Всичко започва да се разплита след ареста на Георги Минчев
На 23 юли 1942 г. по обед Военно-полевият съд с председател Игнат Младенов издава смъртни присъди на Георги Минчев, Никола Вапцаров, Антон Иванов, Петър Богданов, Антон Попов и Атанас Романов. Изпълнението е същата вечер в 21,30 часа. Оттам нататък започват легендите, но и възхвалата, съмненията и отрицанието, та до днес.
Мнозина и сега са убедени, че предателят е Вапцаров. Дали е така? Следствието по дело 585/1942 г. не дава доказателства за това. Всъщност, за да отговорим на този въпрос, нека най-напред да погледнем списъка с датите на арестуване на подсъдимите, както е в полицейската сводка, и защо чак накрая се стига до действителните ръководители на Военноподривната комисия на ЦК на БКП, както се нарича в следствието, и как така пък мнозина от действителните нейни ръководители не са арестувани от полицията.
На 4 февруари 1942 г. в Казанлък е арестуван Георги Иванов Минчев. Същия ден е предаден на общинския полицейски началник за разпит по разкрита там конспирация. След 22 дни е отведен под конвой на Дирекцията на полицията в София. Антон Иванов Козинаров е задържан на 26 април 1942 г., Атанас Романов и Никола Вапцаров са арестувани на 4 март. След 20 дни в полицията е и Иван Масларов, ръководител на младежката организация и отговорен за работата в казармите. След ден в ареста вече е и Антон Попов. Петър Богданов - на 25 април. След два дни са арестувани Трайчо Костов и Цвятко Радойнов, който е подсъдим по делото на парашутистите и подводничарите.
Мнозина, незапознати с делото и показанията на основните подсъдими, приемат, че Никола Вапцаров е
направил пълни самопризнания и е издал връзките и каналите,
Най-малки от по една страничка от основните задържани са показанията на Иван Масларов и Трайчо Костов, които напълно отричат всичко, в което ги обвиняват. Очевидно те не са били поставени под кой знае какъв натиск да признават.
От начина и времето на разплитане на конспирацията става ясно, че тогавашната Държавна сигурност бавно и постепенно е събирала и анализирала събраните данни от показанията. Показателни са петте схеми, приложени към делото. Най-напред заподозрените са в покрайнините на конспирацията, докато в последната вече е показан център и връзките му към някои от главните действащи лица.
При внимателно вглеждане в документите, макар показанията на Вапцаров да са най-дълги, той казва доста неща, и то такива, които вече са били известни от признанията на Георги Минчев.
По време на разпитите Георги Минчев, освен да каже всичките нелегални явки, които знае, обяснява, че е работил с членовете на Централния комитет Дончо и Черньо, като и двата псевдонима са на Антон Танев Гошев - Антон Югов, и Цола Драгойчева. По-нататък дава показания и описание на външния вид за Лозан, който е Вапцаров, и за Васил, който е Цвятко Радойнов, и го описва, че е с бръсната глава, 52-годишен, Стоян, който е Атанас Романов, Стария (Антон Иванов) и други.
Наред с другите упреци за предателство към Георги Минчев надделява и това, че е издал Цвятко Радойнов.
Дали обаче полицията не е знаела кой е той? Знаела е, и то не от показанията на Георги Минчев. Подводничарят Васил Додов още през есента при задържането му край Котел дава показания. По време на следствието по процеса, когато му показват снимките на известни комунистически функционери, той обяснява, че при образуването на групите, което е станало от 3 до 7 юли край Москва, се е срещнал с лицата, които са му показани на снимките: под номер 1 е Цвятко Радойнов, ръководител на групата, която дойде с първата подводница. Ето какво свидетелства Додев: “Той е от Енинско, по професия до заминаването му от България е бивш учител.” Радойнов е полковник от Червената армия и по време на следствието се мотивира, че е невъзможно хитлеристите да превземат Сибир, където Съветският съюз е изнесъл военното си производство.
Какво казва в полицейските си показания Вапцаров? Най-напред започва с това, че е заемал длъжност при централния комитет на БРП, в комитета, който ръководи т.нар. специална работа. Продължава с това, което е известно на полицията от разследването на парашутистите и подводничарите, че от партийните групи трябва да се отделят най-смелите и заедно с нелегалните да формират бойни групи.
Казва псевдонима Васил, но допълва, че неговото истинско име не познава,
и се изтъква, че е вторият човек в комитета, като получил псевдонима Лозан. Споменава и Стоян - Атанас Романов, с когото отдавна са познати, а и той вече е много добре известен на полицията, но за него “предполага, че и той е влизал в комитета като заведущ бойните групи в София. Предполагам също, от обстоятелството, че на два пъти пренасяхме взрива на ул. “Одъровци”, че се е занимавал с оръжието, необходимо за София.”
