Нареждането е от България, финансирането - от американци

Цялата операция е подготвена в началото на 70-те години на миналия век и реализирана през 1976 г. Осъществява се с подкрепата на ФБР, след като митрополит Симеон получава американско гражданство през 1971 г. До това време той е успял да установи връзки със съветници на американски сенатори. В операцията, изцяло финансирана от американците, се намесват Ник Клонис от министерството на отбраната на САЩ, тогава 37-38-годишен, отговорник за всички православни църкви в САЩ, капитан Трасеволос Камаринеас от военноморския флот на Гърция, Майлс Дювал, пенсиониран офицер от военноморския флот на САЩ, секретарят на сенатора Джеси Хелмс, Джим Лусие, и Дъглас Булгао, секретар на сенатора Джо Дуагонър, Стивън Кошчак, бивш служтел на Държавния департамент, както и Константин Грацос, най-близък сътрудник на Онасис, и Пол Андерсън, служител на Държавния департамент на САЩ и отговорник за православните църкви.

Помощ оказват и оперната ни певица Надя Ножарова и милионерът от български произход Ник Джордж

С Ножарова той се запознава през 1968 година. Тогава тя го моли да вземе участие в церемонията по освещаване на един от нейните апартаменти в Ню Йорк. Ножарова обаче е втората българка след царица Йоанна, получила ордена на “Светия Божи гроб”.

Задачата, която му поставя нашата ДС, е да използва наличните си възможности да проникне в Зографския манастир и да установи какво е сегашното му състояние, какви книги, документи и исторически ценности са останали и всичко това да се фотографира и пренесе в България. Това трябвало да стане с помощта на Ножарова. Двамата трябвало да посетят Божи гроб, а на връщане митрополит Симеон да мине през Зографския манастир и да я изпълни. Оперната ни прима осигурява подкрепата на патриарха в Йерусалим.

По-късно задачата добива нови измерения – поради връзките си с отделни черковни общини да се опита да изпрати няколко духовници в САЩ, а оттам – като монаси в Зографския манастир. Добавено е да проучи възможностите за получаване на ценности и художествени картини от колекцията на Надя Ножарова. Не е забравено и това, че сръбският отец Матей Матеич е преснел на микрофилми библиотеката и ценностите на Хилендарския манастир и как можем да получим по едно копие от тях.

Те са били предадени на съхранение на университета в щата Индиана. Другата задача в областта на културното ни наследство е да се запознае по-отблизо с фондация “Карнеги”, Византоложкия център “Дъмбъртън Оакс” и Конгресната библиотека във Вашингтон и да изясни какви книги и документи за България се намират в тях и какъв е редът за ползването им. Тези задачи му поставя полковник Дяко Дяков, началник на Десети отдел на Първо главно управление през 1973 година.

Нещата около Зографския манастир се объркват след преврата в Гърция през 1974 г. и тогава вече се намесват американците

На 9 юни 1975 г. Ник Клонис заминал за Гърция и лично ходатайствал пред съответните власти в Атина да се даде разрешение на митрополит Симеон и негов екип да посетят Зографския манастир и направят микрофилми на българското културно наследство там.

После му съобщава, че има известие от гръцкото посолство в САЩ за разрешение от гръцкото външно министерство за отиване на групата на митрополита в Света гора. За да се потвърди то, българският патриарх Максим трябва да напише писмо до Цариградския патриарх за благословение. Това и става.

Клонис му разказва, че в Лондон се е срещнал с гръцкия крал, вече в изгнание, Константин. Той подчертал, че се работи за неговото завръщане в Гърция, защото имал многобройни привърженици сред народа, армията и правителството.

Във връзка с полученото разрешение за Гърция кралят му казал, че на всяка цена трябва да се използва.

Клонис добавил, че дали ще отиде в Света гора, или не, но при връщането от България за САЩ трябва да мине през Гърция и да благодари на човека от външното министерство, който му го е издействал, и да уговори детайлите на едно бъдещо посещение в Света гора. При нова среща американецът му казва, че от гръцка страна се обадили да му съобщят да изпрати писмо до гръцкото министерство на външните работи в отдела за религиозни въпроси и да им се отговори колко души смятат да ходят в Зограф и колко от тях ще бъдат американски граждани, с какви апарати ще работят и какво ще снимат. Той предлага делегацията да е от трима души – той, отец Дамян и Славчо Иванов Анчев, роден в Марково, Пловдивско. Не могъл да намери човек, който да води картотеката и да чете и пише църковнославянски, гръцки и турски.

