижи за този архив, за института “Илия Тодоров Гаджев”, каза министър Милошев.

Не коментира цената, на която държавата би придобила сградата и архива - “това е детайл, важна е целта”.

Преди месец министърът бе изслушан в парламентарната Комисия по политиките за българите извън страната.

“Това следва да се разглежда като въпрос от първостепенно значение за държавата, дори като въпрос от националната ни сигурност. Архивните документи представляват уникално свидетелство за миграцията в Северна Америка. Това е история, която заслужава да бъде екранизирана”, каза министър Милошев.

При последните разговори с наследниците на Тодор Гаджев – братята и сестрите му в САЩ, те са заявили, че искат да минат 40 дни от погребението и тогава да продължат преговорите. Коментира се възможността сградата в Гоце Делчев да стане филиал на Регионалния исторически музей в Благоевград, стана ясно на заседанието на комисията. На въпрос на депутат дали други държави имат интерес към придобиване на архива, министър Милошев каза, че разговорът е публичен, не иска да влиза в тази тема, но “да - има интерес”.

В момента е помислено за сигурността на сградата и архива. Министър Милошев обясни, че е говорил с Министерството на външните работи и Държавна агенция “Архиви” и вече са предприети действия за осигуряване на средства.

“Много тежка загуба за всички е смъртта на Тодор Гаджев. Той бе пример за всеотдайност, патриотизъм, трудолюбие, честност и справедливост. В негово лице ние имахме достоен и прекрасен пример на млад човек, който макар и израснал далеч от България бе истински родолюбец. Свидетели сме на огромните му усилия да спази своя синовен дълг и да довърши святото дело на баща си. Най-голямото му желание бе да предаде на българската държава непокътнати тези изключително важни исторически документи, които пазят толкова много факти от миналото на България. Искрено се надявам, че ще успеем да довършим започнатото и да сбъднем неговата мечта, мечтата на един безкрайно отдаден, отговорен и обичащ България човек”, каза кметът на Гоце Делчев Владимир Москов.

Допълни, че сега за сградата и архива се грижат приятели на Тодор Гаджев. Общината е поела разходите за СОТ, ток, вода, вентилация.

“Баща ми е започнал да събира документи с пристигането си в САЩ с лични средства. Пътували сме из цяла Северна Америка, за да събираме архивите от други българи. Много от тях сме изкупували. Тук построихме сградата. Поставихме вентилационна система, само тя струва 40 хил. лв., за да се поддържа постоянна температура и влажност за запазване на документите. Архивният фонд още не е систематизиран, така че с него да могат да се занимават научни работници.

Мястото може да се превърне в действащо научно звено, даващо много отговори и по отношение на въпросите, по които спорим в момента със Северна Македония. Съседите казват, че след 1880 г. хиляди македонци са избягали в Америка, но се пропуска фактът, че до 1944 г. не е имало етнически “македонци”, македонец казвали на човек, дошъл от региона Македония, без оглед на етническата му принадлежност.

Имаме документи от хора, които недвусмислено са декларирали своя български етнически произход, каза Тодор Гаджев пред “24 часа” преди няколко години.

Да проучат безценния архив, през 2018 г. е изпратена комисия от архивисти, историци и музейни работници. Сред тях е Кин Стоянов, който 6 месеца прекарва на място. Категоричен е, че той трябва да стане притежание на държавата. “Познавам доста архиви в научни звена у нас и не вярвам да има друг - създаден визионерски и с построяване на специална сграда за него. Тя събира библиотека с над 40 хил. тома на всички европейски езици, научни студии и др., свързани с македонския въпрос. Каталогизирана е по всички правила на библиотечното изкуство. На втория етаж има интересна изложба, проследяваща политическия живот на българските емигранти в САЩ. Интересен факт е, че те винаги са били по-близки до Републиканската партия. Някои са и дарители на кампаниите на Рейгън. Там е и документът, който доведе до недопускане на Георги Пирински за участие в кандидатпрезидентската кампания - актът за раждане, който доказва, че не е български гражданин по рождение”, коментира пред “24 часа” Кин Стоянов. В института има и ценна сбирка от църковна утвар, която проследява историята на БПЦ в Северна Америка. В архивохранилището има около милион документи - ако се поставят един върху друг, ще се получи стълб, висок 102 метра.