По-нататък Вапцаров казва, че сам и доброволно се е съгласил, без никакви уговорки, да работи за партията в тези тежки времена. Нито е бил в нелегалната дейност, нито има някакво минало, нито е бил по затворите, с изключение на интернирането му в Годеч, съвсем не е сред най-видните ѝ функционери.
Той попада там като патриот и човек несъгласен с официалната политика на правителството. Той смята успехите на немците за временни и че СССР ще победи във войната. Подробно описва пътуванията си до Варна, като отново не споменава нито едно истинско име, свързано с нелегалната му работа, а твърде белетристично и с ненужни, а и невършещи работа на полицията описания разказва за срещите със своите приятели от Военоморското училище, вечерите, ресторантите и хотелите, в които е спал. От показанията му е ясно, че казва за една явка и паролата за нея, но тя предварително е била известна на полицията от показанията на Георги Минчев.
Любопитно е защо Вапцаров ходи до Варна в края на септември 1941 г., за да организира нелегални канали, след като вече руснаците са прекратили практиката да изпращат подводничари и парашутисти, защото виждат, че тази “четническа” тактика е обречена. Отговорът е ясен - просто ЦК на БРП не е получил указания от Москва, че тази практика се прекратява. Интригата се заплита още повече, след като в последните години стана известно кои българи са работили като агенти на руското разузнавателно управление в България. Там е Антон Макаров-Прудкин, руски агент още на тайната полиция на император Николай II и превербуван от болшевиките през 1922 г., бивш софийски градоначалник през 1919 г., морски капитан и с получени до този момент три смъртни присъди, автор на атентата в кино “Одеон” през 1920 г. когато трябва да убие цар Борис III. От 1936 г. Прудкин живее във Варна, купил си е кораб и превозва евреи до Палестина. Едва четвъртата му смъртна присъда ще бъде изпълнена ефективно във Варненския затвор на 1 август 1942.
От 1935 година във Варна е създадена и нелегалната група “Пан”, която има радиостанция и предава сведения на руснаците, а от тях получава инструкции. Неин ръководител е Стефан Богданов, брат на Петър Богданов. Тук трябва да изтъкнем, че никъде в показанията си Петър Богданов не споменава този факт. Вероятно той не е знаел за това.
Още по-странна става тази история при второто отиване на Вапцаров до Варна, което се осъществява в началото на януари. Възложената му задача е да провери дали има създадени канали за
получаване на оръжие от Съветския съюз,
което трябва да става отново при устието на Камчия, за която вече полицията знае и е предприела всички охранителни мерки. Указанията, които получава, са, че “За тази цел ръководството на Варненската ком. партия трябваше да окаже пълно съдействие на нашия човек, но и да му даде връзките със селата около устието на Камчия, а също и хора да издирят тези връзки, ако някъде не са в ред.” Това му изявление противоречи на всички инструкции, пратени от Задграничното бюро и Коминтерна от Георги Димитров. А дали комунистите във Варна са знаели за съществуването на нелегалните групи? Полицейското дирене по процеса не дава отговор на този въпрос. Най-вероятно не само те, но и “суперполицаят”, както е титулуван в последните години Никола Гешев, съвсем и не е подозирал за тях.
По-нататък в показанията си Вапцаров си служи с псевдоними и с истински имена, които полицията знае. Всъщност от ръководителите на ЦК той споменава само псевдонимите Стоян, Кирчо, Стареца, Васил, Пешо, Йосиф, Ихтиманеца, Арсо, всъщност това е едно от малкото имена, които Вапцаров посочва, но не казва, че това е Арсо Пандурски. Посочва и явка при художника Стоян Сотиров, който обаче съвсем не е в организацията и няма за какво да пострада, при това Вапцаров го прави по такъв начин, че се подразбира, че Стоян Сотиров едва ли е искал да се забърква в тази работа и не е търсил неговото съгласие. Разбира се, говори и за адвоката Кирил Николов, който обаче е посочил още и Георги Минчев. Тази връзка няма как да бъде избегната в показанията на Вапцаров, защото тя си съществува още от делото срещу него по Соболевата акция.
В неговите свидетелства хората, с които се среща, са все “виждах го за пръв път”, “доколкото си спомням, бе с мустаци”, “нисък”, “набит”, “младежи към 23-24 години, мургави”, “едното облечено добре, а другото без вкус”, “Новият бе към 30 г., нисък на ръст, рус и с бръснати мустаци и брада” и други подобни. Тези сведения не вършат кой знае колко работа на полицията.
Той обаче на няколко пъти посочва, че с Васил - Радойнов, нямали никаква конкретна работа. Васил се ядосвал и не можел да търпи да стоят в бездействие, което е показателно какво ли е свършила Военната комисия на партията през месеците от септември до началото на март.
Вапцаров на няколко пъти споменава че
получавал по 1000, 2000, та и 5000 лева
за своята работа. Тук изниква въпросът откъде са парите. Никой от подсъдимите не говори за техния произход. Какво обаче знае полицията? Ето извадки от един доклад, написан от отделение А на Държавна сигурност с началник Никола Гешев в края на 1941 г.