Тук вече на преден план излиза сръбският славист Матей Матеич, симпатизиращ на България

В едно списание митрополит Симеон вижда, че той е свършил същата работа като възложената на него, но в сръбския манастир „Хилендар”. Веднага влязъл във връзка с него посредством сръбски свещеник в Лорейн Радован Милкович, който пък му казал, че отец Матеич бил свещеник в Кълъмбъс, столицата на щата Охайо.

Освен това бил и професор в университета по славянски езици. На срещата сърбинът му казал, че поводът за това негово пътуване дошъл по сръбска църковна линия, той като преподавател по славянски език при държавния университет в Охайо занимал ръководството на отдела, при който работел, и им предложил точно той да замине за Света гора, където да заснеме всички стари манускрипти, книги и богослужебни книги. Отделът по славистика на университета го подпомогнал материално и му дали специалист фотограф и още през април 1970 г. снимали в манастира “Хилендар”, който преди това е бил български. Заснемат 139 манускрипта, една пета от книгите в манастирската библиотека и други ценни материали. За тази цел са изхарчени около 1000 микрофилма, понеже в манастира нямало електричество. За пръв път университетът в Кълъмбъс има толкова много материали, които по-късно предоставят на Сръбската православна църква. Работата на Матеич продължава и той още два пъти посещава Света гора, като третия път е със своя син Предраг. Заснема още 690 манускрипта, заедно с други снимки и икони от манастира, изразходвали около 3500 филмови ленти и са фотографирали 250  000 страници общо. Тогава Матеич му казал, че манастирът “Хилендар” се обновява от млади монаси, всички идващи от Сърбия и не по-възрастни от 30 години.

Тази идея се приема и у нас по отношение на Зографския манастир, но не е напълно реализирана. По това време патриарх Максим посещава източните патриарси и Симеон моли, ако може, той да говори с тях да го поканят до Йерусалим и там да вземе участие в нашата църковна делегация, за да си уреди нещата, като се запознае и с хора от гръцката църква. Той предлага и маршрут – Ню Йорк – Цариград – Атина, като идеята му е в Цариград да се срещне с патриарх Венелин, а в Атина с гръцкия архиепископ Хризостомос. Той възнамерява това негово посещение да е предварително, за да си създаде контакти. По отношение на изпращането на монаси в Зографския манастир

предлага наши млади богослови да отидат да учат в САЩ и оттам да ги пращали в Света гора за пет години и след това да се връщали в САЩ като служители в нашата

задокеанска епархия. Отговорът на нашето ДС обаче е да се изясни при какви условия ние бихме могли да получим едно копие от микрофилмите, които сърбинът е снимал. Допълнително му е поставена задачата да провери какви са възможностите чрез К. Овчаров в Торонто да получим личния дневник на Александър Цанков, а чрез свещеник Георги Николов от църквата в Торонто – дневника на Иван Михайлов.

Колкото до Матей Матеич, той наистина идва у нас от 16 до 21 март 1973 година. При срещата им обаче сърбинът обещава, че ще му помогне на 90 на сто за фотографиране на всички материали в Зографския манастир и че ще подари на Българската православна църква всички микрофилми от български ръкописи от Хилендарския манастир. Матеич наистина тръгва из Европа, за да запознае учените слависти с това, което е преснимал в “Хилендар” и посещава България от 16 до 21 март 1973 г. Колкото до снимките в Света гора, той е обяснил, че сумата от 20  000 – 25  000 долара ще се върне след като издадем книги и албуми от Зографския манастир.

Митрополит Симеон през 1975 г. отива до Света гора, за да си създаде контакти. Година преди това е имал среща във Вашингтон с трима сенатори, с които говори колко е важна Света гора за православното християнство.

Симеон наистина пътува до Света гора за снимки през 1976 г. После започна одисеята с оригинала на “История славянобългарска”.

Кой е митрополит Симеон (Христо Димитров Христов)?

Роден е във Варна на 19 септември 1926 г. в работническо семейство. Родителите му са безпартийни. Той е единственото момче. Има още две сестри. Завършва средно образование в родния си град и след това учителства една година в село Дръндар. Служи войник в пехотата през 1946-47 година, след което става прогимназиален учител и директор на пионерския дом в село Суворово. От септември 1951 г. е възпитател в училище за трудови резерви във Варна, а от 1952 година - възпитател, докладчик и референт в Двореца на пионерите в София. През 1954 г. се записва студент в Духовната семинария. През декември същата година става монах и приема духовното име Симеон, а негов духовен ръководител е Партений, същият, който по-късно ще замине за САЩ.

