Мустафа Кемал Ататюрк го взема под свое покровителство, дава му къща на Принцовите острови
През 1971 г. Държавна сигурност получава сведения, че михайловистите в България се активизират. Първият сигнал е от агента Къртица на отчет в МВР - Бургас, който е бивш михайловист. Той докладвал, че в средите им се говорело, че вече било време да организират нелегална промакедонска националистическа организация, като за основа вземат становището на Иван Михайлов по “Македонския въпрос”. Първоначално организацията щяла да провежда просветителска дейност, а впоследствие да предприеме и по-решителни действия.
По данни на друг секретен сътрудник малко по-късно ставало ясно, че през април 1970 г. в дома на братя Попови на столичната улица “Латинка” 15, бивши тютюнотърговци, които преди 9 септември 1944 г. изнасяли тютюни само за Германия, се водил разговор с неизвестно лице, което ги уговаряло
да използва жилището им за провеждане на срещи с бивши членове на ВМРО “Иван Михайлов”.
Тогава ДС решава да заведе дело за оперативна разработка “Главорез”. Мотивите са да се разкрият неговите идейни връзки в България, каналите за проникване на михайловисткото влияние, провежданата от него дейност и своевременното ѝ пресичане.
По-нататък се набелязва кои ще са агентите и сътрудниците. В точка 4 е отбелязано: “Да се набележат и проведат конкретни оперативни мероприятия, с цел изучаването на Вида Христова Боева, живуща в Италия, за която има данни, че е секретарка на обекта, и довеждането ѝ в НРБ или друга подходяща страна за установяване на оперативен контакт и използването.
Любопитен е изразът в мерките на ДС “Отново да се преценят възможностите на Свобода Бъчварова, близка връзка на ИР Георги Данев – председател на МПО “Тодор Александров” в Белгия, и посредством него да се решават задачи по обекта”. Всъщност бащата на популярната ни писателка Тодор Божаната е белгийски герой от съпротивата, тя често посещава Белгия и
честно казва за връзките си и позициите на Георги Денев,
които са си чисто български, а не толкова михайловистки, и той често не е съгласен с вожда на ВМРО.
Нататък в разработката се уточнява, че според самия Иван Михайлов сегашната му дейност била насочена преди всичко към запазване на българската народност в Македония от унищожение. Констатира се, че той има отрицателно отношение към Гемето, земеделеца в емиграция Г. М. Димитров, и привърженика на легионите, емигрант в САЩ, Иван Дочев, както и към Симеон Сакскобургготски. Допълнително тази неприязън се подсилвала и от факта, че публицистът Жорж Нурижан живеел в Рим, където е и Иван Михайлов. Той бил приближен на престолонаследника Симеон, който се е обявил за цар, и търсел мнението му по някои въпроси. Самият Нурижан живял дълго време в България и застъпвал българското гледище по македонския въпрос, за което му е плащано добре. После обаче започнал да работи за посолството на СФРЮ в Италия, където също получавал добри пари, което било известно на Иван Михайлов.
Разработката е любопитна и с това как избягва Иван Михайлов от България през 1934 г. след забраната на политическите партии. В нея са доклади от следствието на областния полицейски инспектор в Бургас от 1 октомври 1934 година и разпити на участници в заверата през 1954 г., когато вече ДС иска да разнищи случая. От тях става ясно, че в първите дни на септември 1934 г. в полунощ през Сливен минали два софийски автомобила. Спрели и попитали къде е пътят за Карнобат. В първия се возели трима мъже и една жена, а във втория автомобил, червен на цвят,
имало ковчег и двама мъже
Полицейски патрул ги спрял и попитал защо отиват в Карнобат.
Отговорът бил, че карат един чорбаджия от града, който починал в София.
От направените допълнителни проверки на полицията и нейните сътрудници в Карнобат, Айтос и Бургас, излиза, че не е докарван никакъв смъртник от тях, но и през целия септември не е имало починал от тези градове и докарван от София.
От допълнителните проверки по официален и оперативен път се разбира, че като мъртвец в единия ковчег е бил скрит Иван Михайлов. В Бургас лидерът на ВМРО бил посрещнат от Васил Стумбов, председател на Македонското братство в града, Манол Чальовски, собственик на захарната фабрика, чийто наследник днес е завод “Победа”, Никола Иванов Янев и други активни михайловисти.
На 6 септември в полунощ Ванче Михайлов и Менча Кърничева са закарани в дома на Вангел Голев, член на ВМРО, в село Равда. Той от съображения за сигурност ги укрил другаде.