“Организационният строеж на партията и младежкият съюз остават същите, както през 1940 г. Ръководните им институти се назначават от Изпълнителния комитет на Комунистическия интернационал, който има седалище в Москва.
Партията има Задгранично бюро, членовете на което се назначават също от Изпълнителния комитет на Комунистическия интернационал, и седалището му е в Москва.
В България партията се ръководи от Централния комитет, седалището на който е в София. Петима членове от състава на Централния комитет образуват Политическото бюро (политбюро), което обсъжда всички въпроси от политически характер и взема по тях решение.
По-надолу в доклада се чете какви са задачите на партията в курса ѝ за въоръжено въстание:
“а) Да се купува оръжие от алчни за пари войници
б) Да грабят оръжието от казармите, да дезертират, да образуват чети
в) Да унищожават складове и погреби с оръжие, муниции, храни, бензин и др.
г) Да подготвят бунт в казармата.”
В доклада се прави и пълен анализ на парите, с които се издържа партията. Най-напред това ставало с членски внос, който бил определен на половин дневна заплата. По-интересна е обаче частта, в която се анализира месечната субсидия, изпращана от Москва. Анализира се, че “тя е истинският финансов двигател на партията, без който тя би била в затруднение в много свои начинания.
От един партиен документ, намерен в тайния архив на партията, се вижда, че приходите месечно се движат между, 100 и 142 000 лева, а субсидията - 850 000 лева.
“Предполага се, че субсидията сега е увеличена, тъй като през м. октомври и началото на м. ноември се получиха пари за закупуване на оръжие. По-рано субсидията от Москва се изпращаше чрез куриери и търговски фирми”, пише в него.
Цвятко Радойнов: Може да подкрепим царя и правителството
Работата там трябваше да се ръководи от един отговорник - Горна Оряховица - Чернев, Стара Загора - Горбачев, Пловдив - Янков, София - Капитан Рак. Ръководството на Сливен, Стара Загора и Казанлък - Аврам Стоянов.
Аз съм работил откъснато от партийните комитети и точните функции по фамилии на членовете на комитети, даже не зная и пълния състав на комитета, с изключение по организацията Дончо. Предполагам, влизат в централния комитет Стария и Костов. Опирайки се на хората, които дойдоха с мене, и на връзките, с които разполагаше партията, аз се стремих да създам подобни групи в някои пунктове. Моят апарат се състоеше от двама души – Вапцаров и Стоян, които ми съдействаха да се срещам с хората от провинцията до тяхното арестуване, и после от Попова, функциите на когото се свеждаха до устройването ми на квартира и започна работа по организацията на връзки.
Нашата задача е не да се борим за съветска или комунистическа България, а за демократическа България.
Ще съдействаме за обединението на всички национални сили в България, без разлика на убеждения и класа за национална независимост. На въпроса кого трябва да разбираме под национални сили, аз разясних, че дори със силите на днешното българско правителство и нашия цар, ако те поведат народа в борби за национална независимост, ще ги поддържаме безрезервно.
Георги Минчев: Връзката ми беше с Антон Югов и Цола Драгойчева
Аз съм техническо лице при централния комитет на работническата партия от 25 юний до задържането ми на 2 февруарий 1942 г. Членове на централния комитет, с които през това време съм поддържал връзки, са Цола Драгойчева и Дончо (Антон Югов - б. а.) Цола Драгойчева в качеството си на членка на централния комитет до въдворяването си изпълнява функцията си като организационен ръководител на организацията на работническата партия, дава инструкции на функционерите на тая организация. Същата бе въдворена и след това избяга от там. Дончо е член на централния комитет на работническата партия, член на специалната комисия (или миноподривната) и неин ръководител от юлий месец до неговото въдворяване, той се подвизаваше под псевдонима Черньо. Същият даваше инструкции на функционерите от провинцията по миноподривната работа. Той е 42-годишен, слаб, къдрава коса, има и златни зъби.
След въдворяването му той избяга от лагера и в началото на октомври пак се явява в София и сега вече влиза във функцията си като член на централния комитет, заведующ организационната работа на идващите от провинцията функционери на работническата партия, работа, която вършеше по-рано Цола. Спас (Трайчо Костов – б.а.), член на централния комитет на работническата партия, по описание на неговите характерни белези: ходи с очила, среден ръст, арменска физиономия, възраст 45-годишна, широк, черноок, с гъсти черни мустаки. Стария, по описание едър, възраст 65-70-годишен, с бели коси, широко лице и силни бръчки по лицето, говори бавно, но басово.
Васил (псевдоним), член на централния комитет на работническата партия, като такъв изпълнява функцията ръководител на специалната работа (така наречената миноподривна и саботажна). По описание: възраст 52-годишен, с гола глава, мургаво и строго лице, среден ръст, набит, говори бавно, говори реч с русизми, по-късно научих, че бил от парашутистите.
