Героична крепост край Търговище не предава вярата на Иван Шишман

Опитът на цар Иван Шишман в началото на 1393 г. да си върне загубения в кампанията на великия везир Али паша важен град Шумен предизвиква незабавния отговор на султан Баязид, решил окончателно да ликвидира Търновското царство. Според „Похвално слово за патриарх Евтимий" на Григорий Цамблак той минал Дарданелите с източните войски, а западните чакали събрани, както бил заповядал. Цел на турците била българската столица Търновград и е възможно водената от султана армия да е проникнала през централните дялове на Стара планина, докато силите на Али паша да са атакували от създадените бази в Североизточна България.

Според Мехмед Нешри походът към Търновград съвсем не бил лек. Всички данни говорят, че великият везир се насочил към столицата от Шумен, след като успял да си върне ключовата твърдина. И тук в турският автор обръща особено внимание на обсадата на силната крепост Кос Ова (Косово), чието описание е три пъти по-дълго, отколкото разказа за превземането на Търновград: „[Али паша] изпратил човек до владетеля на Кос Ова и поискал от него да се подчини. Онзи проклетник не зачел думите на пашата и рекъл: „Ние не ще се отречем от нашия господар, за да се покорим на турците!" Тогава пашата дал на Пазарлъ Доган бей хиляда души и му заповядал: „Иди и удари Кос Ова! Разруши го, запали го и го плячкосай! Жените и децата вземи в робство!" Пазарлъ Доган отишъл, ударил Кос Ова и заробил жените и децата му. Тогава неверниците дошли и рекли на пашата: Върни ни робите, отвлечени от турците, пък да ти дадем крепостта Кос Ова!" Пашата събрал от турците взетите роби, върнал ги на неверниците и взел крепостта. След като се закрепил в нея, той отново раздал робите на техните господари. Зарадвали се газиите и си прибрали робите от ръцете на неверниците."

Епизодът е описан подробно и от живелия през ХVІІ в. Ходжа Хюсеин. Според него военачалникът се казвал Яралъ Доган бей, бележит воин и прочут ловец-соколар, а дадените му от Али паша воини били няколко хиляди. Бойците на Доган явно не успели да я вземат с щурм и плячкосали околността, залавяйки много пленници. Градските първенци предложили да предадат твърдината срещу робите и се стигнало до измамата със заловените жители на околността, превземането и разграбването на Кос Ова.

По всички данни силната крепост Косово охранявала пътя между Варна и Търновград през Шумен. В цялото си повествование за превземането на българските земи Мехмед Нешри описва подробно само няколко обсади на важни укрепени градове. Това са Провадия, Венчан и Варна при първата кампания от 1388 г., Тарак през 1390-1392 г. и Кос Ова и Зищ Ова (Свищов) при настъплението в 1393 г. Дългите описания задължително се отнасят за крепости, които не се предавали, а се съпротивявали повече или по-малко успешно.

Военната доктрина на османците била изградена коварно върху страха и предателството. „Руши, пали и граби земята Сосманова – казва, според Мехмед Нешри, султан Мурад І на Али паша преди похода в 1388 г. – Но дойдат ли някои сами при тебе, тях наравно с другите не брой за врагове!" На пратениците от Варна обещали богатства и всякакви милости. При съпротива пък влизали в сила кървавите закони на газавата – пожари и смърт.

В последно време се натрупаха доказателства, че Косово е било наложилото се през XIII-XIV в. българско наименование на античния град Мисионис, чиито останки са идентифицирани на 7 км западно от Търговище на хълма „Крумово кале". През V-VI в. мощната късноримска крепост е имала задача е да пази важния проход „Дервент" от нападенията на варварите. Това значение се засилило през ХІІІ-ХІV в., когато през тясната клисура минавал пътя от морското крайбрежие за столицата на Второто българско царство. Високо запазени руини на древната крепост били поправени и на мястото им се издигнала яка средновековна твърдина.

Находките сочат, че разцветът на Мисионис/Косово идва при възцаряването на Иван Александър. Селището е разширено с нови сгради, а монетите на царя са най-многобройни, керамиката – изобилна, откриват се десетки накити и чудно извезани със сърма текстилни произведения. Това благоденствие продължило и в първите години на цар Иван Шишман, чиито монети са също в голямо количество.

Но ето, че дошъл ужасът. Разкопките показват белезите от жесток погром над крепостта. Следите от унищожението са навсякъде. Във вътрешността на укреплението пластът от напълно изгорелите и рухнали сгради достига 1.1 м. дебелина. Преди пожара те са били ограбени, но на една от улиците по чудо е оцелял изгубен прекрасен оловен реликварий с образите на Христос, апостолите Петър и Павел, както и на апостол Андрей, покръстил някога тези земи.

Преди да падне, крепостта издържала тежка обсада. Убитите защитници били погребвани по християнски направо сред сградите. В гърдите на един от тях е открито острието на стрела, заседнало между ребрата му. Живите нямали време и заравяли покойниците на 10-15 см дълбочина. Един от мъртвите определено не е погребан по християнски обичай. В агонията си той паднал настрани и бил затрупан от рухналата стена. В дрехите си носел платнена торбичка със сребърни монети. Днес текстилът е изтлял, но текстовете върху монетите са ясни. И те не са на някой друг, а на султан Мурад І, заклетия враг на Българското царство.

Непосредствено зад портата на крепостта археолозите са изненадани от друга находка. Сред руините на стената ке попада на колективна находка от 26 ранни османски монети. Според всички налични данни в крепостта край Търговище отсъстват каквито и да е данни за живот след края на ХІV в. Явно и тези монети също са свързани с обсадата и са били загубени от някой от нападателите в отчаяната схватка при атаката на твърдината.

Саможертвата на защитниците не успяла да спаси столицата. „Щом овладял Кос Ова, пашата тръгнал към престолнината на Сосман – Търнавъ – пише Мехмед Нешри. – Като я наближил, той спрял на стан. Неверниците дошли и му донесли ключовете". Така с обсада или предателство Търновград бил овладян на 17 юли 1393 г. Всички християнски и османски извори с изключение на лаконично сведение в руската Троицка летопис свидетелстват, че цар Иван Шишман не се е намирал там. По всяка вероятност отбраната е била организирана от патриарх Евтимий, докато българският владетел трескаво опитвал да събере нови войски.