На 8 септември Иван Михайлов повикал Вангел Голев и поискал да изпрати някой негов човек в Несебър да съобщи на Георги Атанасов, македонец и студент по това време, да се срещнат с Ванчето на 32-33-и километър по шосето. Там студентът получава нареждане веднага да отиде до Бургас, да установи връзка със Стумбов и да провери дали въпросът, по който са говорили с Иван Михайлов, е уреден.
Вариантът за прехвърляне на лидера на ВМРО и жена му бил с моторна лодка по море под предлог, че отиват на екскурзия до Ропотамо.
За тази цел Янаки Каролев купил лодка “Вълнобор” и за моторист ангажирал Александър Иванов Кръстев (Убиеца), който в дома на Каролев бил уговарян да превози някакви лица до Турция, като
за тази цел щели да му заплатят 50 000 лева
Предварително му дали 15 000. Александър тръгнал от Бургас за Равда с лодката, но по пътя тя се поврежда, прикачва я на една гемия и на буксир отиват до Поморие.
Така прехвърлянето на Ванче по море до Турция пропада. Тогава той нарежда да се провери кой от всички офицери по границата ще съдейства. Най-подходящ се оказал кап. Стилиян Христов Тошев от София. Той се познавал с него още от 1922 г. като студент. По-късно заедно с Тома Прендов правили бомби на македонската организация, като при отчитането им се виждали с Иван Михайлов. Когато се подготвяло неговото прехвърляне през границата, той бил командир на взвод в 14-и картечен участък. Един ден през септември 1934 г., си спомня Стилиян Тошев при разпит през 1954 г. от ДС, в района на казармата пристигнала лека кола с трима пътници. От тези лица той познавал Манол Чальовски, д-р Петър Бърдаров и Димитър Цилев. Само Цилев останал при него, а другите двама отишли на лов. Цилев му казал, че има много поздрави от Ванче Михайлов и го моли за услуга да премине границата.
Връщайки се в Бургас Чальовски, Бърдаров и Цилев се срещат с лидера на ВМРО и му казват, че въпросът е уреден. Пращат Иван Атанасов Сидеров и Томев да го вземат с жена му от Равда и ги откарват в дома на д-р Бърдаров в Бургас.
На следващия ден, 10 септември, Иван Михайлов, облечен с пардесю, с мека нахлупена шапка, с малки мустачки, черни очила и пълна туристическа раница, придружен от жена си, облечена в сиво манто, тръгват в 5,30 с едноконен кабриолет, каран от Никола Иванов Янев, за село Факия. На 16-ия километър извън Бургас ги настига лека кола, карана от Апостол Петров, в която е бил и д-р Бърдаров. Двамата се прехвърлят в нея. Така стигат до Факия, Бърдаров отива при кап. Тошев и уговаря да ги срещне с Иван Михайлов и жена му във войнишката зеленчукова градина.
Полицията обаче вече е по дирите
на Александър Иванов Кръстев и след като го разпитва, той казва, че е уреден канал за прехвърлянето на Иван Михайлов и жена му през границата. И допълнил, че те вече са заминали за село Факия.
Полицията прави всичко възможно да ги арестува. Капитан Тошев пък се прибира в заставата към 22,00 часа, а Ванче и Менча са преспали в дома на медицинския фелдшер Търпов. Същата нощ, когато полицията пристига да ги търси, разполагайки вече с данните на Александър Кръстев, колите ѝ са забелязани от Ванче Михайлов и за да се спаси от арестуване, веднага тръгва с Търпов и жена си към границата. На следващата сутрин
те вече са на турска територия
Три дни след като са преминали границата, пресата научава, че Ванче Михайлов и Менча са в Турция. Веднага са били арестувани най-видните михайловисти в Бургаско Васил Стумбов, Манол Чальовски, който финансирал цялата операция, д-р Бърдаров, кап. Тошев, фелдшерът Тръпков и Вангел Голев. Организирани са два съдебни процеса през 1935 година и д-р Бърдаров и кап. Тошев са осъдени на 5 години, а Стумбов от Пловдивския съд - на една година. Иван Сидеров обаче не бил осъден. Причината е, че
бил много добър приятел на тогавашния началник на Държавна сигурност
Мундров и на 8 февруари 1935 година също се озовава в Турция. Там престоява до април, след което се връща в България.