Кин Стоянов е категоричен, че това трябва да е Национален институт за история на българската емиграция и мястото му е в Гоце Делчев - условията за съхранение на архивите са прекрасни.

Там има възможност студенти да си карат стажовете, ученици да провеждат мероприятия, историци да работят върху документите. Д-р Иван Гаджев е събрал спомени на наши емигранти, членове на ВМРО, съратници на Тодор Александров, лична кореспонденция на Иван Михайлов, целия архив на Илия Минев и неговата дисидентска група, кореспонденция на Александър Цанков, документи от бащата на Иван Станчов, учредителния протокол на Македонската патриотична организация от 1922 г. и др. Има особено мнение по въпроса за делото на Иван Михайлов, с когото дълги години си писали писма. Издаде два тома за него, които не бяха приети еднозначно сред историческите среди.

Огромната колекция от автентични документи за българската емиграция от края на 19-и век до наши дни съдържа към 1 млн. страници. Научният архив е в самостоятелно помещение, като всички документи се съхраняват в добре защитени метални каси с видеонаблюдение и алармена система. Висока стойност имат документите за създаването на българските православни църкви в Северна Америка, за учредяването на Македонската патриотична организация, Българския национален фронт, лични документи на български емигранти, пристигнали в САЩ след погрома на Илинденското въстание през 1903 г., Балканските войни от 1912 и 1913 г., Първата световна война, както и след 9 септември 1944 г. от Егейска, Вардарска и Пиринска Македония. Д-р Иван Гаджев интервюира членове на ВМРО и участници в Илинденското въстание, като запазва спомените им на магнетофон, защото повечето от тях са на почтена възраст и е важно да се запазят за поколенията техните свидетелства. Много от книгите, около 40 хил. тома, са издадени в Северна Америка и Европа и представляват библиографска рядкост.В музейната експозиция има хиляди снимки на първите пристигали емигранти, за създаването на първите български православни черкви в редица американски и канадски градове, запазени са броеве на български вестници и списания, издавани в САЩ.В експозицията има предмети от живота на емигрантските организации – пишещи машини, печати, бланки, емблеми, значки. Много богата е и църковната утвар и ценни икони, както и оригинални тухли от основите на български черкви в САЩ, оригиналната кандилница на архимандрит Теофилакт – първият български свещеник в Северна Америка. Интересни са евангелията на старобългарски, отпечатани в Киев през 18-и век за нуждите на българските свещеници, изпратени на служба в Северна Америка.

По неофициална информация сградата и архивът са оценени на около 600 хил. лв.

Фамилия Гаджеви е сред най-известните в Гоце Делчев. Илия Гаджев е учител и секретар на районната органиация на МВРО до 1934 г. След 9 септември 1944 г. е убит без съд и присъда. Синът му д-р Иван Гаджев е дискриминиран заради баща си, но все пак успява да завърши ветеринарна медицина. През 1968 г. бяга от България през гръцката граница и се установява в Детройт, САЩ. Бил е един от лидерите на Македонската патриотична организация (МПО). Дипломира се като първия български ветеринарен лекар в Северна Америка. През 1973 г. сключва брак с Флоранс Христова, българка, родена в САЩ, с която имат пет деца – Катерина, Илия, Тодор, Христо и Мария. Д-р Гаджев е собственик на най-голямата ветеринарна лечебница за домашни животни в Детройт от януари 1974 до декември 2002 г., когато се пенсионира. Още с пристигането си в Детройт започва да издирва и събира документи за българите от Македония, емигрирали в Северна Америка. Създава Институт по история на българската емиграция в Северна Америка и на името на баща си Илия Гаджев. През 2001 г. построява триетажна сграда в центъра на Гоце Делчев и поетапно премества целия натрупан архив и библиотека от САЩ в Гоце Делчев. Д-р Иван Гаджев е написал и издал 12 исторически книги. През 80-те години в Детройт дипломат от Югославия е посетил д-р Гаджев и му предложил $ 1 млн., за да откупи колекцията. По-късно, когато всичко е пренесено в Гоце Делчев, емисари от Северна Македония му предлагат $ 2 млн., но той отново отказва. След смъртта му през май 2017 г. синът му Тодор остава да се грижи за сградата и всички ценни материали, събирани близо 40 г., като влага собствени средства и на семейството си за поддръжката.