Ученикът на Петър Дънов говори на царя за идеите на учителя си и Бялото братство
В отговор на обвиненията, отправени му от Народния съд, Любомир Лулчев казва: “Аз никога не съм служил като чиновник или съветник в двореца”. Той обаче е определен именно като съветник на царя и в това си качество е осъден на смърт.
Пред съда той моли да се призоват няколко свидетели, сред които писателят, общественик и земеделец Трифон Кунев, равинът Даниел Циони, полковник Аврам Таджер, писателят Дука Паскалев и други. Равинът и полковникът трябва да докажат, че той е подпомогнал спасяването на българските евреи, Трифон Кунев да удостовери негови познанства, които да свидетелстват, че никога не е поддържал прогерманската политика, а Дука Паскалев – че преди обявяването на войната между Германия и Русия той е настоявал пред царя да се състави работническо-селско правителство.
За доказателства Лулчев предлага да се използва неговият дневник, състоящ се от две тетрадки от 270 страници, писани на ръка, и 309 страници на машина, парафирани от него, които обхващат годините от 1937-а до 1943-а. Те са приложени като доказателства, но не го спасяват.
Любомир Лулчев, уж
съветникът на царя
Двамата се срещат най-често по Рила и във Врана и много рядко в двореца. От дневника му е видно, че Борис III е доверявал разни неща за политиците, на които Лулчев отговаря еднозначно - че ги харесва или не ги харесва. Всъщност и царят му обяснява за тоя и оня от тогавашните политици, че бил глупав, та му доверявал интимните си работи, че мнозина били като брат му Кирил и му правели само въртели, кой с кого не можел да се понася, кой бил шебек и кой с кого не можел да се гледа. Всъщност интриги и нищо особено, ако си говорим за същото и днес.
Ученикът на Дънов Любомир Лулчев обаче му говори по-често за идеите на учителя си и Бялото братство. Било цар, диктатор или най-добронамереният политик не може да остане безучастен към такива думи за всенародно добро, съветва Лулчев. И който и да е, започва все по-често да вярва на такива хора, които уж не искат нищо за себе си и са твърде различни от всички останали политици и обкръжение, което обаче все иска нещо. Изглежда, че Лулчев и с благоволението на Учителя е въоръжен с такива добродетелни мисли. Всъщност цялата работа е малко по-друга – те двамата търсят влияние над царя, или казано с други думи –
да бъдат
политиците в сянка
Лулчев все по-често се среща с Борис III и успява да стане негов душеприказчик. Той му се оплаква ту от Кьосеиванов, министър-председателя, ту от Севов, ту от Багрянов – кой когато му дойде редът, и накрая завършва обобщаващо: “Виждате, аз нямам хора”. В този ред на Лулчевите спомени не е пожалена и царица Йоанна, от която Борис също изказва недоволство пред Лулчев. Той търси от него съвет дори и за болките на баща му Фердинанд, а Лулчев му отговаря, че тая болка идвала от краката. Всъщност Фердинанд боледува от подагра.
Все по-често нещата се въртят около политиката, а Борис започва да разказва и за тайните си разговори в Румъния, Англия, Германия и Италия.
Постепенно около Лулчев, вече доверен човек на царя, започват да доверяват тайни адютанти, политици, народни представители. И той все по-често изказва мнение. Вярно е, че те са твърде популистки и незначещи нищо от сорта: “Вие оставяте добрите хора неподкрепени, а на лошите давате ход. България! Това не може да продължава повече!
България не може повече да бъде играчка в ръцете на петнадесетина търговци и разбойници.
В България има още честни хора, а вие им препречвате пътя. Те ще излязат въпреки вас”.
Скоро след това Лулчев е записал, че казал на царя, че народът е обеднял. Съкратили 400 учители, а това значело 20 000 деца да останат без учител. Царят си взел бележка, обещал да оправи това и дори решил да дари 3000 лева за основаване на трапезария в село Брезе, където учела Невенка, дете на близки на Лулчев.
Скоро обаче Дънов казва на Лулчев за царя, че колкото възгледите стават по-ограничени, толкова той пада по-надолу: “Ако не бяха правили тия скандали на Бялото братство, сега щяха да имат Добруджа. Царят не е изправил нещата – седи на два стола. Подкрепяли сме го, за да поправи нещо. С какво е доказал, че служи на Бялото братство, а той нищо не е направил. Той ходи да се моли на Англия и Германия, а на Бога? Ще трябва да си поговорите веднъж повечко”.
На 4 ноември 1944 г. Лулчев пише своите показания, които после са вкарани като протокол за разпит.