Подслоняването на Иван Михайлов в Турция е уредено от Димитър Ачков. Макар и седем години по-голям, той е приятел на турския президент Мустафа Кемал Ататюрк от детските му години. И двамата са родени в Солун, а след като Ататюрк става ръководител на Турция, Ачков започва да му сътрудничи. В делото срещу Иван Михайлов от 1934-1935 г. е записано: “Положително е установено, че старият грешник Ачков е орган на турската разузнавателна служба около особата Кемал Ататюрк, чийто личен приятел е Димко Ачков много отдавна”.
Уж щял да убива Хитлер, а по време на войната живее във Варшава, Берлин и Будапеща
От полицейските доклади става ясно, че в Истанбул апендиксът на Иван Михайлов се възпалява, но той отказва операция и пази строга диета. С Менча после се преселват в Анкара, където турският президент му предоставя къща и започват да канят гости от България. След няколко месеца му е дадена нова къща, този път в Принкипо на Принцовите острови. След няколко месеца подава заявление да се установи там на постоянно местожителство. Тогава Ататюрк намалява охраната му, но е разкрит заговор за убийството му. Той пък е организиран от югославския военен аташе в Истанбул.
Очаквайки ново покушение, Иван Михайлов и Менча Кърничева решават да напуснат Турция. На 21 август 1938 г. тръгват от истанбулското пристанище с търговския кораб "Левант" за Полша. Пътуването трае месец през Констанца, Александрия, Анверс и накрая Гдиня. През септември 1939 г., в началото на Втората световна война, лидерът на ВМРО е в Рим и води преговори от името на македонците да се обособят като отделна нация, свидетелстват полицейските документи.
В началото на януари или февруари 1940 г. режисьорът Димитър Икономов свидетелства, че отишъл в българското консулство във Варшава, за да оправи някои легационни и лични работи с пълномощния ни министър Петър Траянов. Заварил в кабинета му мъж и жена, за които му било казано, че са семейство Димитрови, които били на екскурзия в Полша, но там ги сварило началото на войната.
Обяснено му било, че оставеният да пази легацията Трифон Пухлев ги приел да живеят в нея, докато стане възможно завръщането им в родината.
След два дни Икономов заминал с Траянов за Краков на среща с райхсгубернатора на окупирана Полша Ханс Франк. Поводът бил уреждане на условията за работа на нашите градинари гурбетчии. Докато чакали изготвянето на протокола, Траянов дал на Франк два български паспорта и помолил да се издадат входни визи за Германия на притежателите им, които по негови думи били български градинари. По-късно в друг разговор с Траянов Икономов разбрал, че не са никакви Димитрови, а са Иван Михайлов и Менча Кърничева. Немците обаче отказват визи, защото вече са съюзници с югославяните, двамата са приети от старото правителство на Полша и с него уж се уговаряли да убие Хитлер. Вместо визи за Германия на двамата е наредено по два пъти на ден да се разписват в Гестапо. Траянов обаче обяснява, че трябва да организира бягстото на двамата и тази задача му е възложена от "най-високо място в България".
Скоро са им издадени фалшиви паспорти и с променени физиономии и двамата, пак така нелегално, получават визи за Германия. След кратък престой в Берлин Михайлов и Кърничева заминават за Будапеща.
На 10 април 1941 г. след като Югославия е подчинена на Германия, е създадена Независимата хърватска държава. За неин държавен глава е определен Анте Павелич. С Иван Михайлов те са стари приятели. Павелич е бил в София като ръководител на създадената от него организация “Усташа” още през 1929 г. и тогава е първият им контакт.
Двамата бързо намират общ език, защото и двете организации се занимават с атентати и политически убийства. Те подписват декларация, че ще осъществяват съвместна дейност “за защита на човешките и национални права, политическа свобода и независимост на Хърватия и Вардарска Македония”.
Иван Михайлов се установява в Загреб, поканен лично от Павелич. Живее в съседна до неговата къща в правителствения квартал, а пред дома му има денонощен почетен караул.
На 10 април 1942 г. Михайлов е редом до Анте Павелич на трибуната по повод годишнината от създаването на държавата. Там е и българска парламентарна делегация начело с депутата Иван Батенбергски.
Срещата им с Иван Михайлов трае няколко часа. При отчета си в Народното събрание Батенбергски казва, че “народните представители плакали при срещата си с големия българин”.
В началото на септември 1944 г. Иван Михайлов е в Скопие, откъдето с Менча и най-близките си съратници избягват във Виена.
Оттам заминава за Берн, но швейцарското правителство отказва виза на него и съпругата му. Отиват в Генуа. Едни агентурни сведения свидетелстват, че през 1952 г. е живял в Италия, други – че е бил в Аржентина. Безспорен факт е, че през втората половина на 1953 г. получават с Менча италиански паспорти и се установяват в Рим.