През 1957-58 година Симеон е на специализация в Духовната академия в Москва и там става кандидат на богословските науки. На 1 септември 1959 г. става учител в Софийската духовна семинария в Черепиш по руски език и Светото писание. За агент на ДС е вербуван през ноември 1964 г. Това според думите му станало на патриотична основа, но роля изиграва фактът, че поддържа връзка с руски духовници като митрополитите Никодим и Пимен, а лично в йеромонашески сан пък го въвежда руският патриарх Алексей. Като мотив да стане агент посочва, че в душата му започнала силно да се изпарява вярата му в Бога и неговите духовни ръководители, които според него са безскрупулни и живеят лек паразитен живот.

През 1965 г. Симеон минава курс на обучение, като в ДС го запознават с историята на българската емиграция в САЩ и Канада, основаването и историята на българските църкви отвъд океана, дейността на макeдонските патриотически организации и свещениците, които принадлежат към тях, както и с дейността на политическите емигранти. На всичко отгоре е разведен и из националните туристически обекти, за да се “засили патриотическото му чувство”.

През 1965 г. тогавашният митрополит за Северна Америка и Австралия Андрей Велички и викарият му Партений настояват да им се изпрати за учител педагог Симеон-Христо Димитров Костадинов.

На 20 януари 1966 г. той отпътува за САЩ. Държавна сигурност му дава 225 лева и 100 долара.

На предварителна среща с американския посланик, тогава Дейвис, и съветника Дък Симеон му подарява икона, а посланикът сърдечно му благодари, защото имал слабост към художеството и картините, а Симеон му казва, че имал слабост към туризма. По щастливо стечение на обстоятелствата всъщност всичко е добре премислено, се оказва, че майката и бащата на посланика също имали имение край Ню Йорк, но били и запалени туристи, имали и собствен туристически клуб и щели да го въведат в него. Това ще се окаже важно за по-нататъшните му контакти в САЩ.

ДС наема специална стая в хотел “Славянска беседа” и там Симон казва какво си е говорил с посланика, а вечерта отпътува.

Поставени са му задачите “Да изучава лица от български и чуждестранен произход, работещи в Държавния департамент на САЩ, разузнавателни и контраразузнавателни органи на САЩ, Дирекцията на миграцията, Комитета и радио “Свободна Европа”, студенти и други и за подходящите от тях за наша работа и да давате насоки да разкрива дейността, плановете и замислите разузнавателните и контраразузнавателните служби на САЩ по отношение на БПЦ, работещите в тях и българската колония.

С него е и един миниконтейнер за микрофилми.

Вербуван е за КГБ още по време на следването му в Москва. Става сътрудник на ФБР след препоръките на американските офицери Ник Клонис и Джон Спелър.

Ето какво четем в записка от Комисията по досиетата от “обект “Кръстю” до София на 7 юли 1979 г. Грифът е “Секретно от особена важност” на 7 юли 1979 г.

“Торес” (наред с “Христов” това е другото агентурно име на митрополит Симеон – б. а.) е получил и приел предложение за сътрудничество с ФБР.“ Без да разкрива източника на информацията “Кръстю” твърди, че със сигурност му е известно, че на “Торес” е предоставен обзаведен апартамент във Вашингтон и е зачислен на заплата в извънсписъчния, неофициален щат на ФБР. Освен това предстояло в много скоро време да получи официална длъжност в ортодоксалната американска църква.

Информацията подлежи на проверка.

Той бил повикан и във Вашингтон от сенатора Хелмс и Рикардо Зин, които предложили да го направят съветник по въпросите на църквите в Сената, но той отказал.

На 8 септември 1984 г. митрополит Симеон изпраща поздравителна картичка от Вашингтон до своя ръководител по ДС-линия Христо Маринчев:

“Здравейте, другарю Маринчев. На вас и другаря Румен Тошков (полковник от 4-и отдел на ДС и в Комитета по църковните въпроси – б. а.) и чрез него всички другари от центъра поздравявам най-сърдечно и другарски по случай всенародния ни празник 40 години от деня на обновената ни социалистическа родина България 9 септември. 40 години на всенароден възход!!!

Горд и щастлив съм, че съм син на тази малка, но красива и миролюбива страна България.

Горд съм, че съм член на авангарда на социалистическата ни родина – славната комунистическа партия! – за която работя и с която живея.

Скъпи другари, честит празник!

С другарски поздрав – Христо.”

Умира на 16 април 2016 г. във Финикс, Аризона. Погребан е в Рилския манастир.