Очевидно не е имало голяма нужда да го разпитват и мъчат, защото той си е казал всичко.
От тях става ясно, че Лулчев участва в трите войни в началото на миналия век, после влиза в политиката още по времето на Стамболийски. След преврата на 9 юни 1923 г. той е уволнен като началник на техническия кабинет на инженерната работилница. Тогава той разработва една система, при която заплатите на работниците стават почти двойни. Уволнен е, но със съдействието на ген. Стоянов, адютант на Борис, се среща с царя. Тогава му казва, че за него той не е никакъв цар, но Борис спокойно му отвръща, че знаел, че за тях - християните, Христос е цар. Това е вписано в издадения като книга дневник на Любомир Лулчев, но всъщност е от неговите показания пред Народния съд.
Това той описва и в романа си “Благословение”, една от десетината му книги. Тогава говори на Борис за убийствата, за мъката на народа. Борис отвръща, че не е слънце да огрее навсякъде, а Лулчев ядосан му отвръща, че той говорел от името на 20 000 осъдени на смърт, които утре ще оплакват. Борис обаче не му обръща много внимание и срещите им прекъсват.
През 1925 година по време на атентата в “Света Неделя” загиват тъстът му генерал Радойков и съпругата му, а скоро след това умира и 90-годишната ѝ майка и Лулчев остава, както казва : “Съвсем сам с жена си”. Жена му пък е убита през 1930 г. и той е заподозрян в убийството ѝ и задържан. След 6 дни обаче е освободен, защото се разбира, че няма нищо общо. Започнал е да се занимава с окултни науки още през 1919 г. след раняването му четири години преди това на фронта. След всички тези трагични събития в живота му започва да посещава беседите на Петър Дънов, защото разбрал, че има известни дарби и окултни способности, които не останали тайна за хората около него.
Обяснява, че склонността му идвала от неговия дядо по майчина линия, който бил ясновидец и лечител.
Лулчев целенасочено не казва в показанията си кога е била втората му среща с Борис, но тя става в една стаичка на Ботаническата градина и е точно датирана. Тогава Борис му казва, че бил много неспокоен и имал лоши предчувствия. Лулчев му отговаря, че предчувствията му са оправдани, защото
смъртта няма да се върне, без да вземе човек от
неговия род
След ден-два, свидетелства Лулчев, се самоубива чичото на Борис III, белгийският крал. Става дума за крал Алберт I и това е през 1934 г.
След това тайните срещи между двамата продължават от време на време и почти винаги с пророчества на Лулчев. Той характеризира Борис, че “като цар бил много отзивчив, но като човек често попадаше в колебания и беше много мнителен. Това, изглежда, мнозина от неговите приближени знаеха и го използваха”. За себе си не казва и дума. По-надолу продължава: “Напоследък – особено след започване на голямата война, той изпадаше в обезсърчение и двоумение, което го крайно измъчваше и тогава обикновено стигахме до дълги разговори на психологически теми и разсъждения, които той често попълваше със свои частни наблюдения и по този начин се отвличаше от лошото си състояние”. Според Лулчев обаче понякога той изпадал в дреболии за децата си, които предизвиквали караници между него и царицата.
Царят се съветва с Лулчев и по отношение на Народното събрание. Бил много недоволен от него, но Лулчев му казал, че 150 милиона лева за издръжка на депутатите са една дреболия. Пред Народния съд в показанията си Лулчев разказва и нещо любопитно. Царят дълго време отказвал да свика Народното събрание. Когато той го подтиквал да направи нещо съществено, казал: “Сега всеки ръмжи и цапа. Направете накрая един кенеф (тук Лулчев прави уточнението, чe тая дума за пръв път я чува от цар да я употребява), връз който ще се централизират всичките нечистотии” и после допълнил: “Когато един парен котел е запушен, най се пука. Дайте отдушник”.
Пак така му дава и съвети за министрите. Царят му казва, че има партии, които го искат, а имало и други, които пък той не щял, та нямало на кого да се облегне. Лулчев му отговорил, че трябва по-честни хора да участват в управлението на държавата.
За влизането на България във войната Лулчев обяснява, че
царят му бил казал, че наши хора ходели при
германците и го клеветели, че е английски агент
Според Борис III по спомените на Лулчев, когато се взема решението за включване в Тристранния пакт, той бил в Кричим и като разбрал, веднага се върнал в София, като уж бил казал на Филов и Недев: “Вие трябваше да се съпротивлявате да ви скъсат гащите и тогава да ви онодят, а вие сами сте ги смъкнали, че и вазелин сте взели”.
