Една от версиите е, че нефтените гиганти са самоубили великия учен

През септември 1913 г. атмосферата в Европа е нагнетена до краен предел. Големите европейски сили се намират в ожесточена надпревара във въоръжаването, а до избухването на Първата световна война остават по-малко от десет месеца. В тази обстановка на параноя и шпионаж на 29 септември на борда на парахода “Дрезден”, пътуващ от Белгия за Англия, се качва един от най-великите изобретатели - Рудолф Дизел.

Неговото изобретение

вече е започнало да изтласква тромавата парна машина от заводите и фабриките

и е напът да промени изцяло баланса на силите по море. Дизел пътува за Лондон за среща с британското Адмиралтейство, където трябва да обсъди внедряването на своя революционен двигател в новите подводници на британския флот.

Той обаче никога не стига до крайната си дестинация. На следващата сутрин каютата му е празна, леглото е неоправяно, а десет дни по-късно холандски рибари откриват в морето разлагащо се тяло, което по-късно синът му разпознава по личните вещи.

Официалното разследване бързо приключва случая, обявявайки смъртта за самоубийство вследствие на тежка финансова криза. Истината е, че Дизел е бил пред фалит заради поредица от лоши инвестиции в недвижими имоти и скъпи патенти, които не носят очакваната печалба. Вечерта преди изчезването си той вечеря спокойно с колеги, след което се оттегля в каютата си, оставяйки инструкции да бъде събуден в 6,15 ч сутринта.

Свидетелства за депресия и символичен

кръст, начертан в личния му бележник срещу датата 29 септември,

подкрепят тезата, че изобретателят съзнателно е сложил край на живота си, скачайки в ледените води на Северно море.

Повече от век по-късно обаче тази версия продължава да буди сериозни съмнения и ражда теории, които звучат като шпионски трилър. Първата и най-политически обоснована теория сочи към германското правителство и неговите тайни служби. Рудолф Дизел е германски гражданин, но неговият патриотизъм отстъпва пред желанието му да види изобретението си внедрено в световен мащаб.

За Берлин възможността британският кралски флот да получи достъп до дизеловата технология е била равносилна на национално предателство.

Дизеловият двигател е перфектното задвижване за подводници

- не отделя искри, изразходва по-малко гориво от бензиновия, дава огромен обсег на действие и не изисква запаси от въглища като парните машини. Ако Англия беше оборудвала подводния си флот с тези двигатели преди войната, германското превъзходство под вода щеше да бъде заличено.  Според привържениците на тази теория, немски агенти са елиминирали Дизел.

Втората голяма хипотеза е свързана с икономическите интереси на зараждащите се по това време глобални петролни корпорации. Първоначалният замисъл на Рудолф Дизел за неговия двигател

е бил революционен не само заради високата компресия и липсата на запалителни свещи,

но и заради горивната му гъвкавост. На световното изложение в Париж през 1900 г. неговият двигател работи изцяло с фъстъчено масло. Дизел е вярвал, че неговата машина може да помогне на бедните земеделски региони да произвеждат сами собственото си гориво от растителни мазнини (например фъстъчено масло), без да зависят от въглищата или петрола. За големите нефтени магнати, които в този момент инвестират милиарди в рафинерии, подобна технология е представлявала директна заплаха за техния монопол. Смъртта на Дизел и последвалото пренастройване на двигателите да работят основно с тежък петролен дестилат (днешното дизелово гориво) задълбочават зависимостта на света от изкопаемите горива за следващото столетие.

Какво точно се е случило в нощта на 29 септември 1913 г. в открито море, ще остане загадка завинаги.