Има историци, които остават в историята с научните си трудове и големи открития. При други пък публичните им изяви ги правят забележителни за публиката личности, защото разказват увлекателно за събития и герои отпреди векове. Божидар Димитров, който почина преди 8 години на 1 юли 2018 г., умееше и двете неща.

За поколения българи той бе лицето на Националния исторически музей (НИМ) и експерт, който разказваше историята по атрактивен начин, така че да развълнува и обикновения човек. А страстта му към българското минало го тласкаше не само към научните търсения, но и към сензационни твърдения. Беше въплъщение на целия ни странен, чепат, балкански национален характер. Сладкодумните му и колоритни разкази вършеха повече работа за защита на българското от цяла пехотна дивизия, пише за него тв водещият Росен Петров.

Божидар Димитров е роден на 3 декември 1945 г. в Созопол в семейство на бежанци от Източна Тракия. Завършва Механотехникум в Бургас.

Работи като моряк

на риболовни кораби

и траулери, а по-късно завършва история и археология в Софийския университет. Впоследствие прави докторат и специализира палеография във Ватикана и Париж. Именно при архивите на Ватикана, конкретно в този на династията на Борджиите попада на важни документи за българската история, включително част от “История на България” на Петър Богдан Бакшев от 1667 г.

Самият той разказва , че голяма част от откритите от него документи, които изясняват историята на България през XV, XVI и XVII век, всъщност са разузнавателни доклади на Ватиканското или на Венецианското разузнаване. Обикновено разузнавачите - какъвто бях и аз - имат специална подготовка за събиране на важна информация, която следващите векове или дори само десетилетия ще бъде много ценна за изследователите”, твърди той в интервю.

Дългогодишният директор на НИМ обаче започва кариерата си в музея повече от скромно - чиракувал като портиер при създаването му през 1984 г., въпреки че вече бил кандидат на историческите науки. Това било единственото свободно място.

Година по-късно е утвърден за старши научен сътрудник II степен, а през 1994 г. е назначен за директор на музея. Задържа се на поста четири години, преди да бъде уволнен след задочен конфликт с тогавашния президент Петър Стоянов заради връщането на черновата на “История славянобългарска”, написана от отец Паисий Хилендарски в Зографския манастир. През 2001 г. е възстановен като директор на НИМ след конкурс.

Под негово ръководство музеят реализира важни реставрации - на Боянската църква, Дряновския манастир и църквата “Св. 40 мъченици” във Велико Търново.

Историкът се слави с атрактивните си разкази за археологически открития. През 2001 г. рибари откриват в Созопол лодка еднодръвка, за която той твърди, че е от времето на Ной. След двукратно изследване се оказва, че лодката е от XI-XIV в. и е изложена като такава в НИМ. 

През 2010 г. обявява откриването на мощите на св. Йоан Предтеча в Созопол, което предизвиква огромен обществен интерес - предрича, че

родният му Созопол

щял да се

превърне във

втория Йерусалим

Колегите му отричат тази версия. Критиците му често го обвиняваха в сензационност, но той оставаше верен на стила си - да прави историята жива и интересна за широката публика. Включително с предположението, че Исус Христос е живял по нашите земи. По една проста причина: България е била част, при това най-плодоносната, от Римската империя. Защото Тракия, Мизия и Македония са били смятани за най-богатата ѝ част. В Мизия населението е многолюдно. На Христос пък му се губят 15 години от живота. Прочетете светото Евангелие и ще видите, че там многократно се споменава какво е правил като дете, и изведнъж се преминава към времената, в които е бил на 33 г. Затова смятам, че е могло той да бъде в България. Освен това после

и апостолите се

насочват към

нашите земи

Например апостол Андрей започва своята обиколка от Созопол. Също свети Павел започва своите обиколки от Никополис ад Иструм - днешното с. Огняново, близо до Гоце Делчев. Това е известно от историята.

Така че защо Христос да не е минавал оттук? Минавал е, разбира се, какво лошо има в това?, твърди в неповторимия си стил в интервю за “24 часа”.

Политическият му път е не по-малко интересен. Дълги години е свързан с БСП, но през 2009 г. напуска партията и подкрепя ГЕРБ.

Така в първото правителство на Бойко Борисов е министър без портфейл, отговарящ за българите в чужбина. В този период активно работи по ускоряване на процедурата за българско гражданство и по въпросите на българските общности зад граница. По-късно се връща като директор на НИМ. 

Божидар Димитров беше и дългогодишен автор в “24 часа”, където публикува десетки анализи и коментари. Издаде и няколко популярни книги, сред които “24-те чудеса на България” и “Десетте лъжи на македонизма”. Винаги беше смел и директен в изказванията си – не се страхуваше да засяга чувствителни теми, свързани с македонизма, историческата памет и националната идентичност.

На 1 юли 2018 г. Божидар Димитров си отива от този свят на 72-годишна възраст. Тръгна си един от най-ярките и спорни разказвачи на българската история – човек, който успя да направи миналото ни близко и интересно за стотици хиляди българи.