А те му отвърнали: “Няма нищо, Ваше Величество, това е символична война”. Царят неведнъж му обещавал, че сега война няма да отваря в никой случай на Англия, а Филов и Недев я отворили мимо неговото желание, Лулчев му извикал крайно ядосан: “Махнете ги тия говеда!”. Цар Борис му отговорил: “Ако ги махна веднага, те ще идат при германците да кажат, че са пострадали заради германската кауза, а аз съм английски агент”.
"Царят може да влезе като помирител между Германия и Русия"
Ето какво му казва Петър Дънов при един разговор още през 1938 г.: “Не му говорете неща, за които се чувствате раздвоени. Говорете му само неща, в които се чувствате единно положителни. Той е занят със своя си престол. Няма никакви идейни подбуди. Интересува се от Божественото само доколкото е готово да му помага, дотолкова и той е готов да слуша Бога. И за народа се интересува, доколкото може да му крепи трона. Все около тия идеи се въртят идеалите им от 500 години ... пет века. А за нещо идейно да направят не са готови. Запитай го ти какво мисли да прави. Той върви по една женска линия, гледа, както жената гледа на мъжа – дали ще я осигури, дали е богат, силен, какво ще спечели. Това е женска линия политика. За да му се помага от невидимия свят, той трябва да върши волята Божия.”
По-късно Лулчев си записва в дневника за срещата им на 23 юли 1938 г., че Дънов му обяснява, как светлите умове заемат големи позиции, върху които тъмните не могат да действат, което Лулчев казал на царския адютант Генчев. По-късно Дънов му наръчва: “Ще го питате царя кой народ е прокопсал от насилието. Всичките видове насилници са се изтребвали (големите зверове в геологията даде пример Учителя.)
Царят, като се върне от странство, ще му препоръчате някои книги. Нека той дели хората на две категории – хора насилници и хора миротворци. Те ще наследят земята. Досега силните и умните са управлявали, затова са такива резултатите на земята. За бъдеще трябва да дойдат слабите да управляват света. Ако искаш да подчиняваш любовта на силата, нещастен ще бъдеш. Освободи любовта и ще бъдеш щастлив”.
Малко по-нататък Лулчев е записал други поръчения от Учителя: “Ще му кажеш на царя, че паневритмията – това са разумните линии в природата, които имат постижения – развиват се тялото, дробовете, чувствата и умът; укрепяват се мускулната система, съединителната тъкан, дробовете, мозъкът.
Другите държави ще вземат модел от България. България със сила не може да се похвали, но хората ще вземат модела на тази гимнастика. Това са общочовешки движения, с които природата работи, паневритмията е филантропия.
Трябва да се види каква функция изпълнява и как да се повдигне народът. Сега имат гимнастики, но те не служат на обединението на цялото, а само на частите. Но ако се увеличи частта (един народ) повече, отколкото трябва, то е да стане коремът на един человек по-голям – то е болезнено.”
В края на 1939 г. Учителя Дънов му казва, че точно тази година била добра и изпълнителна и война няма да има, ама да не казвал на царя.
Доколко разбират от политика, говори следната фраза на Учителя, която той проповядва: “Оправянето на света е работа на Бога. Работата на човека е да оправя своя малък свят”.
На 26 януари преди срещата си с царя Лулчев се среща с Учителя. И той го съветва: Три пъти да мери, един път да крои царят и добре да внимава да не направи тъй, че да скара Германия с Русия, защото тогава ще бъде лошо и за тях, и за нас.”
Преди това те пък са му предрекли, че “Българският цар може да влезе като помирител между Германия и Русия. Това е най-добрият ход. Тогава Русия ще примири Германия с Англия, Америка и България. С това ще се избегнат много ненужни страдания на европейските народи. От невидимия свет се предлага тая роля на цар Борис, ако я приеме доброволно”.
Нататък допълва, че “Царят подозира. Страх го е. Трябва да разбере, че не му се заповядва, а той трябва да го направи като най-достоен за това. Да му се каже: Ти си най-достойният човек, способният, който може да направи тия работи.”
По-нататък те съветват царя, че политиците търсят социално разрешение там, където го няма. Ако политиците не служат по закона на любовта, то ще дойде законът на необходимостта и тогава ще почнат да разбират. Съветват го, че “ако стане едно землетресение в големите градове, няма кой да ги спасява и избавя”. Друг съвет е да се работи за доброто на народа и за доброто на всички, а не само за част, и да се даде място на всички, които могат да служат на народа да принесат своето благо.
